ЗАГИНАЛ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

 Вече от 60 години една от гарите на жп линията София-Враца носи името на героя Франк Томпсън. Но младите, пък и не само те, не знаят кой е той, за неговия живот и борба, за което са виновни семейството, училището, днешните национални телевизии, радиа, преса. Не се знае и за Макгахан, за Гладстон – чужденци, дали своя дял за утвърждаването на държавата ни.

Ползвайки лични архиви на участници в антифашистката борба, спомени и разкази за английската мисия и за този великан на духа – майор Франк Томпсън, през 2012 г. Мария Знеполска издава книгата „Нека да се знае”.

На 16 май 2009 г. присъствах на възпоменателна церемония в община Своге, посветена на откриването на нов паметник на английския майор Франк Томпсън, ръководител на английската мисия у нас по времето на Втората световна война и загинал трагично на българска земя. На това честване бяха отбелязани и 64-та годишнина от края на същата война, както и 65 годишнината от откриването на Втория фронт от съюзниците на СССР – Англия и САЩ, на 6 юни 1944 година.

Паметта на бележития англичанин бяха дошли да почетат много граждани от общината и от столицата, представителни части от Софийския гарнизон, които отдадоха военни почести на загиналия офицер, общественици, ученици и много други. Специални гости на церемонията бяха и членове на английското посолство у нас, начело с Негово Превъзходителство посланик Стийв Уйлямс.

Мястото на новия паметник не е избрано случайно. През май 1944 г. тук минава Втора софийска народоосвободителна партизанска бригада на път от западната граница на България по посока на Средногорието. С тази най-мощна партизанска част у нас по това време се движи и английската военна мисия, която е изпратена по решение на Техеранската конференция 1943 за връзка на съюзническото командване в Кайро с Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия в България. По стечение на редица неблагоприятни обстоятелства бригадата претърпява поражение край близкото село Батулия, разкъсана е на части и походът й спира до тук. Английската военна мисия също е разпръсната, Франк Томпсън и един от радистите му са пленени край с. Елешница, Ботевградско, след което Томпсън е разстрелян от фашистката жандармерия, а единствен от всички членове на мисията оцелява радистът.

Посланик Уйлямс произнесе на български език слово по случай откриване паметника на майор Томпсън:

„Събрали сме се днес, защото на място недалеч от тук един млад англичанин намери смъртта си, докато се опитваше да помогне за освобождаването на България от тиранията и потисничеството, докато се опитваше да помогне за възстановяването на справедливостта и свободата. Той не загина сам. В деня на неговата смърт дванадесет негови другари споделиха съдбата му, а дни преди това много други също направиха тази върховна саможертва. Днес почитаме паметта на всички тези герои.

Майор Томпсън идва в България през 1944 г. в разгара на насилието и страданията, причинени от Втората световна война. Това е време на мъчително объркване. Но това е и време, когато младите хора с идеали са готови да се откажат от собствените си амбиции в името на свободата на другите.

Израснал в академична среда, увлечен по поезията и историята на древните цивилизации, той загива преди да навърши двадесет и четири години, а постъпва в армията едва на деветнадесет. Военната му служба го отвежда в различни части на света, но никъде другаде не среща толкова топло приятелско отношение, каквото намира в България, както сам споделя в дневниците си. В спомените на хората, с които съдбата го е срещнала, майор Томпсън е добър човек, който споделя техните трудности, разбира проблемите им и дори научава песните им.

Идеалите за свобода и справедливост, за които загина Франк Томпсън, са толкова валидни и днес, колкото и в онзи съдбоносен юнски ден през 1944 година. Този паметник ни напомня, че свободата и правдата изискват повече от празни думи. Нека днес и в годините занапред да не забравяме смелостта на майор Томпсън и неговите другари и д направим така, че тяхната саможертва да не е напразна.”

ВЕСТТА

През пролетта на 1945 г. в Лондон се провежда подготовка за Световната конференция на профсъюзите. От българска страна участва членката на ръководството на Българските професионални съюзи Райна Шарова. По странно стечение на обстоятелствата сред делегатите на конференцията е и майката на Уилям Франк Томпсън – ръководител на Втората английска военна мисия у нас по времето на Втората световна война.

Както е известно, ръководителите на съюзническите страни в борбата срещу Хитлер в тази война – Сталин, Рузвелт и Чърчил, решават на Техеранската конференция в края на 1943 г. да окажат военна помощ на въоръжената съпротива на балканските народи срещу фашизма, в т.ч. и на българското партизанско движение. По силата на взетите решения в първата английска мисия в България попада и младият капитан Томпсън. Той участва в българската съпротива от 25 януари 1944 г. до 10 юни 1944 г., когато е разстрелян от жандармерията край с. Литаково, Ботевградско.

Двете общественички се срещат на заседанията на форума и тогава майката Теодосия Томпсън научава за гибелта на първородния си син, почти девет месеца след трагичния му край. По някаква случайност в началото на 1944 г. българката Райна Шарова успяла да види заловения английски офицер и да размени няколко думи с него по време на ареста му в общината на с. Литаково само дни преди да бъде разстрелян. Така тя първа се нагърбва с деликатната мисия да уведоми семейство Томпсън за героичния край на техния син и брат в България.

Когато научава участта на сина си, Теодосия Томпсън успява да се овладее след инфарктната вест и се просълзява едва на края на разговора. Дотогава в Англия не е съобщено нищо за съдбата му.Оттук насетне нейно първостепенно задължение до края на дните й е да увековечава паметта на Франк.

Незабавно цялото семейство се захваща да издаде в негова памет книга, включваща негови писма, стихове, дневници. Без колебание майката пише на Георги Димитров, когато той става председател на Министерския съвет на Народна република България, с молба да получат от наша страна сведения за живота и дейността на Франк Томпсън от момента на приземяването му с парашут в България до деня на неговата гибел, за който период те не знаят почти нищо освен това, което са научили от писмата му от Балкана.

„Всичко, което бихме искали, за да запълним празнотата от близо шест месеца, е да узнаем историята на Втора софийска партизанска бригада, към която той е бил аташиран по-късно. Би било лошо за книгата, ако я публикуваме без кратка история на бригадата…

Бихме искали да наречем книгата „Нов дух залива Европа” – цитат от коледното поздравление до нас няколко седмици преди да  скочи с парашут на Балканите… Книгата ще допринесе само полза (ние така мислим), защото тя ще бъде, доколкото бихме могли да го направим отражение на неговата жизнерадостна смелост, която той толкова уважаваше у Вашия народ.

Но книгата не би имала такова въздействие без изреждането на българските партизански сили, към които бе аташиран. Той беше щастлив да им помогне. В единственото писмо, изпратено ни от Балканите, датирано на 21.ІV.1944 г., той пише: „Нямам никакви новини, освен че работя твърде много. Надявам се на някои обстоятелства и имам славянска компания, едни от най-добрите хора на света…”

Щастлива съм, че мога да пиша на Вас.

С тай-добри пожелания,

Искрено: ТЕОДОСИЯ ТОМПСЪН”

Ръководителят на партизанските акции Д. Знеполски разказва: „… Майор Томпсън беше с нас, когато след многобройни победи бригадата ни претърпя единственото си, но голямо, макар и временно поражение. Той бе при формирането й, но бе свидетел и на разгрома й при Батулия. Франк бе повален, когато бяха повалени и други стълбове на съпротивителното движение в нашата страна. Той зае своето място сред онези, чиито имена ще бъдат вписани в златните страници на антифашистката борба у нас.”

В една своя реч по БиБиСи Уинстън Чълчил бе нарекъл българските фашистки управници „чакалите на Балканите”, а по друг повод бе казал: „Престъпните български управници около царя и след неговата смърт изцяло по свой почин извършиха ужасни дела в Гърция и Югославия, но не по-малко жестоки бяха и към своя народ, когото избиваха безогледно, само защото обикновените българи не искаха страната им да върви с Хитлер. Да върви стремглаво към катастрофата… Трудно ми е да ги наричам дори управници. Толкова е ужасна тяхната безотговорност. За всеки случай, мястото им е на подсъдимата скамейка!”

Животът потвърди проницателните му думи!

 

Tags: