ПЪРВИ МАЙ ДЕН НА ТРУДА И МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ

mpa-6

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

На 1 май 1886 година в Чикаго, профсъюзите започват протести за 8 часов работен ден и елементарни социални придобивки. През 1889 година на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се призовава към солидарност с работниците от Чикаго. През 1904 година в Амстердам, международната конференция на социалистите призовава всички социалистически профсъюзи да спрат работа на 1 май навсякъде, където е възможно, без да има последици за работниците. Така 1 май става официален празник на работниците на наемния труд. Първи опит да се чества 1 май в България, се прави през 1890 година от Топографското дружество, а през 1939 година е обявен за празник. След 1945 година, 1 май е обявен за официален празник и неработен ден. След 1989 година 1 май формално е отново празник, но държавната власт не се ангажира с неговото честване, защото изразява интересите на новоизлюпената буржоазия,която не желае организирането на работническата класа. Тя ще намери най-невероятни поводи за да саботира демонстрирането на организираната сила на работническата класа – авангард на пролетариата в борбата за социализъм. В момента корона вирусът и въведеното извънредно положение е удобно извинение на буржоазната власт за забрана на нашите празници 1-ви май и 9-ти май. Но проблемът на българската работническа класа не е в буржоазното управление, а в нейната неспособност да се самоорганизира и при това, има на разположение собствена партия (БКП). В момента картината е, горе – долу, такава: партията е прекалено напред, на фронта пълно бездействие, а в тила – разврат. Идеална почва за безчинства на българските олигарси и робската участ на хората които формират БВП в РБ. Че на работническата класа и липсват организационни възможности е безспорен факт – 30 години не може да оформи юмрука си. Но тогава, защо не потърси помощ от своята партия (БКП)? Защо поне тези, които търсят решение на проблемите си в България не я откриват? А това е най-лесния път. Другият, от собствен опит знам, е много труден и нещата вървят много бавно – т.е. комунистите да влизат в предприятията, защото буржоазията, за разлика от работниците, се е подсигурила много добре в прекъсването на връзката между партията и класата. На това безобразие трябва да се сложи край и на тази порочна практика трябва да сложат край прогресивните работници вътре и извън партията, които трябва да се превърнат в проводници на синхрона в действието на тези пролетарски организации.

За това, там където работническата класа се е превърнала „от класа в себе си, в класа за себе си”, организира първомайски демонстрации, изразява солидарност с революционната борба на работническата класа в капиталистическите страни против колониализма, неоколониализма и империализма. В това се заключава големият смисъл на празника 1 май. Това е ден на международната солидарност на трудещите се, ден на международното единство на пролетариата. На 1 май работниците забравят за националната и религиозна вражда и вървят в единен строй под червените  знамена. Трудещите се от всички страни са братя, и тяхната цел е обща: освобождаване от гнета на капитализма, установяване на власт на работниците, построяване на социалистическо, а после и комунистическо общество.

Tags: