БЕЗУСЛОВНАТА КАПИТУЛАЦИЯ: ЗАЩО ЗАПАДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРОСТИ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА БЕРЛИН

9-maj

На 16 април 1945 г. съветските войски започнаха настъпление към столицата на нацистка Германия. Червената армия проведе операцията без участието на англо-американски войски, което предизвикало негодувание от страна на командването на съюзниците. След края на войната западните политици и историци обвиняват Йосиф Сталин в измама: съветският лидер уж бил нарушил съюзническите задължения, като не разкрил истинските планове за щурма на Берлин. В какво е полуистината в думету на  Запада и от какво са били обосновани действията на Москва?

 

Сталин до Айзенхауер

Обвиненията на Запада се основават на отговора на Й. Сталин на телеграмата на Върховния главнокомандващ на експедиционните сили в Европа Дуайт Айзенхауер, изпратена на 28 март 1945 г. В нея американският генерал молил съветския лидер да уточни задачите за по-нататъшното настъпление.

На 1 април 1945 г. Айзенхауер получил отговор. Сталин се съгласил с мнението на генерала, който предлагал да се разсекат немските сили и да се съединят на линията Ерфурт-Лайпциг-Дрезден (ок. 200 км южно от Берлин).

„Берлин е загубил предишното си стратегическо значение, затова съветското главно командване мисли да задели в посока Берлин второстепенни сили”, — написал Сталин. Също така ръководителят на СССР съобщил, че Червената армия планира да нанесе главния удар по нацистите през втората половина на май.

На 2 април Сталин подписал директива за Берлинската настъпателна операция. Датата на щурма била определена за 16 април. Да се разгроми нацисткото леговище било поръчано на 1-ви Белоруски, 2-ри Белоруски и 1-ви Украински фронтове под ръководството на знаменития пълководец Георги Жуков.

В собствен интерес

Историците спорят как да се охарактеризират действията на Сталин. Изказват се мнения, че главнокомандващият на Въоръжените сили на СССР умишлено е дезинформирал американския колега. В Русия предпочитат да говорят за военна хитрост, а на Запад поведението на Сталин оценяват като измама.

За да разберем от какво се е ръководил съветският лидер, да се обърнем към контекста на събитията със 70 годишна давност. С приближаването към Берлин между съюзниците нараствали политическите противоречия, и у съветското командване имало основания да не се доверява на Айзенхауер и британския премиер Уинстън Чърчил.

Москва не могла да забрави закъснялото откриване на Втория фронт, което коствало живота на милиони съветски войници и обикновени граждани. Англо-американските войски се появили в Европа едва през юни 1944 г. при десанта в Нормандия, три години след началото на войната.

По това време предните части на Червената армия вече водели боеве за източноевропейски градове. Във Вашингтон и Лондон разбирали, че по-нататъшното забавяне заплашвало с „комунистическа окупация” голяма част от Европейския континент.

От 1941 г. СССР молил за откриване на Втори фронт, но на съюзниците било неизгодно да осъществят сухопътно нахлуване в Европа в периода, когато Германия била на върха на военното могъщество и могла да даде достоен отпор на англосаксонците.

САЩ и Великобритания се съсредоточили върху борбата с нацистите в морските простори и в Северна Африка, убеждавайки Москва, че това е обещаният Втори фронт.

Такова поведение съответствало на националните интереси на съюзниците на СССР. Вашингтон и Лондон пазели човешките и материалните ресурси, воювали там, където немците били по-слаби, и дезинформирали Съветския Съюз за своите реални намерения.

Пролетта на 1945 г. Великобритания и САЩ откликнали на призива на нацисткото ръководство за провеждане на преговори за сключване на сепаративен мир. Едновременно союзниците разработвали операция под кодовото название „Немислимо”, която предполагала план за действия в случай на война със СССР.

Вашингтон и Лондон планирали да хвърлят срещу Червената армия 10 немски дивизии и затова не били заинтересувани от пълния разгром на немската военна машина. Целта на операция „Немислимо” било недопускането на проникване на съветски войски в Западна Европа, а също силовото им изтласкване от Полша.

Главен „ястреб” в англо-американския тандем бил Уинстън Чърчил. Именно той поръчал да се подготви „Немислимо”. На 31 март 1945 г. британският премиер призовал Айзенхауер да не вярва на Сталин, независимо от неговия отговор, и да разгърне настъпление срещу Берлин.

„Аз лично не считам, че Берлин вече е загубил своето военно а още повече политическо значение. … Затова аз много повече бих предпочел да се придържаме към този план, на чиято основа форсирахме Рейн, а именно — 9-та американска армия заедно с 21-ва армейска група да се придвижат към Елба и по-нататък до Берлин”, – написал Чърчил.

Плацдарм за настъпление

Берлин действително имал важно стратегическо и политическо значение. Държавата, завзела столицата на нацисткия режима, можела по право да се счита за главен победител във Втората световна война, на която не само се падат лаврите, но и унищожавала най-крупната групировка на противника.

Загубилият 27 мил граждани Съветски Съюз бил настроен много по-решително, от съюзниците. На 6 ноември 1944 г., говорейки по случай поредната годишнина на Октомврийската революция, Сталин завършил своята реч с фразата: „Да доубием врага, фашисткия звяр, в бърлогата му, да издигнем над Берлин нашето Знаме на Победата!”

Плацдарма за щурма на нацистка Германия бил подготвен в резултат на успеха на Висло-Одерската стратегическа операция (12 януари-3 февруари 1945 г.). Червената армия освободила Полша и излязла на левия бряг на Одер, до Берлин оставали по-малко от 100 км.

През 1964 г. бившият командващ 8-ма гвардейска армия (1-ви Белоруски фронт) маршал Василий Чуйков изказал на страниците на списание „Октябрь” мнение, че съветските войски са могли да вземат Берлин още в края на февруари 1945 г. Георгий Жуков в достатъчно рязка форма опроверга твърдението на Чуйков.

Съвременните историци и военни анализатори са напълно солидарни с мнението на Жуков. В боевете за Полша загинали 600 хил. съветски войници. Червената армия  трябвало да укрепи фланговете, за да не попадне под контрударите на нацистите. Затова през март съветските войски започнали настъпление в Чехословакия, Силезия и Източна Прусия.

През първия месец на пролетта съюзниците провели Маас-Рейнската и Рурската операции, унищожавайки крупна групировка на противника на Западния фронт. Към края на март англосаксонците, както и съветските войски, се намирали на няколко десетки километра от Берлин. Вероятно за да разбере по-нататъшните планове на Москва Айзенхауер решил да изпрати на Сталин цитираната телеграма.

По редица причини Айзенхауер силно се съмнявал в необходимостта от настъпление към Берлин през април 1945 г. В района на немската столица били съсредоточени повече от 200 дивизии и бригади. Градът бил прекрасно укрепен, наложило се да се водят боеве за всеки дом.

В своите мемоари генерал Омар Брадли оценявал вероятните загуби при щурма на Берлин на 100 хил. души. За САЩ това била непоносима цена за триумфа. За цялата Втора световна война били убити над 400 хил. американци, от тях около 200 хил. в Европа.

Планът на Айзенхауер, предложен на Сталин, предполагал разчленяване на Северна и Южна Германия. Американците били забележимо предпазливи поради неуспешния контраудар на нацистите в в хода на Арденнската операция в югозападна Белгия (16 декември 1944 — края на януари 1945 г.).

Старшият научен сътрудник във Военната академия на Генералния щаб на ВС на Русия полковник Мирослав Морозов предполага, че американското разузнаване е надценило възможностите на нацистите. Нежеланието да попаднат в месомелачката заставяло съюзните войски щателно да обмислят плановете за настъпление.

В началото на април 1945 г. Брадли заявявал на американските журналисти, че войната с Германия ще завърши окончателно едва през пролетта на 1946 г. Наистина, не е изключено, думите на генерала също да са били военна хитрост с цел  дезинформация на съветското командване.

Оправдани мерки

В противоположност на предпазливия американски генерал Чърчил предсказвал разделението на Европа с краха на последните огнища на съпротива на нацистите. Според него не трябвало да се дава в ръцете на съветската пропаганда такъв коз като освобождението на столицата на Германия.

Чърчил не успял да убеди Айзенхауер, но на информационния фронт Западът все пак постигнал желания ефект. Според съвременни социологически проучвания, едва 10—13% от жителите на Западна и Централна Европа считат, че главният принос в разгрома на нацизма е на СССР. Преди 70 години такава гледна точка споделяли повече от  половината европейци.

Обидата на Запада от „измамата” от страна на Сталин се отразила в твърденията, че Червената армия е завзела Берлин по безпощаден по отношение на гражданското население начин. По-специално се говорело, че в хода на артилерийската подготовка и бомбардировки са загинали много мирни жители и че тези загуби уж можел да се избегнат.

Полуистината на Запада се състои в това, че след обстрела на Червената армия в столицата на Германия действително не останало нито едно цяло здание. Обаче съветското командване било принудено да сравни града със земята.

Целият Берлин представлявал голям укрепен район. Едва ли не на всяка улица имало няколко огневи точки на противника, укрепени с бетонни блокове. Градът бил оплетен в мрежа от подземни комуникации, които позволявали да се прехвърлят войски и да се укриват от обстрел. Да се влезе в Берлин без най-мощна артилерийска подготовка би било безумие.

Освен това хитлеровите генерали мобилизирали всички, които можели да държат в ръце пушка, включително деца и старци. Утешавали населението с надежда за скорошен сепаративен мир с англосаксонците и призовавали да се оказва максимална съпротива на комунистите.

От 16 до 24 април Червената армия обкръжила основните групировки на вермахта, изключвайки възможността за техен пробив към Берлин. Обръчът около столицата на Германия се затворил на 25 април. На съветските войски противостоял гарнизон от 200 хил. души. Плътността на отбраната на Берлин се усилвала с придвижването към центъра. Така боят за Райхстага, на който било издигнато Знамето на Победата, продължил два дни.

От 16 април до 8 май загинали 78 хил. съветски войници (напомняме, Брадли оценявал потенциалните загуби в хода на щурма на Берлин на 100 хил. души). Нацистите загубили 395 хил. души. СССР заплатил скъпа цена за освобождението на Берлин. Обаче, съдейки по съотношението на загубите, всички мерки, взети от съветското командване, са били оправдани.

Източник: ya-russ.ru

Tags: , ,