ИЗПРАВЕН ЛИ Е СВЕТЪТ ПРЕД НОВА 1917 ГОДИНА?

p-k-lenin

МИХАИЛ ХАЗИН

  Беше 22 април – рожденият ден на Владимир Илич Ленин. Спомням си, това беше през 1970 година, когато се празнуваше неговата стогодишнина, беше голям празник за страната. Ще напомня, че тогава от смъртта му бяха изминали само 47 години, а резултатите от неговата дейност беше на лице, поради което изобщо не беше необходимо да се обяснява, какво и защо трябва да се празнува.

И така, напълно съзнателно очаквах вестта за честването на това събитие. Такава на практика нямаше, макар съботниците в основата на които стоеше Ленин, да преминаха в много градове. Това малко ме учуди, затова, с малко закъснение, аз реших да пиша за Ленин.

През 1970 година умряха хората, които помнеха, как е живяла страната в началото на XX век, умряха хората, които създаваха основите за благосъстоянието на нашия живот, за сметка на тях, тези, които смятаха, че създаденото с общ труд им принадлежи по право, се размножиха неимоверно. Тези хора люто мразят и Ленин, и създадената от него страна, но до безумие се страхуват, че тя все пак може да се възроди. И мисля, че е време да си спомним, кой беше Ленин и какво направи той за нас и за света.

Напомням, че XIX век беше един от най-тежките за обикновените хора. Тежка експлоатация и начало на разрушаването на традиционното общество, което някак си се защитаваше от откровеното беззаконие, доведе до появата на теория, която обясни, че тази експлоатация не е вечна. За всеки случай ще напомня, че идеята за края на капитализма не е измислил Ленин, и дори не Маркс, както днес обясняват някои, а Адам Смит. Друго нещо е, че привържениците на западния глобален проект грижливо прикриват разбирането на това обстоятелство, заради което смениха името на икономическата наука: от смитовска политикономия на „економикс”.

И така, идеята, че капитализма ще бъде сменен от нова формация, принадлежи на Адам Смит, но именно Маркс направи от нея напълно общоизвестна теория, при това не строго научна, а обществено важна и значима. Но от идеята до въплъщаването и в живота се простира колосален път, и изведнъж той се осъществява от Ленин. На практика той изиграва тази роля, която в ранното християнство осъществява апостол Павел. Именно той, произнася ключовата фраза „Няма нито елини, нито юдеи” и извежда християнството от тясно сектантските рамки, известни само на евреите, в мащабен глобален проект. Именно Ленин направи от учението на Маркс аналогичен по мащаб и влияние в историята глобален проект, който някои наричат „червен”.

Може да се спори, щеше ли да победи християнството, ако не беше Павел, или щеше да си остане малка секта. Може много да се спори, би ли могъл „червения” глобален проект да се оформи именно като глобален или щеше да си остане набор от социални програми, различен за различните групи и региони. Сега, обаче, това вече не е важно: резултатът беше постигнат.

Разбира се, че поражението на „червения” проект стана благодарение отслабването на проектната идеология, в резултат на разразилата се политическа борба след смъртта на Сталин, при която елита на СССР се отказа от печелившото му форсиране. И актуалността за разбирането на този факт няма да отпадне във времето, понеже историческия опит трябва да се отчита и за в бъдеще.

Но, във всеки случай, хората, които са изработвали глобални проекти, не са и толкова много в света. Хората, които формираха западния глобален проект, се постараха да останат в сянка. По точно, митологията на западния проект внимателно оставаше в сянката на багрите. А всички останали глобални проекти са още по-древни. Но това, на свой ред, означава, че ролята и мястото на Ленин, неговите идеи и мисли трябва много внимателно да се изучават, още повече, че с голяма вероятност те отново ще придобият актуалност.

Едно от главните следствия на нашата теория на кризата е много силното влошаване равнището на живот на населението в базовите страни на западния глобален проект, изчезването на т.н. средна класа, която елита на този проект създаде като алтернатива на „червения проект”. В резултат, с голяма вероятност, идеите на последния ще получат мощна хранителна почва – и това може много силно да промени живота ни в продължение на само няколко години.

И колкото тази заплаха е по-силна, толкова по-силно представителите на западния проект ще се опитат да очернят всичко, което е свързано с „червения” проект, в това число и фигурата на Ленин. Той разбира се не е бил ангел, пък и обстоятелствата, при които той живее и работи, не са му помагали за това, но и тези фантастични легенди, които се съчиняват за него, също нямат никакво отношение към реалността.

Да се измислят различни митични причини за смъртта на Ленин (който умира от наследствена атеросклероза, от която умират всички негови роднини, доживели до преклонни години), да се съчинят различни мръсни истории „от живота” на революционерите може всеки дребен провокатор. Но да се разберат мотивите и действията на човека, който гледа напред в столетията е значително по-трудно. Можем колкото си искаме да спорим, например, за това, получили ли са привържениците на Ленин пари от немския Генщаб, от американски или английски банкери. Само разбирането за това го няма, а ако не се разбере, че тези съратници са изграждали бъдещето, в което тези банкери не са имали никакво място и следователно никой не е имал към тях дори грош задължение, което беше демонстрирано непосредствено след революцията.

В частност, Ленин беше много руган за Бресткия мир, чрез който той едва ли не се разплатил за немските пари. И защо никой не се сеща за неговите собствени аргументи по този въпрос – където той казва, че след няколко месеца от този договор може да се откажат, което на практика и стана. Но пробивът в западната блокада при Рапало стана благодарение на този мир. Така, че кой за кого е работил – това е голям въпрос.

В заключение, връщайки се към 22 април, трябва да кажа, че Ленин трябва да се разглежда именно като деец от световен исторически мащаб. Всички опити да се принизи неговата дейност до равнището на малкия човек е операция за прикриване от обществото идеите и въпросите, които той постави. И сега, както ми се струва, ключовият въпрос се състои в изучаването на този пласт от идеи, които издигна Ленин, максимално да се разберат тяхната силна страна. В противен случай, много вероятно, ще получим повторение на събитията от 1917 година, при това в много по-кървава версия.

Превод Милчо Александров

Tags: ,