КОНФЛИКТ С НАД 70 ГОДИШНА ДАВНОСТ

konflikt

  Става дума за арабско-израелския конфликт в Близкия Изток. Той е резултат от политиката на най-реакционните империалистически кръгове на буржоазията в западните държави и ционизма. Ционизмът /от името на хълма Цион в Ерусалим/ е реакционно националистическо течение, възникнало в Европа сред еврейската буржоазия, в основата на което лежи идеята за заселването на всички евреи в Палестина и създаването на единна еврейска държава. Ленин, с присъщата му прозорливост, още при създаването на Световната ционистка организация, не веднъж подчертава, че ционизмът е реакционно течение на еврейската буржоазия. В идейно отношение ционизмът се опира на еврейската религия – юдаизма. Известна е реакционната същност на всички религии, но специално за юдаизма, в своя труд „Към еврейския въпрос” К.Маркс пише: „Каква е световната основа на юдаизма? – користта. Каква е световната религия на евреите? – търгашеството. Кой е световният бог на евреите? – парите.

След образуването на Израел през 1948 г. ционизмът е национална идеология и основа на политиката на еврейската държава. Тази идеология изразява интересите на най-едрата еврейска буржоазия, тясно свързана с монополистическите кръгове на империалистическите държави. Ционизмът проповядва антикомунизъм и е насочен против национално-освободителната борба на народите. Съвременният ционизъм е движение напълно подчинено на плановете на световния империализъм и целите на управляващите кръгове в Израел. На ХХХ сесия на генералната Асамблея на ООН /1975 г./ ционизмът е определен като форма на расизма и расовата дискриминация. Независимо от това, на ционизма се удаде да увлече значителна част от еврейското население в другите държави, в това число и с идеята, че територията на Палестина е тяхна единствена изконна родина.

И така, с какво ционистите обосновават своите планове? Те заявяват, че преди повече от 2000 години на територията на Палестина е съществувало единно Израело-юдейско държавно образувание, по-късно дало началото на две отделни държави – Израел и Юдея. След завладяването на тези територии от Римската империя и разрушаването на Йерусалимския храм, значителна част от евреите емигрират по света. От тук и погрешният извод, че сега евреите имат право да владеят цялата палестинска територия. Точно това твърдение има трагични последствия в новата история на Близкия Изток.

Ще приведем някои примери от историята на този регион и на други части на света, въз основа на установените практики в международните отношения, изработени от векове.

Първо. Евреите не са били коренно население на Палестина. Историческите сведения говорят, че до идването им на тези територии /„Земята Ханаанска”/, са живели ханани, хети, амореи и др.народи. Ханаан е завоюван от юдейските /семито-хамитски/ племена, след което част от местните племена били напълно унищожени. Затова има сведения даже и в библията.

Второ. В световната практика няма положение, при което народи населявали преди повече от 2000 години дадена територия да имат право и сега върху нея. Да не говорим и за по-кратки исторически периоди. Може да си представите, какво би станало, ако такова право бъде узаконено днес. Малобройните татари щяха да имат претенции /не че ги нямат/ за огромните територии на „Златната орда”, славяните трябва да се върнат на териториите на Саксония, Мекленбург и Тюрингия, заедно с Берлин, където са живели славянските племена ложичани, лютичи и ободрити, американците трябва да върнат земята на индианците, австралийците – на аборигените и прочие. Такива примери могат да се намерят във всеки ъгъл на земното кълбо. За трезвия читател е ясно, че това е невъзможно, но за ционистите това е норма, умножена по наглост.

Трето. След емигрирането на евреите от Палестина в други страни, те образуват там свои диаспори, най-много в Европа. От седми век в напуснатите от евреите територии започват да се заселват араби, които се превръщат в основна част от палестинското население. Тази ситуация се запазва не по-малко от 1300 години, независимо, че тези територии многократно сменят своя притежател /Византия, Персия, мюсюлмани, кръстоносци, Османска империя, подмандатна територия на Великобритания/.

Сред многобройните митове, битуващи в израелското общество, се откроява този, че в Палестина никога не са живели араби и там винаги са живели евреи. Но фактите са неоспорими. Според достоверни данни от началото на ХХ век, по това време там е имало 450 х. араби и 50 х. евреи, т.е. 10%. Значи значителна част от 8.8 милионното население на днешен Израел са имигранти и техни потомци. Имигрантите, заселили се с подкрепата на едрата израелска буржоазия, привърженици на ционистката идеология, постепенно изтласкват арабите и следователно се превръщат в окупатори. Така зачестяват стълкновенията между коренните жители на Палестина и заселниците. За да се приключи с тази вражда, на 29 ноември 1947 г. ООН приема план за създаване на две държави на палестинска територия, като Йерусалим и Витлеем се поставят под международен контрол. Но тези решения не донасят мир. През 1947-1949 г. се разразява първата арабско-израелска война. Тя се води с особена жестокост от въоръжените до зъби имигранти по отношение на мирното арабско население. На 9 април се навършват 71 години от трагедията в палестинското село Дер-Ясин. Това е едно от най-гнусните престъпления на израелските фашисти. Западната преса не съобщава нищо за зверското клане. Това клане има за цел да покаже на местното население какво го чака, ако не освободи територията за „избрания народ” – еврейските имигранти, идващи от цял свят. Но какво се случва на 9 април 1948 г.? Еврейските фашисти – ционистите нападат през нощта Дер-Ясин, населяван само от жени, деца и старци. Там няма нито един палестински воин, а малко преди това е сключено примирие. Започва зверска разправа с мирното население, подпалват домовете, ранените доубиват с щикове и приклади, пеленачетата хвърлят направо в огъня, живи да се опекат, девойките и жените изнасилват и също убиват. Ционистките зверове проявяват такава жестокост, на която могат да завидят и най-отявлените есесовски главорези. Дер-Ясин е палестинският Хатин, а ционистите – същото, което са фашистите-есесовци.

Според различни източници територията е напусната от 500 до 950 хиляди души. На 14 май 1948 г. с подкрепата на западните империалистически държави е създадена държавата Израел. На подмандатната територия не е създадена арабска държава. По такъв начин Израел е държава, създадена върху кръвта и костите на палестинците, на техните страдания и мъки, осъществяваща политика на геноцид и държавен фашизъм. Арабите, живеещи на тази територия почти 1500 години, а те друга земя нямат, са в пълното си право да водят справедлива национално-освободителна борба за защита на своята родина.

Понякога се задава въпросът: с какво еврейският национализъм – ционизма, се отличава от национализма на другите нации? Отговорът е елементарен – различава се по това, че национализмът на другите нации е разпространен върху ограничени територии, върху своя регион, а ционизмът е разпространен по цял свят. Затова той е най-опасен. Това се дължи и на факта, че огромните капитали на еврейската буржоазия се намират в най-голямата империалистическа страна – САЩ. Там е разположен центърът на световния ционизъм, а Израел е само негов преден пост в Близкия Изток.

Но независимо от цялата мощ на съвременния международен империализъм, той непременно ще бъде съкрушен и тогава ще се състои Международен Обществен съд за престъпленията на ционизма.

Забележка: Заглавието е на редакцията, а преводът с малки съкращения.

В. Зеликов

Tags: