СЪВРЕМЕННИТЕ БУРЖОАЗНИ ТЕОРИИ

СЪВРЕМЕННИТЕ БУРЖОАЗНИ И РЕВИЗИОНИСТИЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ – ОПИТ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА

Реймонд Арон

Вл. Цеков

продължение

Друга теория, родоначалник на която е Дж.К. Голбрайт е теорията за „Държавата на всеобщото благоденствие” или „Обществото на всеобщото благоденствие”. Тя води началото си от втората половина на миналия век и става една от най-модните и широко рекламирани от буржоазната политическа икономия теории за трансформирането на капитализма и превръщането му в някакво надкласово общество, загубило основните, присъщи на капитализма черти. Според тази теория частната собственост се заменя от някаква смесена икономика, изчезват границите между класите, в резултат на което изчезва имущественото неравенство, експлоатацията на трудещите се, икономическите кризи и накрая, най-важното, от което се страхува буржоазията, класовата борба ставала ненужна. От инструмент за потискане на народните маси буржоазната

държава се превръщала в гарант на общия мир и класовата хармония.

Появата на тази теория и пропагандният шум, който се вдига около нея, съвсем не са случайни. Това е времето на възхода на социалистическата система, когато бацилът на опортюнизма и ревизионизма още не я е ерозирал от вътре. Тъй като се страхуват от огромната притегателна сила на идеите на социализма и комунизма за трудещите се в капиталистическите страни, идеолозите на монополистичната буржоазия са принудени да прибягват до различни форми на фалшификация и изопачаване на капиталистическата действителност. Спекулирайки с вечната мечта на човечеството за щастие и общество на изобилието, идеолозите на съвременния капитализъм – от крайно десните реакционери, откритите защитници на капитализма, до кокетиращите с лява фразеология социалисти и реформисти – се опитват да представят живота в съвременните развити капиталистически страни като рай за трудещите се, а империалистическата държава – като държава на всеобщото благоденствие. В действителност съвременният капитализъм се характеризира с все по-засилващото се господство на монополите и превръщането на държавата в послушно оръдие на монополистичния капитал с гигантска концентрация на производството и централизация на капитала, милитаризация на икономиката, настъпление на реакцията срещу правата на трудещите се, гигантски диспропорции в разпределението на националния доход, хронична безработица, поскъпване на живота, което води до постоянно изостряне на класовата борба. Ако се огледаме ще видим, че всичко това става не само на запад, но вече си го имаме и у нас.

Истинският смисъл на теорията за „Държавата на всеобщото благоденствие” е да прикрие язвите на съвременния капитализъм, да внуши на милионите експлоатирани трудещи се идеята за необходимост от класов мир, класова хармония и за безсмислеността от революционно преустройство на капиталистическото общество. Но народните маси от собствен опит се убеждават, че буржоазната държава е послушно оръдие на монополите, а прехваленото благоденствие е благоденствие за олигархията, а за народните маси са мъките и страданията.

Друга буржоазна теория, тълкуваща превратно закономерностите на общественото развитие, опитваща се да обясни социално-икономическите явления с измененията в техниката и технологията на производството е теорията за „Индустриалното общество”. Основни теоретици на тази теория са френският социолог Р. Арон, американският икономист У. Ростоу и, разбира се, „вездесъщият” Голбрайт. Те определят индустриалното общество като общество с едра промишленост, която е характерна форма на производството, с натрупване на капитали в големи размери и стремеж към обновяване и разширяване на оборудването, като общество със строга икономическа отчетност, прецизно техническо разделение на труда и голяма концентрация на работниците. Авторите на тази теория пренебрегват социално-икономическата природа на обществения строй, характера на производствените отношения, господстващи в една или друга страна, и в резултат на това такива противоположни обществено-икономически системи като социалистическата и капиталистическата попадат в една и съща категория – индустриалното общество. Известна е фразата на Голбрайт, изречена през седемдесетте години на миналия век, че комините в Детройт и Харков пушат еднакво. С това той напълно игнорира характера на собствеността и производствените отношения. В същото време Голбрайт е от икономистите, които подчертават необходимостта от задължително планиране в мащабите на цялото общество, привърженик е на засилване на намесата на държавата в икономическия живот на капиталистическите страни, благодарение на което щяла да изчезне зависимостта от пазара и стихийният характер в развитието на капиталистическата икономика. Тук той влиза в противоречия със съвременния неолиберален икономически модел, който препоръчва ненамесата на държавата в икономиката  и абсолютизира ролята на пазара.

В действителност обаче, съвременното капиталистическо производство, основано на частната собственост върху средствата за производство, съществено ограничава рамките на регулирането на икономиката и прави невъзможно истинското планиране в мащабите на цялото общество и в негов интерес.

Както и в теорията за всеобщото благоденствие и при теорията за индустриалното общество стигаме до една и съща точка. И тук в резултат на научно-техническия прогрес нямало рязко социално очертани граници, настъпила била интеграция, обединение на класите и се била възцарила хармония на интересите на трудещите се и капиталистите. Главна роля в обществото играел интелектуалният елит /как гали ухото на част от интелигенцията това/. Теоретиците на индустриалното общество твърдят, че капиталистите и висшите мениджъри вече не се ръководят от мотива за печалбата, от стремежа за лично обогатяване. Главната цел на управляващите ставала постигането на общо благо. Как познато ни звучи това от дълго време насам.

Някои от буржоазните икономисти, в това число и Голбрайт, разглеждат индустриалното общество като преходно стъпало към слединдустриалното общество, което според тях е истински нов обществен строй. И понеже според същите икономисти сега вече живеем в слединдустриалното общество, народните маси на собствения си гръб виждат колко „нов” е този обществен строй.

Стоейки на антимарксистки, антинаучни и апологетични позиции, привържениците на теориите за индустриалното и слединдустриалното общество не могат да дадат що-годе правилна картина на бъдещия строй. В желанието си да замаскират класовата същност на капитализма те демагогски критикуват някои негови черти, като например всевластието на монополите, сливането на тяхната сила със силата на държавния апарат, виждайки в това заплаха за свободата на личността, за свободната конкуренция и т.н., но всъщност не отиват по-далеч от предложенията за отделни реформи, които да спомогнат за укрепването на буржоазното общество. Концепцията за индустриалното и слединдустриалното общество служи на едрия монополистичен капитал, нейната цел е да притъпява класовото съзнание на трудещите се, да ги отклонява от активната борба за унищожаване на господството на монополистичната буржоазия, за унищожаване на капитализма изобщо.

следва

Tags: