СЪВРЕМЕННАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ЦИНИЧНА ДЕМАГОГИЯ

Проф. Велико Карачивиев

  С тази цинична и гадна демагогия по всевъзможен начин се прикрива социалната природа на съвременния, неизлечимо болен,отвратително гангренясал, неизбежно умиращ и социално егоистичен капитализъм. Но има страшно голяма опасност, че умирайки той може и е в състояние да създаде ужасен атомен ад, с който ще унищожи не само човечеството, но и всякакъв живот на земята и ще я превърне в мъртва и пуста планета. В някои читатели може да възникне съмнение в съществуването на тази голяма опасност за живота на земята. Но това съмнение ще е в резултат на недостатъчната осведоменост по този въпрос. А за тази реална опасност говори броят на наличните атомни бомби, които могат да се използват за създаването на този атомен ад.

Както е известно, след края на Втората световна война, когато фашистка Германия капитулира, Съветският съюз прехвърли от запад на изток, на хиляди километри, големи свои военни сили и разгроми елитните сили на Квантунската армия на Япония и я доведе до пълна военна капитулация. Без да има вече нужда, САЩ хвърлиха своите атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, като унищожиха няколко стотин хиляди души – невинни жители. С този си разбойнически акт американците целяха да изпробват първите си атомни бомби, да се покажат като победители над Япония и да сплашат Съветския съюз, че ако не им се подчинява могат да направят и с него същото.

След това САЩ, в стремежа си да утвърдят своето господство в света продължиха да разработват и произвеждат още по-ефикасни и мощни атомни бомби, които със своите ракети могат да изстрелват до всяка точка от земното кълбо. И броят на тези бомби е не сто, двеста или петстотин, а цели 7700 броя – според последните данни.

Но това атомно въоръжаване на САЩ застави и СССР и той да започне да произвежда и се въоръжава с мощни атомни бомби. След неговото разпадане Русия също продължи да произвежда, осъвременява и увеличава своите атомни бомби, които по броя си са достигнали 8500, както се изнася в печата. Но и страни като Китай, Индия, Северна Корея и др. също произвеждат или купуват атомни бомби. Така в съвременното човешко общество са се натрупали  над 17000 атомни бомби, които, ако се изстрелят и взривят по различни части от земното кълбо, на него не само ще се унищожи всякакъв живот, но самото то ще се превърне в прах, разпръснат в космоса. Това може да стане, да се предизвика, по два начина: САЩ, в стремежа си да подчинят дадена страна на своите експлоататорски интереси, решат да използват атомно оръжие. Това може да предизвика ответен удар от други страни и да пламне атомният ад. Или, ако САЩ изпаднат в голяма криза и не виждайки вече никакво спасение решат да използват съвета на френския крал Людвиг 14-ти – „След мен и потоп”.

Но това може да се предизвика и случайно, ако в даден склад, по някакви обективни причини се взривят определен брой атомни бомби. Това може да се възприеме от други страни като начало на атомно нападение и да започне атомна канонада. Ето защо не е трудно да се разбере, че наличието на такъв голям брой атомни бомби е една много голяма и страшна, постоянна опасност за съществуването на човечеството.

Друга страшна и смъртоносна трагедия, която капитализмът създава за широките трудови народни маси е най-жестоката и зверска експлоатация на техния труд. При другите експлоататорски строеве – робовладелският и феодалният, робите и крепостните селяни са се ползвали от известно внимание от страна на своите господари. Робовладелецът е осигурявал храната, облеклото и подслона на своите роби за да им използва труда. Феодалът пък предоставя своята земя на крепостните селяни да я обработват, като една част от дохода е оставала и за селяните и за техните семейства. При капитализмът, обаче, експлоатацията на наемния работник е зверски жестока, защото от цялата нова принадена стойност, която работникът създава със своя труд, капиталистът присвоява една максимална част от нея, а на работникът дава като заплата или надница само толкова, колкото да си възстанови работната сила, за да може пак да бъде експлоатиран. А когато този работник стане ненужен на капиталиста, той бива изхвърлен от работа и като безработен  вече го грози гладна смърт.

Както е известно с тази жестока експлоатация капитализмът се заражда и развива най-напред в Англия. Прогонените от земите на феодалите селяни, заедно със своите семейства масово се стичат в градовете и търсят работа в първите капиталистически предприятия. Капиталистите приемат на работа не само мъжете, но и жените и децата, като ги заставят да работят на много по-ниска надница и по-дълъг работен ден, достигащ до 14, 16 и даже 18 часа. При този изтощителен труд, както отбелязва Маркс, често са намирани деца заспали мъртвешки сън до машините.

Тази жестока експлоатация на капиталистите започва да възмущава и отвращава определени добросъвестни мислители, които започват сериозно и аргументирано да го критикуват и отричат като много вреден и опасен за народа и първи издигат идеята за необходимостта от създаването на друг обществен строй, в който да няма експлоатация и социален гнет. Този строй трябва да обединява хората в задружен и приятен живот.

Трябва да се отбележи, че идеята за социалистически строй не е издигната нито при робовладелския, нито при феодалния строй. Тази идея я поражда самият капитализъм, като антисоциален и антинароден строй.

Първи, който започва критиката на капитализма и издига идеята за социализъм е английският общественик Томас Мор. Получавайки юридическо образование, Мор бързо се издига и заема високи държавни длъжности като председател на камарата на общините и поста лорд-канцлер. Но оставайки дълбок хуманист и верен син на народа си, Мор влиза в конфликт с краля и се отказва от високия си държавен пост и го напуска. /бел. на ред – имаме ли сега такива достойни мъже в правителството и в парламента?/ Заради това той е обвинен в държавна измяна и е екзекутиран. Отвратен от капитализма, Мор вярно разкрива неговата основа-частната собственост и целта на неговото производство – придобиването на пари, на много пари, чрез жестоката експлоатация на трудовите хора. На този антинароден строй Мор противопоставя идеята за социалистически строй, като истински народен строй, която идея той развива в своята книга „Утопия”.

По-късно развитието на капитализма и в другите европейски страни също е подложено на остра, аргументирана критика от мислители хуманисти, които като разкриват неговия антинароден и вреден характер, също издигат своите социалистически идеи. Това са Томазо Кампанела от Италия, Мюнцер от Германия, Ян Хус от Чехия, Жан Мелие от Франция и др .

Тяхната критика на капитализма и неговите пороци беше правдива и вярна, но начина по който и средствата с които можеше да се премахне капитализма и се изгради социалистическо общество бяха наивни, неверни, погрешни. Те не виждаха, не разбираха историческата роля на работническата класа – че тя е главната обществена сила, която само със своята съзнателна революционна класова борба може да унищожи капитализма и да изгради новото социалистическо общество. Научно обяснение и правилен отговор на този въпрос по-късно за първи път дадоха Маркс и Енгелс. Това помогна на работническата класа да осъзнае своята историческа роля и правилния начин за премахването на капитализма и за построяването на социализма. Затова в европейските страни започнаха пролетарски въстания, които буржоазията жестоко потушава, но някои достигат и до временна победа, както при Парижката комуна – три месеца. Но по-късно, при новите условия на монополизма и империализма, борбата на работническата класа доведе до трайна победа първо в Руската империя, като се създаде СССР, а след това и в други десетки страни в източна Европа и Азия.

Появяването на марксисткото учение и бързото му разпространение сред работническата класа и организирането на комунистически партии в европейските страни, които се обединиха и създадоха първия комунистически интернационал, хвърли в смъртен страх европейската буржоазия. И защитниците на нейния капитализъм започнаха активна борба за отричането и хуленето на Марксизма като напълно погрешно и много вредно и опасно учение и започнаха да го ревизират и изопачават по всичките му принципи и да утвърждават опортюнизма в работническото движение. И постигнаха своята цел. Опортюнизмът проникваше в комунистическите партии и стигна до ръководството на комунистическия интернационал. Затова Маркс го закри.

Главен представител на този ревизионизъм и опортюнизъм беше немският социалдемократ Едуард Бернщайн, който изтъкваше, че социализмът е само етичен идеал и затова работниците не трябва да водят класова борба за премахването на капитализма, а да се стремят към провеждането на дребни реформи на капитализма, за неговото подобряване и запазване, защото той съответства на естествената природа на човека. Такива реформистки идеи се развиват и в други страни от съответни автори. Тази дейност на ревизионистите Ленин я нарича „Буржоазно скопяване на марксизма” във всичките му части – философията, политическата икономия и научния комунизъм.

Ревизионизмът стана много по-активен и масов след победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и изграждането на социализма в СССР. Като отричаха диктатурата на пролетариата ревизионистите натрапваха циничната лъжа, измама и заблуда, че при капитализма има истинска демокрация за всички. А обективната истина е точно обратна – в класовоантагонистичните общества, каквото е несъмнено и капиталистическото общество, никога и никъде не е имало, няма и не може да има демокрация – власт на народа. Политическата власт и държавата винаги са били на икономически господстващата класа, на класата, която владее средствата за производство. Демокрацията е била само за нея, а диктатурата – за другите класи и съсловия. Но за да се прикрие по най-демагогски начин грабителския и антисоциален характер на капитализма се тръби на ляво и на дясно, че той осигурява истинска и пълна демокрация за всички и като еталон се сочат САЩ.

Но истинският характер на тази прехвалена американска демокрация много ясно и точно се изтъква от големия писател и журналист, бащата на американската литература Марк Твен, който казва: „Демокрация е да спечелиш на своя страна по-голямата част от глупаците”. С други думи, демокрацията е най-голямата демагогия, с която да се будалкат простаците. Но с тази демокрация по най-отвратителен и циничен начин се прикрива убийствената антисоциална политика на съвременния капитализъм, която се провежда по отношение на трудовите народни маси, за да измират с милиони от гладна смърт. Това се прави чрез начина на разпределянето на създадените от трудещите се материални блага. Ето какво е това разпределение: Шепа милиардери, 85 на брой, притежават пари колкото половината човечество – 3.5 милиарда души. А при разпределението на другата половина от парите участват още 1800 милиардери. И колко остава за трудовите народни маси, само един бог, както се казва, знае. Най-много милиардери има в „най-демократичната” страна – САЩ – 481души. На второ място е Китай с 358 милиардери, в Русия са 103, а останалите са в другите страни. Един от тях е в България. Казва се Бойко Борисов и като използва съвременната „демокрация”, за по-малко от 4 години стана милиардер. Организацията Охfаm , която изследва това разпределение, констатира, че основната част от тези милиардери са натрупали богатство в размер на 5.4 трилиона долара. И председателят на тази организация изтъква, че не е възможно да се ликвидира бедността при това социално неравенство. Създава се порочен кръг, при който голямото богатство и властта стават все по-концентрирани в ръцете на малцина, а народните маси трябва да се борят за трохите и да измират от глад.

До такъв извод стига и един от най-големите американски икономисти Джоузеф Стиглиц, който е бил председател на съвета на икономическите съветници при президента Клинтън и главен икономист на световната банка. Публикувал е редица научни трудове по въпросите на социалното разпределение. И в последния си труд „Цената на неравенството – как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни” той аргументирано изтъква, че най-богатите се противопоставят на провеждането на политика, която по един или друг начин би подобрила живота на обеднелите трудови хора, защото считат, че те са твърде много и са излишни и не бива да имат бъдеще. Точно това заявява и един от най-богатите мултимилиардери Джордж Сорос, като казва, че „Бъдещето не принадлежи на всички”. Това той обосновава в своето голямо интервю, направено за българското издание на ,,Форбс” и отпечатано във в. „Нова зора”,бр. 3 от 21 януари 2014 г. На въпроса на българска журналистка, че той е създал в различни страни структури, които активно влияят на политическите процеси в тези страни и затова са обект на постоянни нападки и ги наричат дори „соросоиди”, Сорос пояснява, че действително е създал такива структури с подбрани млади хора, произхождащи само от заможни семейства, които активно да пропагандират и утвърждават в обществото неговите идеи, че този свят е вече много остарял и трябва да се отива към един глобален свят, т.е. „нов световен ред”. И Сорос пояснява, че ако искаме да се развиваме, да имаме бъдеще като разумна форма на живот, като техническа цивилизация, това рано или късно трябва да се случи, в противен случай има опасност да се самоунищожим. Що се отнася до така наречения нов световен ред, то е несъмнено, че такъв трябва да има, защото няма как глобалния свят да се управлява с остарели методи, различни в различните му части. И борбата е за това какъв ще бъде този „нов световен ред”, какви ценности да носи, каква философия, какви перспективи. И за да поддържа тази дейност на своите структури Сорос изразходва огромни суми.

Логичен е въпросът: какви са доходите на Сорос, за да може да прави тези големи разходи? Оказва се, че през 1972 г. той е създал инвестиционен фонд, който му е донесъл около 40 милиарда долара доход. Само за 2013 г. Сорос има доход от 5.5 милиарда долара, което означава, че всеки ден печели по 15 милиона долара.

За уважаемите читатели не е трудно да разберат, че съвременният капитализъм е създал небивало голямо социално неравенство в човешкото общество. Ако само 85 милиардера са заграбили половината от богатството на човечеството, колко ще са заграбили останалите 1800 милиардери? Но от тази половина са заграбили и хилядите милионери, които имат по 10, 20, 40, 50 и повече милиони. Какво е останало тогава за седемте милиарда трудови народни маси за да живеят? Това именно положение определя годишно да измират милиони хора от глад и различни болести, да се извършват постоянно грабежи, убийства, атентати и кървави войни.

Тези убийствени за народните маси прояви в най-големи мащаби и класически форми се създават и проявяват от съвременния капитализъм в САЩ. Тук убийствата са ежедневни и масови и се третират като проява на геройство и юначество. Кражбите и злоупотребите са начин на забогатяване. Атентатите пък са начин на отмъщение и на жестока саморазправа. Както тези и другите злини на съвременния капитализъм доведоха до лумпенизирането на голям процент от населението и до неграмотност или полуграмотност. Капитализмът на САЩ предизвиква периодично кризите в света и войните с различни страни за да увеличава своите богатства. Но всичките тези войни те ги провеждат главно с армии от други страни, тъй като тяхната армия е небоеспособна, защото е наемна, а не наборна. Това много нагледно се прояви във войната им във Виетнам, където 6 години воюваха, като използваха най-съвременните си оръжия и отрови, но не само не победиха, но претърпяха тежко поражение и избягаха най-позорно.

С чужди войски воюваха в Северна Корея, с чужди войски се настаниха в Афганистан за да му заграбят наркотиците, с чужди войски разгромиха Ирак за да му използват суровините. Така започнаха и войната в Сирия, а сега я подготвят и в Украйна. Тук трябва да отбележим, че след 10-и ноември 1989 г. и особено след влизането ни в НАТО, българските правителства на „прехода” също са помагали на своя „брат”, като изпращаха войскови части и в Ирак и в Афганистан. Не може да не се отбележи, че съвременният капитализъм е превърнал човешкото общество в най-зверска джунгла за трудовите хора от народа. Това много тежко положение ги заставя по различен начин да се съпротивляват чрез протестни демонстрации, стачки, саботажи и др. Но с това те постигат само дребни и временни реформи и продължават да си остават в капиталистическия ад.

За да се освободят от този ад е необходимо да започнат организирано сериозна революционна класова борба, с която да премахнат капиталистическата власт на буржоазията и да установят своя политическа власт като диктатура на пролетариата. Тя ще бъде за народните маси истинската демокрация и диктатура за съборената буржоазия. Със своята политическа власт те ще унищожат капиталистическата частна собственост върху средствата за производство и ще установят своята колективна собственост върху тях, ще започнат изграждането на социалистическо общество, при което няма да има никаква експлоатация и социален гнет.

Но до такава победа народните маси, начело с работническата класа, могат да дойдат само ако са организирани и ръководени от истинска комунистическа партия,членовете на която да имат желязна дисциплина и да се ръководят единствено и последователно само от принципите на научната марксистко-ленинска идеология. Без такава комунистическа партия народните маси не могат никога да се освободят от капиталистическия ад. Това обществената практика и действителност го потвърждават. Всички други политически партии с други идеологии не само не са създали някъде грам от социализъм, а винаги и постоянно укрепват капитализма и вандалски са разрушавали построения социализъм.

 

30 март 2014 г.

София

 

 

Tags: