СЪВРЕМЕННИТЕ БУРЖОАЗНИ И РЕВИЗИОНИСТИЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ – ОПИТ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА

Владимир Цеков

Продължение 

Важно място в опитите за спасяването на капитализма заема и теорията за корпорационната революция. Тази теория води началото си някъде от 30-те и 40-те години на миналия век и съвпада с времето на изострянето на противоречията между капиталистическитедържави и задълбочаването на кризата на капитализма и изострянето на класовата борба на трудещите се – в навечерието на втората световна война. За нейни родоначалници се смятат американските икономисти и бизнесмени Г. Минз и А. Бърли. В голяма степен тази теория се родее с теорията на Голбрайт за „индустриалното общество”. Според теорията за “корпорационната революция” частната собственост постепенно изчезвала, превръщала се в корпоративна, заедно с нея изчезвала и експлоатацията на човек от човека, капиталът се демократизирал и се превръщал в сила, която обслужва човека и обществото. Чрез тази теория се прави опит да бъдат измамени трудовите хора, че с възникването на корпорацията се изменя и природата на капиталистическия строй. В корпоративната икономика обаче, печалбата не е престанала да бъде критерий за стопанската дейност и цел. В корпорацията собствеността само привидно е отделена от управлението. Притежавайки контролния пакет акции, крупните акционери имат в своите ръце както властта,така и управлението на корпорацията. Нека си спомним началото на прехода у нас, когато работниците се приканваха да закупуват акции за да бъдат стопани на бъдещите РМД-та. В действителност видяхме кои са стопаните – тези, които с крадени от държавата пари закупиха огромен брой акции, в това число и от работниците и ги превърнаха в пролетарии. Капитализмът си остана такъв, какъвто винаги е бил – див и варварски. Апологетите на тази теория успяха да измамят работниците от бившите социалистически страни не без съдействието и помощта на  своите изпитани съюзници – ревизионистите и опортюнистите, които вече бяха начело на бившите Компартии. Но изтрезняването на хората вече настъпи.

Поредна теория, играеща роля на спасителен пояс за капитализма, е теорията за ”Пълната заетост”. Нейните привърженици се стремят да докажат, че е възможно при запазването на капиталистическия строй да се ликвидира масовата безработица и да се постигне пълна заетост. В основата на тази теория са залегнали възгледите, изказванията и разработките на английския буржоазен икономист Джон Мейнард Кейнс /1883-1946/. По-късно тя се “развива” и “допълва” от неговите последователи, какъвто се явява и нашият познайник от всички теории, изброени до тук – Джон Кенет Голбрайт. Той, както и неговият духовен баща Кейнс обяснява наличието на безработицата с недостатъчното търсене на предмети за лично и производствено потребление, което обуславя намаляването на производството и води до нарастване на безработицата. Причината за недостатъчното платежоспособно търсене кейнсианците виждат не в капиталистическите производствени отношения, водещи към влошаване положението на трудещите се, а в психологията на хората, които предпочитали да спестяват доходите си, вместо да ги изразходват. Като изхождат от това, привържениците на “теорията за пълната заетост” посочват като средство за увеличаване на заетостта нарастването на разходите във вид на частни и особено на държавни инвестиции, а също и увеличаването на държавните покупки на стоки и услуги. Съвременните кейнсианци разглеждат държавните поръчки и покупки /главно военните/, като средство за общ икономически подем и нарастване на заетостта. Но в действителност увеличаването на инвестициите в производството при капитализма не води до съответно увеличение на заетостта. По-голямата част от тези  инвестиции отиват за внедряване на нова техника и технологии, което прави излишни част от работниците – води до безработица, а от там и до намаляване на съвкупното платежоспособно търсене на населението. Привържениците на тази теория изобщо не си и поставят задачата за пълното ликвидиране на безработицата, а само искат да намалят нейните размери, да я сведат до “приемливо равнище”. В действителност безработицата е постоянен спътник на капитализма и не изчезва дори и в периодите му на цикличен подем, да не говорим за криза като сегашната.

Буржоазните икономически теории, на които Голбрайт е автор, съавтор или сторонник, са много, но картината за него не би била пълна,ако не споменем и “теорията за конвергенцията”, според която с развитието на капитализма и социализма през втората половина на 20-ти век, в тях се развиват сходни черти, двете стопански системи се сближават и различията между тях постепенно изчезват. Според привържениците на конвергенцията това изключва необходимостта от революционно заменяне на капитализма със социализъм, обуславя възникването на някакво “синтезирано” общество, свободно от недостатъците както на капитализма, така и на социализма. Буржоазните идеолози смятат, че сходните условия на развитие на производството, на науката, техниката и културата принуждават принципно противоположните по социално-икономическа структура общества да решават еднакви проблеми по аналогичен начин.

Съществуват няколко разновидности на “теорията за конвергенцията”, но общото между всички тях е твърдението за взаимното проникване на двете системи и в крайна сметка за поглъщането на социализма от капитализма. В резултат на този процес капитализмът отстранявал своите недъзи и възприемал най-добрите черти на социализма, а социализмът съответно също се прераждал, всмуквайки елементи на капитализма и освобождавайки се от своите “недостатъци”. Лесно може да се забележи, че с привидно безпристрастния анализ на общественото развитие буржоазните теоретици се опитват да реабилитират и затвърдят модела на подобрения капитализъм. Стремейки се да обосноват своята теория за сближаването, за сливането на двете коренно противоположни обществено-икономически системи, представителите на “теорията за конвергенцията” се опитват в защита на капитализма да използват научно-техническата революция и свързаните с нея икономически и социални процеси. Според тях научно-техническата революция предизвиква сходни социални последствия в обществото, независимо от характера на господстващите производствени отношения и класовата природа на държавата. Поставяйки главното ударение върху развитието на производителните сили и подчертавайки някои общи черти във формите на организация и управление на производството, които действително се наблюдават и при капитализма и при социализма, теоретиците на конвергенцията напълно игнорират коренната противоположност между двете обществени системи, различния характер на социалните последствия от научно-техническата революция. За да докажат, че капитализмът и социализмът се движат по пътя на своето сближаване, буржоазните теоретици използват като аргумент и тезата за засилващата се роля на държавата в управлението на икономиката и при двете системи, при това ролята на буржоазната държава се засилвала, а в социалистическите страни настъпвала децентрализация на стопанското управление, въздействието на социалистическата държава върху икономическия живот отслабвало. В действителност засилената роля на буржоазната държава върху икономиката се изразява само в такива форми и мащаби, които са в интерес на монополистичния капитал, тази роля не е в състояние да обуздае стихията на капиталистическия пазар, да унищожи конкурентната борба, да преодолее икономическите кризи и другите недъзи на капиталистическата икономика. Буржоазните икономисти се стремят да подкрепят своята теза за сближаването между капитализма и социализма и с аргумента, че съществувала общност в целите и задачите на планирането при капитализма и социализма. Но плановете съставяни при капитализма и социализма коренно се различават по своите цели и задачи. Частната капиталистическа собственост върху средствата за производство издига огромни прегради пред истински планомерното развитие на цялото стопанство в интерес на обществото. При капитализма планирането е общо взето ограничено в рамките на отделните предприятия и монополистични обединения. Плановите проекти предавани от буржоазната държава на индустриалците и монополите не са задължителни за изпълнение. Само при социализма е възможно истински научно, планомерно развитие на икономиката, осъществявано в интерес на всички трудещи се, на цялото общество и насочващо развитието на всички подразделения на общественото производство по единен народностопански план. Действителната цел на “теорията за конвергенцията” е с всички средства да замазва коренната противоположност между двете социално-икономически стопански системи, да игнорира принципната разлика в господстващите производствени отношение при капитализма и социализма, да запази и укрепи основите на отживелия капиталистически строй. Теорията за конвергенцията е не само идеологическа доктрина на буржоазията, но и определена политика, чиято цел е чрез лъженаучните идеи за синтеза, за взаимното проникване на двете системи, да убеди народите в превъзходството на съвременния, “подобрен” капитализъм над социализма, да отклони работническата класа от борбата против капиталистическия строй, да отслаби позициите на социализма в идеологическата, политическата и други области.

Както може би си спомнят тези, които са прочели началото на горната публикация, непосредствен повод за нейното написване беше едно изявление на д-р Радко Ханджиев, направено от страниците на вестник “Нова зора”, бр. 3, от тази година, в което той заявява цитирам: „…моите разбирания за управление на икономиката са близки до тези на Джон Кенет Голбрайт”.  Нямаше да се занимавам с това, ако д-р Ханджиев не се изявяваше като борец срещу монополистите от ЕРП-тата у нас. При цялото ми уважение към г-н Ханджиев ще му кажа, че с подобни разбирания за управление на икономиката, като тези на Голбрайт, няма да победи монополите, да не говорим за капитализма. Единствено верни рецепти в това отношение са ни дали Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин и ние

следва

Tags: , ,