ЕПОХА НА ГНЕВА

rd

Все повече трудещи се се отърсват от упойката на пазарната икономика, „демократичното” общество, новия световен ред и прочие термини, с които властниците и на изток и на запад прикриват истинското име на капитализма. Изправени пред озъбената и алчна за печалби и богатства паст на капитала, трудовите хора все по-ясно разбират, че изходът от това положение е само един – борбата. И наистина, в последно време нараства лавинообразно броят на хората, вдигащи се на борба против капиталистическия гнет. Протестите растат, разширяват се и обхващат всички континенти на Земята. За това с пълно право може да се каже, че навлизаме в ерата, в епохата на гнева. Ето някои примери:

Бразилия. Разширяват се протестите против пенсионната реформа и повишението на цените на транспорта. В Сао Пауло студентите излязоха на улицата, полицията започна арести, но срещна решителен отпор и след това откри огън по демонстрантите. Информацията за броя на пострадалите се крие от управляващите.

САЩ и Гърция. Протестират хиляди учители. Само в Лос Анжелос техния брой е 30 хиляди.

Франция. Към протестиращите повече от 4 месеца „Жълти жилетки” се прибавиха и протестите на педагозите, основали ново движение – на „Червените писалки”.

Индия. Провежда се най-голямата стачка в историята. Стачкуват 200 милиона работници – миньори, шофьори и др. – против либералния курс на правителството. И това става не под какви да са знамена, а под червените знамена със сърпа и чука.

Мексико. Вълна от протести и стачки в заводите и фабриките по протежение на границата със САЩ. Само в град Матаморес стачкуват 75 хиляди работници от 45 предприятия.

Германия. Стачкуват работниците от летищата. За известно време е парализиран аеротранспорта.

Нова Зеландия. Протестират лекарите.

ЮАР – стачкуват миньорите.

Зимбабве – протестни акции срещу повишението на цените на горивата.

Русия – не стихват протестите против пенсионната реформа, срещу забавянето и неплащането на заплатите.

У нас най-пресни са протестите на медицинските сестри за достойно заплащане и на целия медицински персонал на педиатричната болница в София.

С изброеното до тук съвсем не се изчерпва списъкът на протестните действия по света. Класовата борба кипи със засилващи се темпове както в бившите социалистически страни, така и в страните от така наречения „златен милиард”. Социалните протести придобиват все повече политически оттенък. Прибавят се искания за демократични права, за смяна на политическата система, против войната и прочие. Макар и все още стихийно, работническото движение започва да налучква верният път – политическата борба за сваляне от власт на най-омразното зло в историята на човечеството – капитализмът.

РД