АМЕРИКАНСКИЯТ ФАШИЗЪМ

r&r

НИКОЛАЙ СЕРАФИМОВИЧ ИВАНОВ

    Прието е да се смята, че фашизмът се е родил в Италия и Германия, а в САЩ, „опората на демокрацията”, винаги са го осъждали. Но това съвсем не е така. Един от главните елементи във фашистката доктрина е расизмът, който е пронизал цялата обществена тъкан на САЩ много преди Хитлер да го вземе на въоръжение. Афроамериканците успяха да получат граждански права едва към края на 60-те години на XX век. Коренните жители на Америка, индианците, не са ги извоювали и до днес.

Антисемитизмът на Хитлер (с който е пропит неговия „теоретичен” труд „Майн Кампф” беше заимстван от американския промишленик Хенри Форд.

Фюрерът сам отбелязваше „дълбокото въздействие”, което оказало върху него книгата „Дейността на евреите в САЩ”, публикувана от американските промишленици през 1920 година.

В нея се твърди, че „главната заплаха за света” е свързана с дейността на „еврейските финансисти”.

Освен това, всячески се хвали „господарската раса” – още един неотменим елемент на фашистката идеология: „Бащите-основатели на нашата нация са били представители на Англо-Саксо-Келтската раса; те са пристигнали от Европа с цивилизацията в кръвта си; те са пристигнали в Аляска на Север и на Запад в Калифорния; те, благодарение на съзидателния си гений, станаха господстваща Раса; богоизбраните благодарение на своята изключителност, са определени от съдбата да владеят целия свят”. (Трябва да отбележим, че това е идентично с неотдавнашното слово на Обама за „американската изключителност” и „правото ѝ на власт върху целия свят”!).

На Нюрнбергския процес предводителят на Хитлерюнгенд Б фон Ширах заяви, че антисемитските си възгледи той, както и другите лидери на нацистите, е почерпил от книгата на Хенри Форд. През 1938 г. американецът получава висшата награда на хитлеристка Германия – Голям Кръст. Портретът на американския промишленик е бил на почетно място в кабинета на Хитлер.

Любопитно е, че нацистите взимат от Америка не само основните постулати за „расовата теория”, но дори ритуалите и символиката. Още през XIX век американците започват да опъват дясната си ръка напред в знак на тържествено приветствие.

Свастиката също е била в действие сред десните радикални организации на САЩ много преди да прескочи в Германия.

Най-могъщите американски банкери финансираха и подкрепяха европейския фашизъм. Именно те бяха главните спонсори на фашизма в Италия, на нацизма в Германия и пуча на генерал Франко в Испания.

Сред тях са – Джон Рокфелер, Ендрю Мелон, клана на Дюпоните, ръководството на „National City Bank”, директорът на корпорацията „General Motors”, „Standard Oil”, “Alcoa”, “Ford Motors”, ITT, “General Electric”, Алън Дълес (директор на Съвета по външна политика, по-късно директор на ЦРУ), Прескот Буш (банкер, баща на бъдещия президент Джордж Буш-старши), Уйлям Хърст ( вестникарски магнат, основател на жълтата преса”), Джозеф Кенеди (глава на инвестиционна компания, баща на президента Джон Кенеди).

Помощта била не само в пари, но и чрез пряко сътрудничество на компаниите. Например, немската I.G. Farben е владеела в САЩ заедно с филиалите си („Bayer Co”, “Generale Aniline Works”, “Agfa”, “Winthrop Chemikal”), чрез които осъществява връзка с такива гиганти като “Standard Oil”, “DuPont”, “Alcoa”, “Dow Chemical”.

Главата на световно известната компания IBM Т Уотсън не скривал симпатиите си към фашистите. Компанията е доставяла в Германия най-новите сметачни машини, благодарение на които се създава пълна статистическа база за „расово непълноценните граждани” и значително улесняват фашистите за реализиране на плановете по Холокоста. Уотсън  също награждават с ордена Орел.

Всъщност чрез тях Германия получава всичко необходимо за стремителното нарастване на военния ѝ потенциал, включително и преки парични инвестиции.

През 1940 г. вицепрезидентът на „Дженерал моторс” Г Ховард публикува книга „Америка и новият световен ред” ( едно от първите печатни появявания на този толкова разпространен днес термин!”), в която призовавал за цялостна подкрепа на нацистите. Голям шум предизвиква откровението му, че главна роля в разгарянето на войните не е на Хитлер, а на САЩ! Хитлер, пише той, беше само „инструмент” в ръцете на американските банкери.

Очевидно е, че без всестранната подкрепа от американските банкери, германския фашизъм никога не би могъл да дойде на власт и никога не би могъл да създаде мощна военна машина за водене на Втората световна война.

До обявяването на война на Германия от американското правителство и приемането на закона за „Забрана на търговията с врага” американските банкери открито подкрепяха фашистките режими в Европа. Но много банки и корпорации запазиха „деловите си отношения” с Третия Райх и по време на войната. „Форд” и „Дженерал Моторс” доставяха  на фашистите камиони, превеждаха пари чрез американските филиали на „I.G.Farben”. „Стандард ойл”   доставяше гориво на фашистите, „US Steel” и „Alcoa” – метал и метални изделия. Банките тайно даваха кредити за милиарди долари.

През 1974 година сенатската комисия на САЩ призна: „Голямата Тройка ( американските автомобилни компании) стана един от основните фактори в процеса за подготовка на войната и за нейното водене. В Германия делът на „Дженерал моторс” и „Форд” за подготовка на фашистите за война беше лавинообразен. Заводите на „Дженерал моторс” в Германия произведоха хиляди двигатели за самолетите на Луфтвафе. Филиалите на „Форд” пускаха бронетранспортьори и камиони за вермахта. След началото на войната, от 1939 година всички заводи на Голямата Тройка в Германия започнаха да произвеждат военна продукция – самолети и военен транспорт. Техните предприятия осигуриха 90% от гъсеничните транспортьори и 70% от камионите, основополагайки военния транспорт на вермахта”.

Поразително е, че след края на войната автомобилните компании поискаха от правителството на САЩ компенсации за вреди, причинени им на германските филиали от бомбардирането им от американската авиация. И правителството на САЩ изплати парите, в частност на „Форд” за разрушаване на завода за камиони в Кьолн от американските бомбардировки.

По повод на тези актове на пряко предателство през военно време американските сенатори само флегматично отбелязаха: „Разбира се, доставките на двете страни в конфликта могат да се обяснят с обикновена корпоративна практика, по подобие на спонсорирането на двете политически партии по време на избори. Ако нацистите бяха победили, тези компании веднага щяха да станат „безупречно” нацистки; а след поражението на Хитлер те се превърнаха в „стопроцентови” американски компании. Във всеки случай те щяха да останат на повърхността и щяха да си осигурят добри печалби за акционерите си”.

Колкото и да е абсурдно и цинично това е признание на американските законодатели! По време, когато американските войници проливаха кръвта си на бойното поле, техните компании и банки пълнеха джобовете си от военните доставки на хитлеристите!

Читателите могат да кажат, че основното в подкрепата на американските банкери за Хитлер са икономическите им интереси.

Действително, ако в мирните години печалбите на американските корпорации са били от 6 до 12 процента, то във военно време те достигнаха космически мащаби – от хиляда до пет хиляди процента (пък и повече)!

Освен това, тяхната обща цел е била обръщане на посоката на хитлеристката агресия на Изток и максимално отслабване на главното им препятствие по пътя им към световно господство – Съветска Русия. Но ако причините за появата на европейския фашизъм се състояха само в това – нямаше да има опити за фашистки пуч в самите САЩ!

В края на 20-те години, особено след началото на „Голямата Депресия”, в САЩ рязко нарасна броя на фашистките и полуфашистките организации. В тях имаше милиони хора. В „Черния легион” през 30-те години имаше милион и половина членове! Разбира се, имаше и такива които бяха близки до фашистите като „Ку-Клус-Клан”, „Американската лига за свобода”, „Сребърните ризи”, „Сините ризи”, „Бяла лента” и много други.

Вестникарският магнат Хърст създаваше позитивния имидж на фашизма (той беше финансиран не само от американските, но и от италианските, и германските банкери). Ето една изрезка от хърсовите публикации през 30-те години: „Хитлер до толкова завоюва умовете и душите на всички немци, че дори и да ги нямаше кафяворизците, той ще си остане най-влиятелния политик в Германия и на изборите би получил абсолютното болшинство от гласовете”.

В телеграма на посланика на САЩ в Германия У Дод до президента Рузвелт пише: „Кликата на американските банкери и индустриалци с дяволска упоритост успяват да подменят нашият демократичен режим с фашистки, и действа в тясна връзка с лидерите на германските и италианските фашисти. На поста ми в Берлин аз имах възможност да се убедя, колко близки на фашисткия режим са нашите семейни кланове”. Идеята за преврата се ражда след идването на власт на президента Ф Д Рузвелт в САЩ. Финансовият елит не понасяше неговия „Нов курс” – стратегия, насочена за увеличаване ролята на държавата в регулирането на икономиката при решаването на острите социални проблеми. В заговора участват всички фашистки партии и организации в САЩ. Сред неговите ръководители са били И Дюпон – основателят на „Американската лига за свобода”; Х Мърфи – директор на компанията „Goodyear”, „Bethlehem Steel”, групата банки J P Morgan; У Дойл-кома.

nacontrol.ru                      превод Милчо Александров

Tags: