УЖАСЕН КРАЙ ИЛИ УЖАС БЕЗКРАЙ – Е СЦЕНАРИЯТ ЗА УКРАЙНА

ukrajna

  Катастрофалният БВП, износът на капитали, разрушението на промишлеността и обезценяването на гривната ни дава правото да говорим за икономическа катастрофа в Украйна. Така наречената „финансова помощ” от Запада не само е мизерна – за възстановяването на украинската икономика са необходими минимум 20-30 милиарда долара, а не 2-3, които на всичкото отгоре се дават на части – които изобщо не са помощ.

Тези пари веднага се връщат обратно на кредиторите като изплащане на процентите по минали заеми и затова те не влизат в реалната икономика. Това е само предотвратяване на пълен колапс на украинската икономика – но за никакво развитие не може и дума да става. В такава икономика никакъв инвеститор няма да вложи пари, а тези които вече са вложени, почти всичките са изнесени на сигурно място. В условията на война, която в момента е замразена, инвестиции повече тук  няма да се вложат.

По такъв начин, икономическата разруха в Украйна ще бъде нейното „нормално” състояние  за дълги години напред и изобщо не е ясно как ще свърши това. В най-добрия случай, останалата част от Украйна няма да се разпадне, но във всеки случай част от населението и́ ще избяга масово, както през 2014 година  при бойните действия в Донбас. Основният поток от бежанците и сега се насочва в Русия, понеже болшинството от тях няма да ги пуснат в ЕС – те си имат достатъчно безработни, в изобилие са.

Предвиждайки това Европа категорично се отказа от безвизов режим, понеже бежанците от Украйна могат да се сравнят с тези от Азия и Африка. Русия ще ги приеме с удоволствие, понеже тя се развива икономически активно и вече не и́ стига работната ръка.

Възможно е Украйна да предприеме периодични военни провокации срещу Донбас по заповед от Вашингтон с цел намаляване на вътрешното социално напрежение, по пътя на илюзорната „консолидация на нацията”. В действителност войната в Донбас доведе до дълбоко разделение в украинското общество.

По данни на социолозите, ако в началото на войната лицемерно наричащата се „АТО”, която поведе война срещу Донбас имаше 60% привърженици от населението на Украйна, след контранастъплението през септември 2014 година, този брой намаля двойно – на 30%, сега тази цифра се колебае около 25%  – една четвърт от населението. По оценка на специалистите, Украйна загуби около 30 000 човека. (На смехотворните данни за жертвите на официалните власти  не си струва да се обръща внимание, понеже те са манипулативни).

Този фактор доведе до промяна на настроението на населението. Около милион мъже на наборна възраст избягаха от страната си – основно в Русия – това също нанесе много силен удар по икономиката. Независимо от това, тази война не е нещо повече освен като част от политиката, а това означава, че ако се наложи, Вашингтон ще принуди Порошенко да воюва до последния украински войник.

Изхождайки от всичко казано до тук, по нататъшната перспектива за Украйна изглежда напълно прогнозируема. След намаляването на интензивността на бойните действия – така или иначе това ще стане – украинската армия ще започне да се разлага и фронта ще се пробие. Боеспособни ще останат само батальоните в които е внедрено нацисткото убеждение, като „Десен сектор”, „Азов”, „Айдар” и др. Те, както пишат много от анализаторите, вече подготвят „третия майдан” за сваляне властта на Порошенко и налагане на пряка фашистка диктатура. Ако вземем предвид икономическите перспективи на Украйна, или по-точно липсата на такива и неизбежното задълбочаване на разрухата, то този вариант на събитията е най-вероятен.

В този контекст опитите за укрепване „вертикала на властта”, както прави Порошенко, назначавайки Гройсман за премиер, вече придобива съвсем друг смисъл. Те съвсем не означават разработване на някаква перспектива – но точно обратното, това е просто тактика на временни управленци, а след това ще ги отстранят, като Яценюк. По този начин отряда на Порошенко разчита да свали от себе си всички проблеми и недоволството на населението върху тези, които ще дойдат на власт след тях. На свой ред, тези, които ще дойдат, също разчитат да прехвърлят цялата вина за разрухата и хаоса върху предшедствениците си.

Това изобщо е традиция на всички властници в Украйна, от 1991 година. Нищо ново не са измислили – и продължават отново да работят по този принцип за корпоративност на властта, където винаги се намира някой за     „жертва”. С помощта на Запада, по-рано успяваха да намерят такива „жертви” като Кучма и Янукович, но сега на тези, които ще ги сменят, ще им се наложи сами да влязат в тяхната кожа.

Всичко това в крайна сметка ще засили хаоса и колапса на украинската власт, само с козметика не може да се укрепи „вертикала на властта”, а в същност укрепва личната власт на Порошенко – но не за дълго. Учудваща е само непреодолимата наивност на голямата част от украинското население, както преди, което продължава да вярва, че подобни показни размествания във властта могат реално да променят нещо.

Виталий Даренский                превод Милчо Александров

Tags: