КАРЛ МАРКС

marks

Карл Маркс е роден на 5 май нов стил 1818 г. в гр. Трир (Рейнска Прусия). Баща му е бил адвокат, евреин, приел протестантството през 1824 г. Семейството е било заможно, задружно, културно, но не революционно. След завършването на гимназия в Трир Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин – като изучава правните науки – но най-вече история и философия. Завършва университета през 1841 г., като представя университетска дисертация за философията на Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец-идеалист. В Берлин той се числи към кръжока на „левите хегелианци” (Бруно Бауер и др.), които се стремели да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел.

След завършването на университета Маркс се преселва в Бон, разчитайки да стане професор. Но реакционната политика на правителството, което през 1832 г. отнема катедрата на Лудвиг Фойербах и през 1836 г. пак отказва да го пусне в университета, а през 1841 г. отнема правото на младия професор Бруно Бауер да чете лекции в Бон, заставя Маркс да се откаже от научната кариера. Развитието на възгледите на лявото хегелианство в Германия по това време върви твърде бързо напред. Лудвиг Фойербах, особено от 1836 г., започва да критикува теологията и прави завой към материализма, който взема напълно връх у него през 1841 г. („Същност на християнството”); през 1843 г. излизат неговите „Основни положения на философията на бъдещето”. Трябваше да преживеем освободителното действие на тия книги” – пише по-късно Енгелс за тия съчинения на Фойербах. „Ние” (т.е. левите хегелианци, в това число и Маркс) „станахме изведнъж фойербахианци”.През това време рейнските радикални буржоа, които имат допирни точки с левите хегелианци, основават в Кьолн опозиционен вестник: „Рейнски вестник” (започнал да излиза на 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бауер биват поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. става главен редактор и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичната  насоченост на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а след това решава да го спре съвсем от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към тази дата да напусне редакторството, но и неговото излизане не спасява вестника и той бива спрян през март 1843 г. От най-значителните статии на Маркс в „Рейнски вестник” Енгелс отбелязва … и статията за положението на селяните-лозари в долината на Мозел. Вестникарската работа показва на Маркс, че е недостатъчно запознат с политическата икономия и той усърдно се заема да я изучи.

През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Жени фон Вестфален, негова другарка от детинство, за която той бил сгоден още като студент. Жена му била от пруско реакционно дворянско семейство. Нейният по-голям брат бил министър на вътрешните работи в Прусия през една от най-реакционните епохи, 1850-1858 г. През есента на 1843 г. Маркс отива в Париж, за да издава в чужбина заедно с Арнолд Руге (1802-1880 ляв хегелианец; 1825-1830 в затвора; след 1848 г. емигрант; след 1866-1870 бисмаркианец) радикално списание. От това списание – „Немско-френски годишник” – излиза само първата книжка. То престава да излиза поради трудността на тайното му разпространение в Германия и поради разногласия с Руге. В статиите си в това списание Маркс се проявява вече като революционер, който провъзгласява „безпощадна критика на всичко съществуващо” и особено „критика на оръжието”, който апелира към масите и към пролетариата.

През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който оттогава става най-близкият приятел на Маркс. Те двамата вземат най-горещо участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително разчиства сметките в своята книга „Мизерия на философията”, 1847 .) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм или комунизма (марксизма). … през 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс бива заставен да напусне Париж като опасен революционер. Той отива в Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандно дружество „Съюз на комунистите”, вземат най-живо участие във втория конгрес на тоя таен съюз (ноември 1847 г. в Лондон) и по негова поръчка написват излезлия през февруари 1848 г. знаменит „Манифест на комунистическата партия”. В това произведение с гениална яснота и яркост е обрисуван новият мироглед – последователният материализъм, който обхваща и областта на обществения живот, диалектиката като най-всестранно и дълбоко учение за развитието, теорията на класовата борба и световноисторическата революционна роля на пролетариата, твореца на новото, комунистическото общество.

Когато през 1848 г. избухва Февруарската революция, Маркс бива изгонен от Белгия. Той отива пак в Париж, а оттук, след Мартенската революция отива в Германия, в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Нов рейнски вестник”; главният му редактор е Маркс. Новата теория е бляскаво потвърдена от хода на революционните събития през 1848-1849 г., както по-късно я потвърждават и всички пролетарски и демократични движения във всички страни на света. Победилата контрареволюция най-напред дава Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след това го изгонва от Германия (16 май 1849 г.). Маркс отива най-напред в Париж, но и оттук бива прогонен след демонстрацията на 13 юни 1849 г. и отива в Лондон, където живее до самата си смърт.

Условията на емигрантския живот, особено нагледно дадени в кореспонденцията на Маркс с Енгелс (издадена през 1913 г.) са крайно тежки. Нуждата просто души Маркс и неговото семейство; без постоянната самоотвержена финансова подкрепа на Енгелс Маркс не само не би могъл да завърши „Капиталът”, но и неминуемо би загинал под гнета на мизерията. Освен това преобладаващите учения и течения на дребнобуржоазния, въобще на непролетарския социализъм принуждават Маркс постоянно да води безпощадна борба, понякога да отбива най-бесни и диви лични нападки. Отбягвайки емигрантските кръгове, в редица исторически работи Маркс разработва своята материалистична теория, като посвещава силите си главно на изучаването на политическата икономия. Маркс революционизира тази наука в своите съчинения „Към критика на политическата икономия” (1859 г.) и „Капиталът” (т. І  1867 г.).

Епохата на съживяване на демократичните движения в края на 50-те и 60-те години отново извиква Маркс към практическа дейност. През 1864 г. (28 септември) в Лондон бива основан знаменитият І Интернационал, „Международното работническо сдружение”. Маркс е душата на това сдружение, автор на първия „апел” и на маса резолюции, изявления, манифести. Обединявайки работническото движение в различните страни, стремейки се да насочи в коритото на съвместната дейност различните форми на непролетарския, домарксов социализъм (Мацини, Прудон, Бакунин, английския либерален трейдюнионизъм, ласалианските люшкания надясно в Германия и др.), борейки се против теориите на всички тези секти и школи, Маркс изковава единната тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните страни. След падането на Парижката комуна (1871 г.), която така дълбоко, вярно, бляскаво и действено, революционно е оценена от Маркс („Гражданската война във Франция от 1871 г.”), и след разцепването на Интернационала от бакунистите съществуването на последния в Европа става невъзможно. След конгреса на Интернационала в Хага (1872) Маркс прокарва прехвърлянето на Генералния съвет на Интернационала в Ню Йорк. Първият интернационал завършва своята историческа роля, като отстъпва място на епоха на неизмеримо по-голямо разрастване на работническото движение във всички страни на света, именно на епоха на негов растеж в ширина, на създаване на масови социалистически работнически партии на базата на отделните национални държави.

Усилената работа в Интернационала и още по-усилените теоретични занимания подкопават съвсем здравето на Маркс. Той продължава преработването на политическата икономия и завършването на „Капиталът”, като събира маса нови материали и изучава редица езици (напр. руски), но болестта не му позволява да завърши „Капиталът”. На 2 декември 1881 г. умира жена му, а на 14 март 1883 г. Маркс тихо заспива навеки в своето кресло. Той е погребан заедно със своята жена и с преданата прислужничка, почти член на семейството, Елена Демут, в гробищата Хайгейт в Лондон.

В.И. Ленин

Tags: