ИЗБОРИ С ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ

izbori

  През последните години вътре в страната рязко се активизира дейността на либералната „пета колона”, поддържана и финансирана от американските спецслужби. За това имаше причини.

След многото години предателство на националните интереси на Русия в полза на САЩ, което се наблюдаваше при Елцин и при Медведев, под натиска на патриотичните сили на Русия, при Путин се забелязват определени корекции във външната политика на руското ръководство. Особено това се усеща при сдържане на американските амбиции на световната арена.

Русия отново се превръща в притегателен център за страните, които не желаят да живеят под диктовката на САЩ. Законното присъединяване на Крим през 2014 г. и демонстрираната военна мощ от Военно-космическите сили на Русия в Сирия, осигуриха на Путин ръст на авторитета сред населението.Това не се харесва на САЩ. /Въпреки, че идването на власт в Украйна на бандеровските фашистки и антируски сили и военно-политическата криза в Донбас не са само резултат от намесата на САЩ, но и следствие от недалновидната политика на путинското ръководство./.

На фона на тези външнополитически изменения се наблюдава активизирането на прозападната либерална опозиция. Ал. Навални не бе допуснат до изборите от ЦИК на Русия, тъй като в момента е подсъдим. Пред свои привърженици той се закани на ЦИК: „Само посмейте да не ме допуснете до изборите!” След отказа, от САЩ и ЕС нададоха вой, а адвокатите на Навални заплашиха, че ще сезират европейския съд по правата на човека.

На конгреса на своята „Гражданска инициатива” програмата на либералите бе озвучена от К.Собчак: „Русия е европейска страна. Трябва да легализираме еднополовите бракове и търговията с марихуана, да приемем европейските стандарти вместо ГОСТ /държавния стандарт на Русия/. Властта в Русия трябва да се съсредоточи не в Москва, а в регионите. За отбрана и за силовите структури трябва да се дават по-малко средства. Да се отмени военната служба. В Крим трябва да се проведе нов референдум с участието на Украйна и международни наблюдатели. Да се въведе законодателна забрана за оправдаване на Сталин.” Създателката на ТВ програми за морално разложение и разврат на младежта – „Дом-2”, която Путин галено нарича „Ксюша” не е „ПРОТИВ всичко и всички, а е „ЗА содомски грях” и пълна разруха на държавата. Програмата на либералите преследва подчинение на диктата на САЩ, ,децентрализиране на управлението на страната, морално разложение на младежта, отваряне на пазара за нискокачествени западни стоки, миниране на програмата за модернизация на въоръжените сили на РФ, гаранции за неприкосновеност на олигарсите и корупционерите, откъсването на Крим от Русия, въвеждане на цензура върху историческата истина, узаконяване на злобния антисъветизъм и патологичния антисталинизъм. Малко преди президентските избори отявленият либерал, поддържащ идеите на Ксения Собчак, Явлински, заяви: „Аз изхождам от това, че останаха последните инструменти и аз се опитвам да се възползвам от тях. Това е мое задължение и мой дълг и аз ще правя това до края.” За какво иска да използва последните останали инструменти основателят на „Яблоко” и какви са те? Въз основа на нашия опит напълно ни е ясно, че на либералната „пета колона” й е поставена задачата от САЩ – да доведе Русия до управляем хаос. Подобен сценарий САЩ отработиха в редица държави. Използвайки недоволството на гражданите и подкупвайки младежта с евтини лозунги и пари, либералите искат да разрушат Русия и тя да изчезне от географските карти – в услуга на САЩ.

По-рано либералите говореха: „На Русия е нужен капитализъм.” Сега след 25 г. разруха и предателство говорят: „Сега сме зле, защото за повече от две десетилетия не можахме да построим у нас Америка – пазар има, бандити има, проституция и наркомания има, но всичко това е малко, трябва още – по американски. Трябва да организираме „Перестройка-2”. Във връзка с това в шоуто на Владимир Соловьов на 23.12.2017 г. К.Собчак заяви: „Ние ще дойдем за дълго и на сериозно…”

Ясно е, че след тоталния провал на президентските избори либералите ще се опитат на всяка цена да дестабилизират обстановката в Русия. С помощта на гарантираната финансова подкрепа на Запада не е изключено да се опитат да проведат „Цветна  революция”. Вече имат изграден опит в това отношение. Цветната революция излиза много по-евтина на Запада от бомбардировките над набелязаната държава, а спрямо Русия това е просто немислимо. Опирайки се на „петата колона” вътре в страната би било много по-икономично, ефективно и приятно за враговете. Нужни са им само предатели и лумпени. А такива в този момент има в изобилие.

И така, анализът на програмите на кандидатите за президенти на Русия нагледно показа, че кандидат, който да защитава интересите на трудещите се няма. Ако имаше такъв, управляващите едва ли биха го допуснали до изборите. Така че който и да беше станал президент, той щеше да изразява интересите на финансовата олигархия. на 23 юли 1934 г. в беседа с английския писател Х.Уелс Й.В.Сталин коментира политиката на американския президент Рузвелт, като казва: „щом само Рузвелт или някой друг капитан на съвременния свят реши да предприеме нещо сериозно против капитализма, той неизбежно ще претърпи неуспех. Нали банките не са на Рузвелт, нали промишлеността не е негова, нали крупните предприятия не са негови. Всички те са частна собственост. Ако Рузвелт наистина се опита да удовлетвори  интересите на пролетарската класа за сметка на капиталистите, последните ще го заменят с друг президент.”

Спасението на Русия от либералната пропаст е само в революционната смяна на съществуващия обществен строй със социализъм – научният, ленинско-сталински социализъм. Преходът на властта от ръцете на буржоазията /олигархията/, в ръцете на работническата класа ще доведе незабавно до централизация на производителните сили в ръцете на държавата и на планова основа бързо ще се възстанови работата на заводите и фабриките, на селското стопанство и на всички производителни сили на обществото. Само на тази основа е възможен истински национален разцвет на Русия и превръщането й отново във велика световна държава.

Все повече граждани на Русия отхвърлят капитализма и се насочват към социализма. При допитване на „Левада –център” само за една година броят на тези, които смятат, че Русия трябва да се движи по западния модел на демокрация е намалял от 21% на 11%. За икономически модел, в основата на който лежат пазарните отношения и частната собственост, са 27%, а 58% са категорично за сталинския социалистически модел. Независимо от това, резултатите от изборите за президент бяха предопределени и беше ясно, че няма да поведат към социализъм, колкото и да ни обещаваха разни оптимисти, в това число и от КПРФ.

Макар и на пръв поглед категоричната победа на Путин, ситуацията ни показва слабост на политическата власт в Русия, отсъствие на твърдо държавно управление на процесите и на главното – стратегия за развитие на страната. В ход е борбата за власт. На работническата класа и на нейните съюзници предстои да създадат свои, нови пролетарски органи на властта, алтернативни на буржоазните органи на властта – парламент и президент.

„Диктатурата на пролетариата не е смяна на правителство и президент, а нова държава, с нови органи на властта в центъра и по места, пролетарска държава, възникнала върху руините на старата буржоазна държава.” Й.В.Сталин                                                             наблюдател

Б.Р. Много комунисти и прогресивно мислещи хора у нас се надяваха, че след тазгодишните президентски избори в Руската федерация на власт ще дойде издигнатият от КПРФ кандидат П. Грудинин, който ще върне страната на социалистически, даже комунистически път. Други възлагат подобни очаквания на действащия президент В. Путин. Публикуваният анализ на ВКПБ доказва защо очакванията на първата група останаха неизпълнени и защо няма да се изпълнят очакванията на другата част.

 

ВКПБ

Tags: