СМЪРТТА НА НЕМЦОВ

nemcovОЦЕНКА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СМИСЪЛ НА СЪБИТИЕТО

  Руското общество се обърка от неочакваната вест за убийството на Борис Немцов. От СМИ се изсипаха подробности за престъплението както и многобройни догадки – кой? защо? какви цели преследват убийците и тези които стоят зад тях? Този документ не е некролог, а оценка на политическия смисъл на това събитие. Що се отнася до цялата обществена, политическа кариера на Немцов, тя може да се изрази с една фраза: във всички партии и на всички длъжности той вярно служеше на либералите,   въвеждаше дълбоко антинародното възвеличаване на Америка: ето така е при тях – това е класа!, а тук в „тази” страна – всичко не е както трябва, всичко трябва да се разруши и преправи!

Немцов беше един от близките съратници на Елцин за разрушаването на социалистическия строй и СССР. Неговото отношение към Путин беше много топло. На 27 ноември 1999 година Немцов нарече Владимир Путин най-достойния човек от всички кандидати, които възнамеряваха да участват в изборите за президент на Русия през 2000 година. Той заяви, че следващият президент след Елцин трябва да стане Путин.

Немцов не определяше, пък и не можеше да определя, съдбата на страната. Сега е много важно друго: обективно да се оцени това място, което можеше да заеме и реално зае убийството на Немцов – един от лидерите на буржоазно-либералната опозиция.

Либералната акция от 1 март наречена „Пролет”  от ръководството на либералното парти и придаде много сериозно значение, разглеждайки я като значим етап от борбата срещу Путин и неговата група. В СМИ се предполагаха най-неочаквани варианти за развитие на събитията, включително и стрелба, като на „майдана” и т.п. Първоначално се предвиждаше провеждане на шествие в Марино в покрайнините на Москва. Заявени бяха 100 хиляди участници. Но убийството на Немцов обърка всички карти на организаторите на шествието, застави ги, както се казва, „да се преобличат в движение”. В резултат вместо „Пролет” се състоя траурен марш и по съвсем друг маршрут – в центъра на Москва, който беше разрешен от властите по извънреден начин.

Мероприятието започна в 15-00. След час московското ГУМВД съобщи, че в шествието взимат участие 16,5 хиляди човека. По късно по оценка на милицията броят нарасна на 20 хиляди. Всичко премина тихо. Премина без произшествия. А какви лозунги бяха написани на ръкописните транспаранти? Много от тях бяха свързани с войната в Украйна, спомниха си за загиналите там руски войници с искането „да се спре руската машина на смъртта”. „Има още време спрете тази война! Не на войната!” Слушайки това, си спомняш за Херберт Уелс и романа му „Човек-невидимка”. Тук, разбира се, е по-твърдо – и войниците са невидимки и дивизиите са невидимки. Отечественият ВПК е създаден навярно още през сталинско време. Трябва да освежим паметта на сенатора Маккарти – знае ли той това? Носеха се плакати с портрети на Немцов с надписи „Той загина за бъдещето на Русия!”. Какво бъдеще донесе Немцов на Русия нагледно виждаме сега във всичките му цветове – именно Немцов (намирайки се на високи държавни постове) при Елцин, с техните либерални „другари” строиха това бъдеще на Русия – пълно разрушаване на всичко, което виждаме сега. Крайно трогателно звучеше лозунгът „Няма да забравим! Няма да простим!”, издигнат още в началото на „перестройката”, когато либералите пищяха против Сталин, че той: „Нищо не е забравял и нищо не е прощавал”. За това ли „присвоиха” всичко от Сталин?

Проявявайки определена „стеснителност”  в критиката си към Путин и Кремъл по време на шествието, либералната опозиция беше много откровена в публикациите си в чужбина. Като пример можем да дадем войнствената декларация на политическия емигрант Гари Каспаров в The Wall Journal , че убийството на Немцов „погреба надеждите за мирни политически промени в Русия”, добавяйки, че „промените могат да станат само чрез ожесточено масово въстание”. Не по-малко забележителна мисъл каза и основателят на „Яблака” Григорий Явлинский. Той публикува статия във Financial Times, в която директно призова „Евросъюзът разработва стратегия за интеграция на бившия СССР в единна Европа”, понеже „истинската територия на военния конфликт се простира отвъд границите на Донбас и обхваща целия бивш СССР”. Благодарим за откровеността, господа.

Е и все пак с каква цел убиха Немцов? Разбира се, всички са единодушни, че убийството на Немцов беше извършено за да се дестабилизира политическата ситуация в страната, либералната опозиция да получи символ на „мъченик на бореца за правото дело”. Но, това не стана. Ако се изразим образно, работата на Тефт (посланика на САЩ в Москва) се провали. Посъбраха тълпа, викаха нещо, но изобщо всичко беше спокойно. Проведе се поредната разходка по улиците на Москва от компрадорите, „гризачите” и тези, които им повярваха. А явно се работеше за силна искра и бързо разпространяваща се паника, твърди ответни действия от милицията и красиви снимки, изобразяващи „жертвите на кървавия режим”. След което можеше да се събират тълпи от столичната общественост на постоянна основа.

Може би лидерите на либералната опозиция „натрупаха” популярност? Не! Съгласно последното допитване до общественото мнение рейтингът им на доверие е: 1,3 за ексминистъра на финансите Алексей Кудрин и по-малко от 1% за Навални, Немцов, партия „Яблоко”  и един от основателите и Григорий Явлинский, Ирина Хакамад, основателя на „Гражданската платформа” Михаил Прохоров. Освен това, допитването показа, че голяма част от руснаците (81%) просто не знаеше за провеждането на марша на 1 март, само 18% са чували за това. Жителите на Москва се оказаха по-осведомени за акцията (27%).

Без съмнение, основната маса от участващите в марша в памет на Немцов беше от различни „отряди” на столичната интелигенция, за които е характерно мнението на елцинските времена на разруха и нищета, като за време на надежда (На какво? На това, че и аз също ще стана милионер и олигарх? А сега тези надежди рухнаха!?). Пронизително звучат думите на противниците им: „Имаше, аз помня, страна, където всички бяха важни. Но тази страна я унищожиха. Да си спомним кои?”, „Те унищожиха страната, в която аз се родих, моята Родина. Те ни обрекоха на безпризорност, скитане по цялата земя, станала ни чужда, принадлежаща сега на изпълзели нови  „господари на живота””.

Оценявайки съвременната политическа ситуация ние, болшевиките, сме длъжни да имаме ясна идейна позиция по важните въпроси: как да се отнасяме към либералите и към новите „мащаби” в опозиционното движение, наричащи се „леви”, броят на организациите се множи едва ли не всеки ден. Ако с либералите нещата са горе-долу ясни – това са носители на буржоазна идеология, преки и явни врагове на комунистите, то „левите” са скрити врагове, те на практика са гримьори за „подмладяване”, агенти на буржоазията, единствената задача на които е да разкъсват на парчета и по този начин да отслабват комунистическото движение. Единственото сигурно средство за борба против „левите”, за консолидиране на комунистите е принципността, постоянния контрол: що за човек е това, какво реално защитава, по един път ли вървим с него? По този начин.

ЦК на ВКПБ

преведе Милчо Александров

Tags: , ,