УЧЕНИЕТО НА МАРКС БИЛО ОСТАРЯЛО… ХА, ХА!

karl-marks

На 5-ти май се навършват 199 години от рождението на гения философ, основоположника на Диалектическия и Историческия материализъм, на Пролетарската политикономия и Научния комунизъм, вожда и учителя на световния пролетарият Карл Маркс. И сега, след толкова години неговата популярност не само, че не намалява, но постоянно нараства. Народите, пъшкащи под игото на капитализма, усетили на гърба си неговата хищническа същност и фалша на неговите теории, отново обръщат погледи към учението на Маркс. Виждайки в това смъртна опасност за себе си, световната буржоазия е впрегнала колосални сили и средства за да опровергае Марксовото учение. Но виждайки, че това е невъзможно, тя прибягва до различни манипулации, една от които е, че учението на Маркс било остаряло. Може да е било вярно преди 150 години, но сега условията били други. Такава песен пеят и някои наши сънародници, получили дипломи от философския факултет на Софийския университет и от ВИИ „Карл Маркс” преди 10-ти ноември 1989 г. Ако това го правят с искрени чувства, мисля че не бива да им се сърдим, а само да ги съжалим. Нали все пак не всеки, който учи физика става Айнщайн, не всеки, който учи рисуване става Пикасо, не всеки завършил консерваторията става Гяуров, Моцарт или Бетовен. Толкова са „научили”, толкова знаят, за дарба и талант да не говорим. Има и една друга категория, които много добре знаят, че Марксовото  учение е всесилно, защото е вярно /по Ленин/, но са си продали съвестта. Тях и на снимка да ги видим, трябва да им удряме шамар. Но има и една трета категория, които са достойни не само за съжаление и шамар, а са и смешни. Това са едни тъмно сини профани, духовни нищожества, които преди време се напънаха да забраняват комунизма,неговите символи, червения цвят в природата и даже слънчевия изгрев от изток. Те не са чели Маркс, пък и да са го чели, едва ли нещо са разбрали, защото генетично са увредени с антикомунизъм. На скоро приключилите избори гласоподавателите им затвориха вратата към Народното събрание.

Цялата тази глутница се е заела да търси грешки, неточности, несъответствия и пропуснати запетайки в Марксовата теория. И какво намериха? Според тях много важно откритие. Промишлените работници в този вид, в който са съществували по времето на Маркс, са претърпели промяна. Те са по-квалифицирани, работят с машини, с компютри, даже с бели ръкавици. Междудържавните връзки са по-силни, по-дълбоки… Но актуалността на Марксистката теория днес се заключава в друго. Икономическите закономерности, открити от Маркс, може да ги наблюдаваме с невъоръжено око всеки ден. Те нито са се променили от марксово време, нито са изчезнали някъде. Каквито и партии да са на власт, каквито и лозунги да издигат, основа на обществото, негова база си остават винаги икономическите отношения. Капиталистическата държава може колкото и е угодно да нарича себе си социална, демократична и пр., но винаги  ще защитава интересите на едрия капитал. Само преди няколко дни бяха драстично увеличени цените на газта, парното, тока и водата. Неотдавна бяха увеличени цените на билетите за градския транспорт. В чия изгода е това? Да не би в изгода на и без това обеднелия народ, докаран до ръба на оцеляването? През целия период след 10-ти ноември се орязват социалните придобивки от времето на социализма. В чия изгода е това? А концесионните договори? Не са ли и те изцяло в интерес на крупния капитал? Очевидно е, че капиталистическото общество, в това число и съвременното, е устроено така, че интересите на едрия бизнес са приоритетни. Всички приказки за някаква регулираща роля на държавата са само  прах в очите на хората, удобно прикритие. Видяхме каква е ролята на нашия държавен регулатор и за чии интереси работи той. Едрият бизнес винаги ще съумее да прокара своите интереси в политическата, икономическата, законодателната и останалите сфери  на живота в буржоазната държава, защото тя е негово оръдие. Тук Маркс е безусловно прав. ДЪРЖАВАТА Е  МАШИНА ЗА ПОДТИСКАНЕ НА ЕДНА КЛАСА ОТ ДРУГА. ТЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА И НЯМА ДА БЪДЕ АБСТРАКТЕН СЪДИЯ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСИ.

Основен интерес на капиталиста и сега, както и по времето на Маркс, е ПЕЧАЛБАТА. И капиталистическата държава максимално се стреми да му съдейства, засягайки интересите на останалите свои граждани. Класически такъв пример у нас е „плоският данък”. Чрез него държавата прехвърля данъчното бреме върху гърба на най-бедните слоеве от народа, за да осигури максимална печалба на капиталистите.

Нека видим как стои въпросът с дребния бизнес. Той с всички сили се стреми да се превърне в едър бизнес и да диктува своята воля на останалите. Само единици успяват, а повечето се разоряват и попълват армията на наемните работници. Това явление го наблюдаваме сега, а обяснението го е дал още отдавна „остарелият” Маркс.

Без да се задълбава повече, от казаното до тук става пределно ясно, че по въпросите за капитализма немският философ е абсолютно актуален и днес.

Всеки профан може да ни запита как ще се стигне днес до социализма и диктатурата на пролетариата като „промишленият пролетариат”, за който говори Маркс, го нямало днес, няма изобщо и пролетариат. Абсолютно тенденциозен въпрос. Пролетариат има и това е всеки човек, който е принуден да продава своя труд и няма частна собственост върху средствата за производство. Тук спадат работниците от сферата на услугите, от сферата на науката, образованието, медицината. Това са научни работници, лекари, инженери, архитекти, учители, програмисти – изобщо хората на  умствения труд, наричани сега от някои икономисти когнитариат. Разбира се пролетариатът съществува сега и в своята традиционна форма – промишлен пролетариат. Това са преди всичко миньорите, строителните работници, работници от фабриките и заводите като шивачки, предачки и прочие. Промишлените работници имат едно неоспоримо преимущество пред когнитариата, а именно, че самите условия на труд организират отделните работници в колектив, способен да противостои на работодателите, а по-късно, с помощта на своя авангард марксистко-ленинската партия и на цялата класа на експлоататорите. Ето че профаните могат да бъдат спокойни. Има кой да унищожи капитализма и да установи „диктатура на пролетариата”. Но какво е необходимо за подобна диктатура? Първо, унищожение на частната собственост върху средствата за производство като причина за експлоатацията на човек от човека, на експлоататорската класа, която е превърнала държавата в своя прислужница и в оръдие за потискане на народните маси. Ще изчезне и средният бизнес, но както казва Маркс, при капитализма златна среда няма – или забогатяваш и ставаш крупен капиталист, или отиваш на работа във фабриката, т.е. пролетаризираш се. По-нататък следва пълната национализация на водните, подземните и земни ресурси, на фабриките и заводите. Те стават достояние на народа. И останалите сфери от обществения живот минават под контрола на народа чрез неговата социалистическа държава. Тя няма да позволи да се продават едни и същи стоки на различни цени, да се „освобождават” /произволно увеличават/ цени за радост на тясна група бизнесмени и огорчение на потребителите, това което сега направи КЕВР /Комисия за енергийно и водно регулиране на цените/. Впрочем нито бизнесмени, нито КЕВР ще има тогава. Ще има плурализъм на мненията, но никой не ще може под прикритието на разни теории като либерализъм, консерватизъм, демократичен социализъм, глобализъм и пр. да заблуждава хората.

Маркс не само описа икономическите процеси, но и откри закона за Общественото развитие, съгласно който производствените отношения зависят от развитието на производителните сили и им съответстват. Несъответствието предопределя смяната на Обществено-икономическите формации. И по силата на неотменимото действие на този закон съвременното общество се движи към новата  обществена формация – социализма.

Разбира се, че 21-и век по много аспекти се отличава от 19-и и 20-и век, но икономическите процеси, описани от Маркс /с малки изключения/ ние ги наблюдаваме и до днес. Така че нека оставим да се самозаблуждават онези, които смятат, че Маркс е остарял. Можем спокойно да им се изсмеем. Ха-ха!                                                                   Вл. Цеков

Tags: