Венецуела, Пето събрание на високо равнище, 34-то редовно заседание на Съвета по правата на човека

gomes

28 февруари, 2017 г. – Нейно превъзходителство г-ца Делси Родригес Гомес, министър на външните работи на Боливарска република Венецуела

 

Добър ден на всички присъстващи. За мен е въпрос на лична чест да представлявам Боливарска република Венецуела, но  и  изключително голяма чест да бъда представител на Боливарската революция и на нейния лидер, президента Николас Мадуро.

Сега се провежда 34-тата сесия на Съвета по правата на човека, основан едва преди единадесет години, през 2006 г. Когато се върнем към 2006 г. и погледнем причините за неговото създаване, за неговото начало, ние също така трябва да споменем причините за прекратяване на дейността на Комисията по правата на човека.

Основната причина беше неспособността й да определи неуспеха на международния финансов и икономически ред като инструмент за масово нарушаване на човешките права като механизъм, който категорично ограничава и възпрепятства правото на развитие на народите, правото им на мир, правото им на родина.

Нейната  безпомощност е основната причина, поради която приключи дейността си бившата Комисия по правата на човека, неспособността й да действа и да осъзнае, че този международен икономически ред е геноцид, че той е неморален и нехуманен.

Капитализмът, насилието, рожба на капитализма и създаването на неравенството определят източника на грешки: не човекът и неговото достойнство да са поставени в центъра на този модел, а именно увеличаването на капитала само за себе си.

Дали е създател на богатства? Да! Но го разпределя изключително неравномерно. Папа Франциск изрази своето мнение по следния начин: „невидимата тирания на парите, която гарантира привилегиите на малцина.“ Това е неравенството.

Когато видим данните, предоставени от Оксфам, става ясно, че 1% от населението в света притежава 90% от световното богатство или по-конкретно както е отразено в  доклада от 2016 осем души притежават богатството на половината от световното население.

Петте най-големи компании през 2016 г. са регистрирали повече приходи от 180 страни взети заедно. Това са предимно фирми от енергийния, технологичния и финансовия сектор.

Има начини за незаконно присвояване на средства от суверенни държави. Бих искала да цитирам примери с конкретни данни, един от които е разрешаването на спорове в търговската сфера.

През 2016 г. са били разрешени общо 700 спорове. От тези 700 спорове една четвърт е в полза на инвеститорите. 72% са свързани предимно с икономиките на развиващите се страни. В годините от 1995 до 2005 инвеститорите спечелиха 60% от случаите срещу интересите на суверенни държави във връзка с техните ресурси.

Също така друг начин на потисничество и нелегитимно и нагло присвояване на ресурси на държавите и народите са едностранните принудителни мерки, във връзка с които Съветът и Общото събрание на Организацията на обединените нации са взимали важни решения.

Ние знаем, че това, което се наказва с едностранните мерки за принуда, е моделът, който категорично се разграничава от нечовешкия, неморален и геноциден финансов и икономически ред.

Случаи като Иран, Русия и най-емблематичния от всички, Венецуела, сега от тук потвърждава своята солидарност с братска Република Куба за блокадата-геноцид, която в продължение на десетилетия нарушава развитието и благополучието на нейния народ.

От неотдавна Венецуела също се възприема като обект за прилагане на тези едностранни, незаконни принудителни мерки, които нарушават цялата система на международното публично право.

Друга форма на присвояване са военните конфликти и войните. Ние вече посочихме, че през последните 5 века процентът на насилствена смърт, причинена от военни конфликти, се е увеличил от 0,35% през  XVI  век на  4,35% през XX век.

Разходите за военни цели през 2015 г. възлизат на 1,7 милиарда долара. Има някои цифри, които бих искала да посоча. Съавторът на „Речник за войната, мира и разоръжаването“  използва един израз, чрез който казва, че страхът след една терористична атака е най-добрият начин да се оправдае продажбата на оръжия и използването на насилие.

Военната индустрия е наясно с предимствата, както и със своите инвеститори. През първия ден след атентатите в Париж на 13 ноември миналата година, на фондовата борса акциите на голяма военна компания скочиха с 7,1%. За една група,  която се занимава с  оръжия, ценните книжа се покачиха с над 12% в периода между ноември и 03 декември, денят в който  британският премиер обяви присъeдиняването на Великобритания към бомбардировките  над Сирия.

Друг случай, американската компания Lockheed Martin, най-голямата производителка в света на оръжия, получава всяка година повече от 34 милиарда евро, цифра която е по-висока от брутния вътрешен продукт (БВП) на 97 страни, и е пет пъти повече от бюджета на Организацията на обединените нации.

Задължение на този съвет е да  насърчава  правото на мир, като неотменно право, като  право на човека на всички народи. Но какво да се прави с тази реалност, какво да се прави с тези предизвикателства, където мирът и стабилността в света са сериозно компрометирани от реални правомощия, правомощия извън нашата международна общност, извън  правилата създадени в лоното на  ООН?

Тези военни конфликти показват шокиращи цифри в областта на разселването на хора и бежанци. В доклада на агенцията ВКБООН на ООН 65.3 милиона души през 2016 г., т.е. един човек на всеки 113 човека са  се изселили от домовете си в резултат на конфликти и преследвания.

Средно, 24 лица в минута са били принудени да напуснат  домовете си. Четири пъти повече от предишното десетилетие. Виждаме как са свързани военните конфликти през последните 5 века и увеличаването и растежа на богатството на  военната промишленост с причините за страданията на огромни маси хора от  населението и на цели страни.

65.3 милиона души са били разселени в края на 2015 г. в сравнение с 60 милиона само 12 месеца по-рано. Това е първият път, когато  прагът от 60 милиона е надминат. Но трябва да кажа и нещо  още по-лошо, че повечето от тези бежанци, 51% са деца. Това са  предизвикателствата пред  този млад Съвет по правата на човека.

И ние, като представители на венецуелската дипломация трябва да изобличим, как имперските сили са избрали Венецуела за своя имперска цел, срещу нейния модел на правата на човека, който даже  е универсален.

Венецуела днес, въпреки многобройните форми на  икономическа агресия срещу нея, показва малко известни цифри, които малко  развити страни могат да покажат на човечеството.

Само преди седмица, нашият държавен глава, президентът Николас Мадуро, предаде един милион и петстотин хилядното жилище.  На фона на икономическата война и падането на цените на петрола, Венецуела поддържа своя социален капитал и своя необратим модел в областта на правата на човека и това е, което я прави, без съмнение,  заплаха за  международния финансов икономически ред, който  причинява страдания на човечеството

Когато погледнем цифрите, които  Венецуела изразходва, малко страни могат да покажат  74%  разходи за  социални инвестиции. Венецуела има една от най-важните цифри в нашия регион от гледна точка на намаляване на неравенството,   индекс  Джини –  0,38%.

Бихме могли да дадем подробности за това как са гарантирани икономическите, социалните и културните права, но ние също трябва да информираме и международната общност, че срещу Венецуела има процес на непрекъсната агресия, която се стреми да се намеси в нашата страна и  да предизвика дълбоки социални рани чрез масови нарушения на човешките права на венецуелския народ.

И тогава  се питаме, каква трябва да бъде ролята на този Съвет по правата на човека, за  да не последва същата съдба, като тази на изчезналата Комисия по правата на човека.

Искам да се позова на  думите на един експерт, Алфред дьо Заяс, който само преди няколко месеца в тази зала, каза: „Съветът не трябва да бъде политизиран сценарий, в който Държавите да използват правата на човека като оръжие, за да победят своите политически опоненти, когато тези права са подкопани от паралелни събития или временни моди, или където международното право се прилага само на хартия „.

Ние трябва да се изградим един нов ред, където финансовите правомощия, които причиняват бедност и неравенство, да бъдат поставени в усмирителна риза, която не позволява  масовото нарушаване на правата на човека

Ние от Боливарска република Венецуела призоваваме съюза на страните, и с това привършвам, както и Президентът Мадуро, в качеството си на председател на Движението на необвързаните страни призова да се надигнем срещу този несправедлив международен ред,  за създаването на международен фронт за мир, срещу нетолерантността, срещу омразата, за диалог на цивилизациите, за между религиозен диалог, ние трябва да  изградим един нов световен ред. Същото направи и Папа Франциск, който  заклейми тази система не само като  неморална, но и  напълно нехуманна.

Има малко време, не само за да се спаси общия дом,  както каза Папа Франциско, има малко време, за да се запази и спаси човечеството от този неморален и позорен модел.

Благодаря  Ви!

Tags: