ОТНОСНО УПОТРЕБАТА НА ПОНЯТИЕТО „СОЦИАЛНО”

 

 Да си спомним за др. Еленко Мановски

Годините слез ноември 1989 г. се характеризират освен със съществени промени в икономиката и в обществения живот, и с хитро замислената и умело провеждана от управляващите и от всички политически сили, с изключение на БКП, демагогия за прикриване на реакционната същност на тези промени. Един от многото характерни признаци на тази демагогия е фактът, че в последните години много често политиците, научните работници, журналистите, особено средствата за масова информация и най-вече парламентаристите употребяват думите: социален, социална, социално и социални, неоснователно отъждествявайки ги с понятието справедливост.

  Наистина, какви прекрасни, богати със съдържание думи!

  О, те стават още по-прекрасни, когато с тях бъдат окичени понятия като: пазарна икономика, държава, закони, общество, политика, преход, помощи и др. Тогава хората се възхищават. Чудят се. Колко много са добри, народни,справедливи икономиката, държавата, законите и пр.! Да. Чудодейни са тези слова. И това е „истина”. Какви са фактите, „доказващи” я?

  Пазарната икономика на България, към която се стремят СДС, БСП и всички (с малки изключения) политически сили, в края на 1996 г. е осигурила: спадането на брутния вътрешен продукт /БВП/ 6 пъти в сравнение с 1989 г.; снижаването на дела дела на промишлеността до 31%, а на селското стопанство – до 7%. През 1997 г. тя се характеризира с: очакван спад на производството със7,4%, на БВП – 7,6%, поскъпването на храните за цялата година с 617%; годишна инфлация578,6%; увеличаване на цените на облеклото и обувките 5 пъти; парното, токът и наемите – 6 пъти. През 1998 г. поскъпването във всички сфери продължи. За ЖП билетите то беше 80%, о за колетните пратки по БДЖ – 25%.

  В условията на тази пазарна икономика едрият капитал овладява все по-силни позиции. България вече се превръща в колониално владение на международните монополи. Богатствата на капиталистите се увеличават, а народът все повече обеднява.

  И тази пазарна икономика, украсена с думата социална, става „цветуща”.

  Историята на развитието на човечеството е категорична – няма общество, чиято икономика да не е била в различни степени и форми пазарна. Пазарът се е зародил в примитивни форми още в първобитнообщинния строй. В робовладелското общество той вече е друг. Дори е съществувал пазар на роби, на хора. През феодализма също е съществувал пазар, който е обслужвал присъщите на строя икономика и общество. В неговите недра се заражда капиталистическият пазар, който при буржоазния строй се развива и придобива истинското си място, роля и облик в обществено-икономическото развитие на създадените национални икономики и държави и на появата и развитието на техните международни икономически връзки. На социалистическото общество той също е присъщ, но в други форми и с коренно различни функции. Следователно, пазарът – тази обективно съществуваща необходимост от размяна на стоки – е съществувал във всички обществено-икономически формации, винаги са му били присъщи и социални функции, но никога не е бил справедлив за бедните, за мнозинството от народа на всяко общество /с изключение на социалистическото/. Затова не е необходимо пред неговото естествено название да се поставя прилагателното социален. Той е такъв и е характерен за всички икономики. Неговата същност и значение се определят от обществено-икономическата формация, в която съществува.

  При капитализма обаче, особено в сегашната обстановка, когато с думите социален, социално и пр. се злоупотребява, етично е да бъдат използвани и противоположните им думи. Тоест, съществуващата „пазарна икономика” да бъде наречена не социална, а антисоциална, антиобществена, несправедлива, независимо че тя определя решаването на обществени задачи. Защо? Защото при нейното съществуване се ограбват и последните стотинки на бедния или се смъква и ризата от гърба му, ако я има. Но… това е социално и за този, който взема ризата, и за този, от чийто гръб е снета, колкото и несправедливо да е вземането на ризата. Действието е социално, защото е характерно за обществото, в което и двамата живеят.

  Ясно е, че съществуващата в България капиталистическа икономика не е необходимо да бъде наричана „социална”, нито пък „пазарна”. Тя е такава, но не е справедлива. Тя е заробваща. Това не значи, че се отрича значението на пазара. Той е обективно необходим. За да бъде осигурен по-добър живот на народа, е необходимо да бъде сменена обществено-икономическата система.

Еленко МАНОВСКИ

 

Tags: