РЕАНИМАЦИЯТА НА НАБУКО Е ИЗГОДНА ЗА РУСИЯ

КЕВОРК МИРЗАЯНnabuko

  Съгласно декларациите на президента на Азербайджан Илхам Алиев и министър председателя на България Бойко Борисов проектът Набуко се възражда, по този газопровод ще потече азербайджански газ по цяла Европа. За перспективите на този проект разговаря представител на „Експерт Online” с ръководителя на Фонда на националната енергийна сигурност Константин Симонов.

  Какво означава подписаният договор между Азербайджан и България?  Ще получи ли Набуко втори живот?

Този договор не може да се приема сериозно. Това е празна декларация. За сериозното реализиране на проекта Набуко трябва да се застъпят куп търговски инвеститори, да се договорят с Турция и едва след това може да се говори за неговата реанимация. А за сега няма никакви инвеститори, защото просто няма газ, който може да пълни този тръбопровод. Нека напомня, че съгласно първоначалния проект Набуко трябваше да поема газ от редица страни, като Иран, Ирак, дори Египет и да се доставя през територията на Турция в Югоизточна Европа. Сега се разчита на азербайджански газ. Но съществува ТАР/ТАNАР, от който се разчита да се доставят 10 милиарда кубични метра азербайджански газ в ЕС ( от който 1 милиард ще отиде за Гърция, 1 милиард в България и 8 милиарда за Италия). И проблемът е в това, че Азербайджан няма повече газ, геоложките проучвания не постигнаха някакъв резултат. И тогава, за какъв газ ще се изгради Набуко? Туркменския вече е договорен за Китай.

Ами, може би, за иранския?

Е тогава трябва да се подпише договор с Иран. Да, в ЕС се разпространява идеята за бъдещи доставки на газ от ИРИ. Но аз съм сигурен, че в близка перспектива няма да има никакъв ирански газ. Първо, необходимо е най-напред да се премахнат санкциите наложени на Иран. Е, да допуснем, че САЩ успеят да склонят европейските си колеги и дори и Израел (което е малко вероятно след скандала от изказването на Натаняху на Конгреса – по-скоро, Израел сам ще нанесе удар срещу Иран, ако САЩ грубо погазят позицията си). Но след това трябва да се започне добиването на газ, да се изградят тръбопроводи през целия Иран, да се създаде необходимата инфраструктура. Това е работа за много години. И не е ясно, какво ще се случи през това време с иранската политика: защо европейците смятат иранския режим за добронамерен и не забелязват многобройните декларации на иранците през последните месеци – в частност за това, че те още обмислят да доставят ли газ за Европа или не. А всичко това, че е дадена команда да се изобразява Иран като демократична страна за разлика от тоталитарна Русия. Всичко това, разбира се, е смешно, защото след  такава „дружба” Европа може да си създаде сериозни проблеми.

  А за какво тогава Азербайджан играе в тази игра, ако е ясно, че няма излишен газ и няма да има?

  Азербайджан с удоволствие наблюдава ситуацията, когато той ще се превърне в единствена алтернатива на Русия от гледна точка на доставките на газ на юг в Европа – независимо, че техните прословути 10 милиарда кубика няма да бъдат доставени през 2017 година, както обещаха, а някъде през 2021-2022 година. И ще се опитва все повече да засилва позициите си с декларации, че има още газ. Защо да не се докара като голяма газова държава и спасител от злобната Русия, ако от това може да падне нещо? Изобщо това ще позволи на Азербайджан сериозно да засили позициите си в Европа. Например, Баку успя да спечели правото да купи гръцката компания DESFA, притежаваща Газовата транспортна система (ГТС). Това е грубо нарушаване на Третия Енергопакет (производителят на газ не може да притежава ГТС), но старият състав на Еврокомисията не се реши да обиди приятелите си в Баку и не развалиха сделката, просто замразиха нейното одобряване. Въпросът виси от 2013 година! Тази щекотлива тема предадоха да разглежда новият състав на ЕК. Днешните еврокомисари за сега също мълчат, или не желаят да започват управлението си с позор или със скандал. Решаването на този проблем беше отложен за 22 април 2015 година. И смятам, че ще го отложат. Ако ЕС не вземат принципна позиция и не се вразумят, то не е далече времето, когато Азербайджан ще започне да поставя на Европа политически искания, като например, въпросът с Нагорни Карабах.

  А какъв е смисълът в поведението на България?

Действията на България имат по-скоро емоционален характер – страната действа на вълната от разговорите за изграждане на енергосъюз в ЕС, който трябва да бъде алтернатива на Русия и нейния газ, за дружба с Иран. В резултат започнаха да копаят трупове, които отдавна са мъртви. Освен това, се наблюдава паника от пропуснатата възможност, саботирайки Южен поток, българите извършиха колосална грешка. Те загубиха транзитни пари, супер привилегировани условия за доставки и сега просто не могат да си простят това.

А този енерго съюз ще ни заплаши ли?

Някои елементи от този енергосъюз вече се реализират. Например, мониторингът върху споразуменията за доставки – при това Еврокомисията не само ги оценява, но и провежда съответни претърсвания в офисите на партньорите си от „Газпром”. Това е мониторингът по европейски. Но ако доведат тази ситуация до нейния логичен край – централизирано купуване на газ от Брюксел и последващото  му разпределение между страните-членки на ЕС, както предлага Доналд Туск – ще се получи, че енергосъюзът означава отмяна на частно-търговските сделки, преминаване на социалистическия начин за разпределение на газовия бизнес и превръщане на Брюксел в огромен енергиен госплан.

Но от друга страна определените идеи в рамките на Енергосъюза – дори и реанимацията на Набуко са изгодни за Русия. Да си представим, че те от някъде намерят газ, турците ще изградят по него газопровод през своята територия на границата с Гърция – а по-нататък къде ще мине? Вариантите са три. През Гърция, Балканите в Унгария и Австрия. През България и Балканите отново в Унгария и Австрия. Или през Гърция в Италия. На европейците ще им се наложи да се определят и най-накрая да започнат да изграждат газотранспортна инфраструктура на територията си – така както правим ние във връзка с „Турския поток”. Нека да изградят тръбите, а след това по нея ще потече подсигурената по пътя на частната конкуренция руски газ, както и ирански в рамките на третия Енергопакет ( който предполага конкуренция за преминаващия газ по тръбата, която не може да се владее от производителите). А ние ще погледаме, кой през 2020 година ще има газ по този хаб. Сигурен съм, че ирански и туркменски газ там няма да има. Ако ЕС е честен в своята идея за конкуренция на газа – нека да създаде условия за такава конкуренция, а не да се занимава с откровена дискриминация на един от доставчиците.

Ekspert Online” 06 март 2015 година          превод Милчо Александров

Tags: