ЕСНАФИТЕ – „ТВОРЦИ НА ИСТОРИЯТА”

esnaf

Ясно е, че творци на Историята са народните маси. Действително, те със своя труд развиват производството, движещо човечеството от оръдията на труда от камък до космическите кораби. Със своята класова борба и революции унищожават остарелите обществени строеве и утвърждават новите. Народът създава и развива националните езици, вдъхновява деятелите на културата. В съветските времена съществуваше култ към „народните маси” като творци на историята. И разбира се, на първо място се прославяше съветския народ – строител на комунизма. Но аз искам да обърна внимание на нещо друго. Народът винаги е, от една страна, прогресивна сила в историята, и от друга, реакционна! Работата е в това, че народът включва в себе си различни, даже противоположни слоеве – той не е еднороден! Творци на Историята са прогресивните борци, които самоотвержено се сражават в първите редици, проправяйки пътя на човечеството напред. На тях – поклон и слава!

Част от народните маси вървят след прогресивните сили, подкрепят ги. А друга част е опора на реакционните сили, преграждащи пътя на прогреса на обществото.Така злото се опира на онези хора,които вървят против собствените си класови интереси.

Известно е, че пролетариатът е най-прогресивната класа – движеща сила на пролетарските революции. Но с какво да си обясним тогава, че на избори в буржоазните държави болшинството от работниците гласуват за кандидатите на буржоазните партии? Защо навремето в Германия работниците така масово са подкрепяли Хитлер? Погледнете съвременна Украйна – там болшинството от народа, заслепено от русофобия, гласува за антинародните националистически партии. В Русия мнозинство получава „Единна Русия” – една откровено буржоазна партия. Мисля, че много от тези, които се наричат „народни маси”, макар и да са трудещи се, са обикновени еснафи, несъзнаващи своите класови интереси!

Кои са тези еснафи и какво въздействие оказват те на хода на Историята, защо често се оказват опора на реакционните сили? Еснафът – това е човек, несъзнаващ своите класови интереси, лишен от разбиране за обществените интереси и обществен дълг, живеещ в тесния кръг на личната изгода. Вместо възвишени идеи и принципи него го ръководи инстинктът за самосъхранение, да преживее при всякакви условия, да съхрани себе си на всяка цена. Кумир за него е самият той – самовлюбен нарцис! Главна негова черта е егоизмът! Негови принципи са „Аз”, „Мое”, „На мен”! Той не осъзнава себе си като част от прогресивната класа: „какво общо имам аз с това”? Еснафът е приспособенец –  приспособява се към всякакъв обществен строй, към всякаква власт – за него е безразлично: капитализъм, социализъм – по-добре там, където му платят повече! Като хамелеон, той бързо си променя цвета – вчера е бил „комунист” – сменя се властта и той вече е „демократ”, а ако му е от полза и фашист. Целият негов живот се свежда до това да търси начини за задоволяване на своите егоистични потребности за сметка на другите хора, на обществото. Еснафът е продажен. Готов е да бъде слуга само и само за пари и облаги. На това се опира „буржоазната демокрация”. При избори е готов да пробяга целия град, за да разбере кой колко дава. Еснафът не е способен да мисли самостоятелно. Той усвоява готови шаблони и щампи. Той е злобен и завистлив. Той лесно се поддава на национализъм и вижда като причина за своите неудачи и нещастия хората от другите националности. Той е склонен да се присъедини към тълпата, възприемайки нейните страсти. Него го увлича варварството, участието в разрушения и погроми, а не съзиданието. Той признава труда само за собствена изгода, а не за общото благо. Видният революционер-демократ от 60-те години на 19-ти век Д.И.Писарев характеризира еснафите като: „Маса, състояща се от стотици хиляди, които никога през живота си не са ползвали главния си мозък като оръдие за самостоятелно мислене, живеят от ден за ден, играят карти, прочитат нещо от тук, от там, вървят с твърди крачки напред по силата на инерцията и никога не си задават крупни, многообемни въпроси… За тази маса мислят и страдат, търсят и намират, борят се и грешат други хора, чужди на нея и в същото време вечно работещи за да увеличат удобствата й. Тази маса живее на готово, не си задава въпроса от къде идва това и не внася нито една трошичка в съкровищницата на човешката мисъл….” Буржоазията умело държи еснафските маси в плен на собствените им предразсъдъци, въздейства върху тяхното съзнание, от ученическата скамейка им насажда своята култура, идеология, морал, култ към парите…

Еснафите съставляват значителна част от народните маси, обхващайки представители  на пролетариата, селяните и интелигенцията. Оказва ли тази инертна, потребителско-еснафска маса въздействие на хода на историческия процес? Безусловно! На еснафите се опира властта на всички реакционни сили в обществото. Еснафите, несъзнаващи своите класови интереси, способстват за поражението на всички въстания, революции, за гибелта на народните герои. Еснафите се увлякоха в антикомунистически демонстрации в годините на гибелта на СССР, участваха в Майдани, в русофобски изстъпление и фашистки маршове и безчинства под бандеровското знаме в Украйна, поддържат капитала. /Пагубна е тяхната роля и у нас, още от 10 ноември 1989 г. та чак до сега – б.пр./

Но въпреки всичко, въпреки възпиращата роля на еснафите общественият прогрес върви напред. При това в определени периоди съзнанието на част от еснафите се прояснява и те преминават на страната на прогресивните сили, на страната на своята класа, започват да разбират /или чувстват/ своя класов интерес. Такъв прелом настъпва по време на назряването на революционна ситуация, когато нуждите и бедствията на народните маси стават нетърпими  и революционните идеи получават разпространение /овладяват/ народните маси. Така през 1917 г. те се вдигнаха на борба за мир, земя и хляб и подкрепиха болшевиките, които от своя страна помогнаха на народа много добре да разбере, да израсне идейно, да се вдигне на революция. Народните маси основно се учат от собствения си опит. Животът е най-добрият учител! И под влиянието на живота и знанията в част от еснафите мъглата на невежеството, замъгляваща техния разум се разсейва.

Тогава вече те не са еснафи, а истински творци на историята!

 

Феликс Горелик

 

Превод Вл.Цеков

Tags: