СТРОИТЕЛИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ

 

ЗАПИСКИ ОТ ВТОРАТА СРЕЩА В КУРИЛО – 6.11.2012 г.

инж. Стефан Васев

Киро: – По-добре беше тази среща да не правим – да се съберем, ако сме живи, след време на среща на спомените. Политиката ми горчи.

Иван: – Да учредим организация на БКП и какво ще правим? Ще правим имитация на работа за успокоение на съвестта. Пешо ми носи вестник „Зора и казва „Това е най-комунистическият вестник”. Да, ама не! Помня един вестник, в който с големи думи пише „Комунизмът си отива”, а по-долу се мъдри името на Минчо Минчев. Като всички глупаци и аз бях на едно от зрелищата при храма и там се показа Румен Воденичаров и казва и повтаря „Младенов трябва да побърза – утре ще бъде късно”! Зове го от името на някакъв Хелзинкски комитет да предаде властта. Срам и позор! Комунистическата партия с над осемстотин хиляди членове, с претенции, че сме най-силната /вярната на делото на комунизма/ се юрнахме като под строй към вратата на капитала – да коленичим, да молим да ни прости за греха, че сме комунисти!… Небивала услуга на капитализма! Небивало предателство на работническото движение. Нещо, което трябва да ни тежи на съвестта. Нещо, от което трябва да се срамуваме. Изкупление на греха е невъзможно…

Симо: – Няма комунисти в България! Ако имаше, когато газеха партийното знаме, когато палеха Партийния дом, някой щеше да се възпротиви и да повали някой и друг от агентите на капитала. Щеше да има някой да напише кърваво писмо и да тръгне със зов за битка за спасяване на делото на комунизма.

  Онзи шут Радой Ралин се лези на телевизионния екран и „революционната армия” на комунистите слушат и дремят!

Богомил: – Ама какво друго… Сега ще се радваме, че имаме милионери… такива дето купуват яхти и самолети. Ще си гледам на телевизионния екран звезди, курви, крадци, разбойници. Ще си четем във вестниците кой с коя е правил секс. Какво и как трябва да правят момичетата и жените, за да привличат  мачовците. Че курвите си докарват стотици левове на час /сеанс/, хиляди левове на нощ.Ама кой дава така лесно стотици, хиляди левове, как ги е изкарал? Отворете последния брой на „168 часа” – ще научите приятната вест – момичета и момчета на по 15, 16 години заснемат как правят секс и се гордеят с това! А там пък в един вестник пише как Азис казва „Петдесет хиляди – не ме обиждайте” и в друг, че за маймунджилъците си е получил един милион и онзи край него, дето се пише китаец – също милион, а стотици хиляди, може би и повече от милион нещастници живеят с левче на ден!…

  Баламосват ни с „шенгенското пространство”, с разни мъглявини: посрещаме папа, Мадона, Гага… Правят се някакви къщи, където безделници се вживяват като герои, говорят за пръдня цял ден или за някаква глупост… Това ни се полага.

  Васев, носиш „Комунистическо дело”, познаваш ли хората, които го пишат?

  Васев /аз/: – Аз съм син на строителен работник, който започва от нула. Край него тръгнах от дете. Нямах възможност да тръгна като ученик в гимназията. Завърших военно училище, до 1955 година бях офицер. Съгласно Женевските споразумения бях съкратен. На двадесет и четири години започнах Седма вечерна гимназия. На 28 години влезнах като редовен студент в ХТИ. На 34 години дойдох при вас. Другото знаете. Считам се за комунист.

  - А защо когато онази кукла /изпълняващата длъжността директор/ не те прие, не ритна вратата и не каза „Бях началник на два цеха, които бяха първенци, построих сграда от 185 кв.м. за дом на комсомола… Стоях по 16 часа в завода, когато ти пиеше кафето в лабораторията. Бях партиен секретар, когато те приехме за член на БКП. Организирах срещи, екскурзии на дългогодишните работници от завода…” Не намери време да те приеме, на портала не те познават и не те пуснаха в завода. Полага ти се. Ако такива бяха комунистите, нямаше да го има Девети септември.

  Ако искаме да имаме партийна организация – Васев да отиде да изкърти вратата, да влезне с рев и да изблъска онази кокона. Да го арестуват. А ние да организираме хора и да превземем завода… Мълчите… Това бихме направили, ако сме комунисти… Но ние не можем да го направим!

  Васев: – Ако вие застанете зад това предложение, аз ще направя скандала! А на въпроса дали познавам тези, които пишат „Комунистическо дело” – не познавам никого. От каталог научих, че има такъв вестник и се абонирах. В блока където живея го давам на двама да го четат. Веднъж един от тях каза „Познавам Владимир Спасов, той е един от най-младите партизани – свободолюбив, честен, непокорен, затова го лашнаха в глуха линя”…

  Киро: – Братя и сестри –  така започва Сталин речта си, когато започна войната – и аз така ви казвам: Луканов подари България на американците, Лилов каза да запазим партията, като я направим модерна, а после – че е време други хора /…/ да влезнат, да поемат партията, то се подразбира – да не са комунисти. С една дума – вкара комунистите в капана. Първанов стана господин, на когото еднакво са му близки Буш и Путин, поръча грабители и ограбени да живеем в мир и дружба…

  Защо да не сме щастливи: имаме си ден на педерасти, имаме си ден „Валентина”, ще имаме ден на ходене голи, ще си имаме ден на успешен секс…

  Има народна поговорка „Изпуснал питомното, тръгнал да гони дивото”, в това положение сме ние. В ръцете на БКП беше властта, армията, радио, телевизия… Вдигнахме белия байрак. Сега се сетихме, сега разбрахме, че сме сгрешили. Сега разбрахме, че капитализмът е строй на акулите! Капиталът не прави подарък. Ако тези, които защитават БКП, не разбират какво представлява БКП, капиталистите разбират… Знаят те, помнят – „Комунистическата партия е гробокопач на капитализма”… Там някакъв храненик на БКП Дайнов, някакъв Кеворк и колко ли други редят пласт върху пласт от черно върху всяка стъпка на комунистите. Цялата интелигенция плюе върху миналото – върху онези, които извършиха мащабно строителство – решиха жилищния въпрос, изградиха индустрия, решиха въпроса с осигуряване на работа на хората…

  Къде е пролетарската интелигенция? Капитализмът не е ли тоталитаризъм? Диктатура на Сталин! – А не е ли била диктатура, когато Америка изминава този път, с онези сблъсъци, с издигане в култ на Първи май, в култ деня на жената…

  С кого ще правим комунистическа партия? Къде са младежите и девойките? България вече е обречена. България ще изчезне…

  Приятели, иска ни се да се върне миналото, но то вече е изгубено… Ще го търсим… Няма да го намерим.

            ….

  - Някои нещо записват. Моето име не записвайте. Вие образованите – събирайте, говорете си… За мен няма живот. Плюят върху работниците. Да точно така – да заплюят труда ти през целия ти живот – не е ли това? Две къщи построих край мен да живеят децата ми, край мен да тичат внуците ми. Къде са те! Там някъде слугуват на някого. Не живея, слухтя. Чакам вестта – че ги съдят, осъждат на смърт. В парламента – там са големите предатели!

  Как така, това България ли е? – Когато все й дават напътствия Соломон Паси, Кеворк Кеворкян и Ахмед Доган. Запустяват домове, запустяват села. Политици: Шенген, та Шенген… Не ми се живее!

            ….

  - Луканов получи заслуженото, но защо още е жив Лилов – „стратега”, титлата, с която го наградиха за предателството. Първанов ще ни води, на когото еднакво са му блики и Буш и Путин… Така де, и милионерът – грабил и граби, и майката, която продава детето си, сиромахът, който не може да си осигури отопление и храна…

            ….

  - Васев, вярваш ли, че БКП може да се върне /възроди/ и да върне това, което беше?

  Васев: – Без сътресение от международен характер това, което беше, не може да се върне. БКП може и трябва да я има, да я има като участник в Народното събрание, защото без БКП не може да има левица. Само БКП може да каже, че не вървим към никаква Европа, а към капитализма. Че капитализмът е един, а не такъв и инакъв.

  Причините за поражението на Парижката комуна знаем! Причините за поражението на Септемврийското въстание знаем. По-точно, има дадено становище.

  Но защо стигнахме до това положение сега? Едва л някой може да го каже! За мен съществени неща са: Първо, десницата. Десницата е капитала, акула. На западната граби от другите и носи нещо и за държавата. Преди чрез колониите, сега с предимството на техническия прогрес. Нашата десница не може да граби отвън. Не може и да организира производство. Тя единствено мисли за себе си. Застава в ролята на посредник. Отваря вратата на чуждите грабители, угодничи пред тях, за да й подхвърлят нещо и на нея. Застава като куче помияр, а после като охранен пес на господар. Това е десницата в България. Такава е била, такава е, такава ще бъде. Удаде й се да заблуди народа, че не се връщаме към миналото, а вървим към рая. Умело използва и това, че дългото стоене начело на Тодор Живков бе омръзнало на хората. Беше се вмъкнала в самите редове на БКП и извършваше дразнещи неща, създаваше настроение срещу партията. Второ, Това нямаше да се случи, ако начело бе Вълко Червенков. Нямаше да ги има тези предимства за вилни места, леки коли, лекарства. Това дразнеше хората и умело бе използвано от предателите. Трето, Ръководството на партията се оказа в предатели, нечестни хора. Щом се отказват от партията, трябваше да го заявят и да си изградят партия. Не беше трудно да се разцепи партията. Под претекст да се запазела партията, те фактически неутрализираха комунистите и постепенно ги изхвърлиха от партията. Първанов е по-голям Желев от самия Желев, по-голям Стоянов от Стоянов… При тях честните комунисти и честните българи щяха да се вдигнат на бунт срещу влизането в НАТО. Щяха да искат да се изясни какво ще спечелим от влизането в ЕС и какво ще загубим. Той направи небивала услуга на капитала. Той бръщолевеше за референдум за влизане в НАТО, но за заблуда. Той хвърляше една мъглявина за евро-атлантически ценности, но никога не каза какви са те. Четвърто, Турското разузнаване надхитри нашето. Набута техни шпиони за сътрудници на нашето разузнаване. Турция плете своята плетка на шпионаж. Турска е идеята за промяна на имената. Пето, Неуместна бе поканата Митеран да посети България. Този мазник-лисица… Той фактически създаде опозиция, по-точно гарантира, благослови съществуването на такава. Гарантира сигурността на безотговорно действие на мерзавците, клинчарите, духовните нищожества. Тези, които дремеха по библиотеките, залите на институтите, фургоните край строежите… които с куфарчетата кръстосваха света…

  Сбъркано, проклето време… Какво значи Славчо Трънски да извика „Ето това е девети септември”…

  Естествено е всеки да има свое мнение. Всеки да определя своите действия.

  Нашата среща е приятелска, дано сме живи да имаме и други такива!

 

Tags: