ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦК НА ВКПБ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦК НА ВКПБ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЦЕСА НА ВЛИЗАНЕ НА РЕПУБЛИКА КРИМ В РФ КАТО СУБЕКТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА

ЗА СЪБИТИЯТА ОТ 16 – 18 МАРТ

На 18 март тази година се извърши наистина историческо събитие – връщането на Крима и град Севастопол в състава на Русия. В този ден президентът на РФ Владимир Путин, главата на правителството на Крим Сергей Аксенов, говорителя на кримския парламент Владимир Константинов и главата на Севастопол Алексей Чалий подписаха договор за включването на Крим и Севастопол в състава на Русия в като два нови субекта на РФ.

Започнато е преодоляването на последствията от престъпните действия на Н.С.Хрущов и Б.Н. Елцин, първият от които волунтаристично,  в угода на своите дребни лични интереси передаде през 1954 г. Крим от състава на РСФСР в състава на УССР, а вторият ликвидира единната Съветска държава, полагайки начало на открития разгул на контрареволюцията.

На всенародния референдум на 16 март 2014 г. населението на Република Крим практически единодушно заяви: искаме да живеем в състава на Русия. За това се  изказаха 96,77% от жителите на Крим, взели участие в гласуването. Кримчаните направиха  решителен избор между буржоазна Русия и бандеровска Украйна, в която в резултат на антиконституционен преврат се установи ултранационалистичен, по същество – фашистки, режим. Такова единодушие обясняваме с това, че у жителите на Крим се е съхранило  чувството на единство с великия съветски народ и великата единна страна – СССР, разрушена от Горбачов и Елцин. Помним как  щедро Западът спонсорираше провеждането от Горбачов на «перестройката» (тъй наречения «дълг на СССР») и поддържаше Елцин в неговата престъпна дейности за по-нататъшната разруха на великата държава.

Възраженията на правителствата на западните държави по отношение на референдума за Крим са напълно измислени и основани, разбира се, само на желанието да «прокарат» своите икономически и геополитически интереси. Та нали те прекрасно знаят, че в Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. (в двата пакта – чл. 1) е закрепено: «Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те  свободно установяват своя политически статус и свободно обезпечават своето икономическо, социално и културно развитие…». В Декларацията за принципите на международното право (от 24 октомври 1970 г.) пише: «По силата на принципа  на равноправие и самоопределение на народите, закрепен в Устава на ООН, всички народи имат право свободно да определят без намеса отвън своя политически статус и да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие в съответствие с положенията на Устава». В същата декларация се указва, че способите за осъществяване на правото на самоопределение може да бъдат «създаване на суверенна и независима държава, свободно присъединение към независима държава или обединение с нея, или установяване на всякакъв друг политически статус». Заключението на Международния  съд на ООН за Косово от 2010 г. ясно потвърди, че едностранното провъзгласяване  на независимост на част от държава не противоречи на международното право.

Как реагира Западът? По днес империалистите използват ООН и другите структури на международното право само докато тези структури удовлетворяват техните интереси. Империалистическите хищници безпардонно игнорират всякакви «права на човека», ако това е изгодно за тях.

Намериха се радетели на прозападни интереси и у нас в Москва – по същество, пета колона, финансирана от Запада с различни «грантове» и пр. Показателен е «Маршът на мира», проведен на 15 март в Москва, участниците в който се обявяваха против «нарушаването на суверенитета и държавните граници на Украйна», обвиняваха правителството на  Русия в «агресия», «анексия» (забравиха за контрибуции). Тази палячовщина може да се нарече само политически «далтонизъм» (меко казано), когато се величаят фашистите-бандеровци като «борци за народа», когато антинародната клика, обявила се за власт в Киев, дошла на тази «власт» в резултат на преврат, величаят като «украински власти».  Ораторите на митинга заявяваха, че в Украйна сторонниците на «Евромайдана» «са свалили властта на крадливия режима» и трябва да се поддържат за това.

Янукович беше протеже на крупната буржоазия и представляваше нейните интереси. Но превратът, станал в Украйна, не е освободително движение на трудовия народ. Едни олигарси се смениха с други. В резултат от националистическия преврат в Киев украинските трудящи се ги очаква стремително падане на жизненото ниво, засилване  на експлоатацията. Тоест, новото, бандеровско «правителство» е по-реакционно от групировката на Янукович. КОЙ може да поддържа престъпниците, дошли на власти в Украйна в резултат на разпадането на СССР и оттогава само сменящи местата си?

Радетелите за интересите на народа от московския майдан забравиха за яростната борба на В.И. Ленин и партията на болшевиките за правото на нациите на самоопределение чак до отделяне, борба, която се увенча с международното признаване на това право? Значи, вие, господа, сте просто замаскирана прислуга на американските и западноевропейските господари!

Масови митинги из цялата страна, 110 хил. души на Червения площад в Москва ясно показват, че всички съветски народи: и руският, и украинският, и всички други копнеят за единство, копнеят по разрушената от буржоазията КПСС (станала предателска и опортюнистична) и по братския социалистически Съюз на народите – велика, всепобеждаваща сила. Да се Възстанови разрушеното единство,  да се възроди нашата обща велика Родина, да се освободят трудещите се от гнета може само в резултат на победата на социалистическата революция. И ние ще възстановим Съюза на Съветските Социалистически Републики, ще възстановим единството на съветския народ!

НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО!

ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ ЗА НАС!

18 март 2014г.

г. Ленинград

Tags: