ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА?

wc

ВЛАДИМИР ЦЕКОВ

  Идейно-политическата подготовка е задължително условие за изграждането на членовете на комунистическите партии като съзнателни комунисти, годни да разпространяват комунистическите идеи сред народните маси, да се ориентират в политическата обстановка, да бъдат истински борци за светлото комунистическо бъдеще.

За по-старите комунисти не е тайна, че по времето на късния социализъм занятията за идейно-политическата подготовка бяха занемарени, а там където все още се провеждаха, това ставаше формално. Огромният апарат от агитатори, пропагандисти, преподаватели и прочие, назначени към съответните партийни комитети се занимаваше основно с възвеличаването на Първия партиен и държавен ръководител. Така политическото съзнание на партийната членска маса беше оставено на самотек. От една страна в партията влизаха хора заради жителство, кариера или жилище, от друга – нищо не се правеше за тяхното превъзпитание. Нещо повече, и тези, които бяха дошли в партията с искрени подбуди, постепенно изменяха своя мироглед и се смъкваха до нивото на първите. Друг е въпросът, че и самите агитатори и пропагандисти в голямата си част бяха абсолютни профани по марксизъм-ленинизъм. Факт е, че след контрареволюционния преврат през 1989 г. част от тях преминаха на страната на враговете на комунизма и се превърнаха в най-големите хулители на социализма. А в блока на ЦК на БКП срещу бившето кино „Петър Берон”, населяван в голямата си част от идеологически работници на партията, се наблюдаваше срамна картина: изхвърлена между етажите и в контейнерите за смет пред блока марксистко-ленинска литература. За истинските ценители и привърженици на тази наука този контейнер беше истинско съкровище, от което си попълваха личната библиотека. Един от тях е и пишещият тези редове. Но да се върнем на темата. Значи ето такива профани, страхливци и предатели е трябвало да обучават партийната маса на комунизъм. А някои от тях са професори, доценти, кандидати и доктори на науките. Къде са сега те? Нали се биеха в гърдите, че по-правоверни марксисти-ленинци от тях няма. „Еволюцията” на техния мироглед ги доведе най-много до членство в некомунистически партии като обуржоазената социал-демократическа БСП, като „Нова зора” и прочие. Да им се чуди човек на акъла и на марксистката „подготовка”.

След десети ноември 1989 г. у нас се наблюдава истинско роене на партии с наименование „комунистически”. Дори сам по себе си този факт трябва да ни светне лампичката – хем всички говорят, че са комунисти, хем членуват в различни партии. А има и такива, които се смятат за комунисти без да членуват в никоя партия. Ето я липсата на политическа ориентация, ето ги резултатите от отсъствието на идейно-политическа подготовка. Едните не могат да разберат коя е истинската комунистическа партия, другите не са чували за чл.1 от Устава на Комунистическата партия, една от алинеите на който гласи, че комунист е този който признава Програмата и Устава и членува и работи в една от Първичните партийни организации.

В разговори с редови партийни членове от различните партии с наименование „комунистически” стана ясно, че и сега е занемарена идейно-политическата подготовка на комунистите, не се провеждат занятия по Партийна учебна година. Сред  членската маса има различни мнения по елементарни въпроси, като например каква партия е БСП у нас, каква партия е КПРФ в Русия и др. Това говори, че редовите партийни членове не владеят марксизма, нещо повече – не знаят и неговата азбука.

Имайки предвид всичко това, още от преди шест години в БКП редовно се провеждат часове по идейно-политическото възпитание и подготовка. Разработват се теми, които се предлагат на първичните партийни организации. За подобряване качеството на идейно-възпитателната дейност и пропагандиране на идеите на марксизма-ленинизма в ПБ на ЦК на БКП беше взето решение някои от темите да се публикуват и на страниците на вестниците „Комунистическо дело” и „Работническо дело”. Първата тема е озаглавена:

ВЪЗНИКВАНЕТО НА ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ И ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ –  РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА

  1. Комунизмът – мечта на човечеството

Най-светлите умове на човечеството в миналото са мечтали за такъв обществен строй, при който ще се премахнат социалните неправди и нещастия на народа. Мечтали са за унищожението на частната собственост, за социално равенство между хората, за щастие, за всестранно развитие на човешката личност. За тези идеали са дали живота си хиляди борци. Ярък израз на тези мечти са възгледите на утопичния социализъм и комунизъм, чиито главни представители са: англичанинът Томас Мор /16 век/, италианецът Томазао Кампанела /17в./, французите Габриел Мабли /18в./, Сен Симон /началото на 19 в./ и др. В трудовете на утопичните социалисти и комунисти се съдържат гениални мисли и идеи. Но не можеше да се създаде цялостна, научно-издържана теория за ново обществено устройство, преди да са узрели необходимите условия и предпоставки. Затова и теориите за преустройство на обществото на всички тогавашни мислители са незрели. Те или изобщо не разглеждат въпроса за начина, по който може да се стигне до рисувания от тях идеален обществен строй, или предлагат наивно-мечтателен и несъстоятелен път за постигане на този строй. Представителите на утопичния социализъм и комунизъм мислеха, че мечтаният от тях строй може да бъде установен главно в резултат на добрата воля на хората и на ръководните личности в обществото. Те не разбираха, че за преминаването към този строй е необходима преди всичко определена степен на икономическото развитие на обществото и революционната борба на работническата класа за ликвидиране властта на капиталистите.

В средата на 19 в. тези условия бяха вече налице. Капитализмът доведе до край всички противоречия на класовото общество, което се превърна в спирачка на общественото развитие. На политическата арена се появява промишленият пролетариат, който, въпреки че е главният създател на всички блага на обществото, е лишен от всякаква собственост и е в най-бедствено положение от всички трудещи се. Именно затова пролетариатът е най-заинтересован от коренното изменение на общественото устройство и единствен може да стане ръководител на борбата за създаване на безкласовото общество, в което да няма експлоатация на човек от човека.

Научната теория за социализма и комунизма е създадена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Тя носи името на Маркс – марксизъм. Маркс и Енгелс откриха и доказаха, че комунизмът е неизбежно бъдеще на обществото. Със своята научна теория Маркс и Енгелс осветиха като с прожектор верния път на освободителната борба на работническата класа и всички трудещи се. След тях, в епохата на империализма и в първите години на Съветската власт, марксизмът беше творчески доразвит от Владимир Илич Ленин. Той обогати марксизма с много нови идеи, издигна го на нов, по-висш етап на развитие. Затова днес марксизмът се нарича марксизъм-ленинизъм.

  1. Теоретични източници и съставни части на марксизма.

Възникването на марксизма е  закономерен резултат не само на обективното икономическо развитие на обществото и на стихийната класова борба на пролетариата. За формирането на възгледите на Маркс и Енгелс съществена роля изиграват и постиженията на теоретичната мисъл преди тях в областта на философията,на обществознанието и на природознанието. Маркс и Енгелс създават своето учение като усвояват критично и обобщават главните успехи в тези теоретични области, водейки непримирима борба с буржоазната идеология.

Главните теоретични източници на марксизма са: Класическата немска философия, класическата английска буржоазна политикономия и френският утопичен социализъм.

Трите съставни части на марксизма са: марксистката философия, марксистката политическа икономия и научният комунизъм.

От своя страна марксистката философия се разделя на три самостоятелни науки, намиращи се в диалектическа връзка и зависимост помежду си: Диалектически материализъм, марксистка диалектика и исторически материализъм.

/следва/

Tags: