КАРЛ МАРКС

k-marksКРАТЪК БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК

Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в гр.Трир (Рейнска Прусия). Баща му е бил адвокат, евреин, приел протестантството през 1824 година. Семейството е било заможно, културно, но не революционно. След завършването на гимназия в Трир Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин – като изучава правните науки – но  най – вече история и философия. Завършва университета в 1841 г.,като представя университетска дисертация за философията на Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец – идеалист. В Берлин той се числи към кръжока на „левите хегелианци” (Бруно Бауер и др.,) които се стремели да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел.

След завършването на университета Маркс се преселва в Бон, разчитайки да стане професор. Но реакционната политика на правителството, което в 1832 г. отнема катедрата на Лудвиг Фойербах и в 1836 г. пак отказва да го пусне в университета, а в 1841 г. отнема правото на младия професор Бруно Бауер да чете лекции в Бон, заставя Маркс да се откаже от научната кариера. Развитието на възгледите на лявото хегелианство в Германия по това време върви твърде бързо напред. Лудвиг Фойербах, особено от 1836 г., започва да критикува теологията и прави завой към материализма, който взема напълно връх у него в 1843 г. излизат също неговите „Основни положения на философията на бъдещето”. „Трябваше да преживеем освободителното действие на тия книги” – пише по-късно Енгелс за тия съчинения на Фойербах.  „Ние” (т.е. левите хегелианци, в това число и Маркс) „станахме изведнъж фойербахианци. В това време рейнските радикални буржоа, които имат допирни точки с левите хегелианци, основават в Кьолн опозиционен вестник: „Рейнски вестник” (започнал да излиза от 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бауер биват поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. Маркс става главен редактор и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичното направление на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а след това решава да го спре съвсем от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към тази дата да напусне редакторството, но и неговото излизане не спасява вестника и той бива спрян през март 1843 г.     От най-значителните статии на Маркс в „Рейнски вестник” Енгелс отбеляза статията за положението на селяните-лозари в долината на Мозел. Вестникарската работа показва на Маркс, че е недостатъчно запознат с политическата икономия и той усърдно се заема да я изучи.

През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Джени фон Вествален, негова другарка от детинство, за която той бил сгоден още като студент. Жена му била от пруско реакционно дворянско семейство. Нейният по-голям брат бил министър на вътрешните работи в Прусия в една от най-реакционните епохи, 1850-1858 г. През есента на 1843 г. Маркс отива в Париж, за да издава в чужбина заедно с Арнолд Руге (1802 – 1880; ляв хегелианец; 1825-1830 в затвора; след 1848 г. емигрант; след 1860 – 1870 бисмаркианец) радикално списание. От това списание – „Немско-френски годишник” – излиза само първа книжка. То престава да излиза поради трудността на тайното му разпространение в Германия и поради разногласия с Руге. В статиите си в това списание Маркс се проявява вече като революционер, който провъзгласява „безпощадната критика на всичко съществуващо” и по-специално „критиката на оръжието”, който апелира към масите и към пролетариата.

През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който тогава става най-близкия приятел на Маркс. Те и двамата вземат най-горещо участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително си разчиства сметките в своята книга „Мизерия на философията” – 1847 г.) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм или комунизма (марксизма). Виж съчиненията на Маркс от тая епоха, 1844-1848 г. В 1845 г. Маркс по настояване на пруското правителство като опасен революционер, бива заставен да напусне Париж. Той отива в Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандистко дружество „Съюз на комунистите” вземат най-живо участие във втория конгрес на тоя съюз (ноември 1847 г. в Лондон) и по негова поръчка написва излезлия през февруари 1848 г. знаменит „Манифест на Комунистическата партия”. В това произведение с гениална яснота и яркост е очертан новият мироглед – последователният материализъм, който обхваща и областта на обществения живот, диалектиката като най-всестранно и дълбоко учение за развитието, теорията на класовата борба световната революционна роля на пролетариата, твореца на новото, комунистическото общество.

Когато избухва февруарската революция през 1848 г., Маркс е изгонен от Белгия. Той отива пак в Париж, а от тук, след Мартенската революция, отива в Германия, в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Нов рейнски вестник”; главният му редактор е Маркс. Новата теория е бляскаво потвърдена от хода на революционните събития през              1848-1849 г., както по-късно я потвърждават и всички пролетарски и демократични движения във всичките страни на света. Победилата контрареволюция най-напред дава на Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след това го изгонва от Германия (16 май 1849 г.) Маркс отива най-напред в Париж, но и от тук е прогонен след демонстрацията на 13 юни 1849 г. и отива в Лондон, където живее до смъртта си.

Условията на емигрантския живот, особено нагледно показани в кореспонденцията на Маркс с Енгелс (издадена през 1913г.), са крайно тежки. Мизерията просто души Маркс и неговото семейство; без постоянната самоотвержена финансова подкрепа на Енгелс Маркс не само не би могъл да завърши „Капиталът”, но и неминуемо би загинал от нея. Освен това преобладаващите учения и течения на дребнобуржоазния, изобщо на непролетарския социализъм принуждават Маркс постоянно да води безпощадна борба, понякога да отбива най-бесни и диви лични нападки. Отбягвайки емигрантските кръгове, разработва своята материалистическа теория, като посвещава силите си главно на изучаването на политическата икономия. Маркс революционизира тази наука в съчиненията си „Към критиката на политическата икономия” (1859) и „Капиталът” (т.I, 1867).

Епохата на раздвижване на демократическите движения в края на 50-те и 60-те години отново извиква Маркс към практическа дейност. В 1864 г. (28 септември) в Лондон е основан знаменитият I Интернационал, „Международната работническа асоциация”. Маркс е душата на това сдружение, автор на първото негово „обръщение” и на маса резолюции, изявления, манифести. Обединявайки работническото движение в различните страни, стремейки се да насочи в коритото на съвместната дейност различните форми на пролетарския, домарксов социализъм (Мадзини, Прудон, Бакунин, английския либерален трейдюнионизъм, ласалианските люшкания надясно в Германия и др.), борейки се против теориите на всичките тия секти и школи, Маркс изковава единната тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните страни. След падането на Парижката комуна (1871), която така дълбоко, вярно, бляскаво и действено, революционно оцени Маркс („Гражданската война във Франция” от 1871 г.) и след разцепването на Интернационала от бакунистите съществуването на последния в Европа става невъзможно. След конгреса на Интернационала в Хага (1872) Маркс прокарва прехвърлянето на генералния съвет на Интернационала в Ню Йорк. Първият интернационал завършва своята историческа роля, като отстъпва място на епоха на неизмеримо по-голямо разрастваане на работническото движение във всички страни на света, именно на епоха на негов растеж в ширина, на създаване на масови социалистически работнически партии на базата на отделните национални държави.

Усилената работа в Интернационала и още по-усилените теоретични занимания подкопават съвсем здравето на Маркс. Той продължава преработването на политическата икономия и завършването на „Капиталът”, като събира нови материали и изучава редица езици (например руски), но болестта не му позволява да завърши „Капиталът”. На 2 декември 1881 г. умира жена му. На 14 март 1883 г. Маркс тихо заспива навеки в креслото си. Той е погребан при жена си в гробището Хайгейт в Лондон. От децата на Маркс няколко умрели в детска възраст в Лондон, когато семейството боледувало силно. Трите дъщери били омъжени за социалисти от Англия и Франция: Елеонора Евлинг, Лаура Лафарг и Жени Лонге. Синът на последната членува във френската социалистическа партия.

Владимир Илич Ленин

Tags: