АНАЛИТИЦИТЕ ОТ СЛУЖБИТЕ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ ИЗУЧАВАТ КОБ (КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА СИГУРНОСТ)

Leonid_Reshetnikov

Такъв извод се натрапва при прочитането интервюто на директора на Руския институт за стратегически изследвания генерал-лейтенант в оставка Леонид Петрович Решетников с кореспондента на вестник „Аргументы Недели‘‘. Но без премълчаване и тук не можа да мине.

В северния край на Москва се спотайва бившият секретен институт на Службата за външно разузнаване, охраняван от сигурната защита на бойците от вътрешните войски. Сега фронтално върху козирката със златни букви е изписано – Руски институт за стратегически изследвания. Но мирното наименование не смущава посветените – повече от двеста сътрудници, изковаващи тук аналитичния щит на родината.

Ще има ли нова война на юго-изток в Украйна? Кой стои зад президента на САЩ? Защо много наши чиновници можем да наречем агенти за влияние? На тези и други въпроси «АН», обикновено изследва всяка дума, отговаря директорът на РИСИ, генерал-лейтенант в оставка Леонид Решетников.

- Вие имахте сериозно прикритие – СВР. Защо ви разсекретиха?

– Ние действително бяхме скрит институт на външното разузнаване, специализиращо в анализирането на достъпната информация за далечната и близка чужбина. Колкото и странно да изглежда, но в администрацията на президента на Русия подобни сериозни аналитични центровее нямаше. Макар, че с «учреждения», в които имаше само директор, секретарка и жената на директора изпълняваща длъжността на анализатор, беше пълно. На АП не достигаха сериозни специалисти и се наложи разузнаването да се раздели.

Наш учредител е президентът на Русия, а всички държавни задачи за изследване се подписват от главата на администрацията Сергей Иванов.

- Доколко е необходим вашият анализ? Ние сме страна на бумащината, всички пишат ли пишат, а крайният резултат има ли някаква полза?

– До сега виждаме действия, които се засичат с нашите анлитични доклади. Понякога с изненада забелязваме, че наши идеи се превръщат в основа на руското обществено мнение. Забелязва се, че много от насоките ни просто витаят във въздуха.

  – В САЩ с нещо подобно се занимават анализаторските центрове Stratfor и стратегическият изследователски център RAND Corporation. Кой от вас е по-„твърд”?

  - Когато създавахме новия устав след преминаването в АП през април 2009 година, ни пожелаваха, че трябва да вземем пример от тях. Тогава си помислих: „Ако вие ни финансирате така както финансират Stratfor или RAND Coporation, то ние ще ги сложим в джоба си”. Разбира се руските анализатори са най-силните в света. Също така са много и регионалните специалисти, които са със „свежи”, разтоварени мозъци. За това мога да говоря уверено, все пак притежавам 33-години анализаторска работа, първоначално в Първо главно управление на КГБ на СССР, а след това в Службата за външно разузнаване.

- Както е известно, RAND Corporation разработи плана АТО за юго-изтока на Украйна. Вашият институт даваше ли информация за Украйна, в частност за Крим?

– Разбира се. По принцип за Украйна работеха два института: РИСИ и Институтът на страните от СНГ Константин Затулин. От самото начало на нашата дейност ние писахме анализаторски доклади за нарастването на антируските настроения във вътрешността на Украйна и за усилване на проруските в Крим.

Анализирахме дейността на украинските власти. Но  не давахме тревожната информация – всичко пропадна, скоро засилихме вниманието към нарастващите проблеми.

Предложихме значително да се засили работата с проруските неправителствени организации (НПО), да се засили, както сега е прието да се казва, натискът върху политиците „мека сила”.

- С такъв посланик, като Зурабов,никакви врагове не са необходими!

– Работата на всяко посолство и на посланик е скована от много ограничения. Крачка в ляво или в дясно е равносилна на скандал. Изобщо в страната не достигат професионални кадри. И не само в дипломатическата област. Ние се поизтощихме – на служба останаха много малко здрави подготвени хора.

Да се преоцени работата на НПО е сложно. Ярък пример са цветните революции, които се запалиха от чуждите, най-напред от американските неправителствени организации. Така беше и в Украйна. За съжаление, за създаването и подкрепата на подобни организации, които биха били действали в наш интерес, не се отделяше никакво внимание. А ако те работеха, то те щяха да заменят десет посолства и десет много умни посланици. Ситуацията започна да се променя след прякото указание на президента. Дано неговите подчинени не провалят това развитие.

  – Как ще се развият, според вас, събитията в Новорусия през пролетта и лятото? Ще има ли нова военна кампания?

– Уви, вероятността е много голяма. Преди година идеята за федерализация на Украйна работеше. Но сега на Киев му е необходима само война. Само унитарна държава. По няколко причини. Главната е, че начело на страната застанаха идейно антируски хора, които се намират не просто в подчинение от Вашингтон, а буквално са на издръжка от тези сили, които се крият зад правителството на САЩ.

- И какво иска това прословуто „световно правителство”?

– По-лесно е да се каже, какво не искат: не искат федеративна Украйна, понеже тя ще се превърне в лошо контролирана територия. Върху нея не е възможно да  разположат свои военни бази, нов ешелон на ПРО. А има такива планове. От Луганск или Харков крилатите тактически ракети могат да ударят района на Урал, където се намират нашите основни сили за ядрено сдържане. И вероятността да унищожат нашите балистични ракети с шахтово и мобилно базиране е 100%-ва. В момента този район е недостъпен за тях нито от Полша, нито от Турция, нито от Юго-Източна Азия. Това е главната цел. За това САЩ ще се сражават за Донбас до последния украинец.

- Тоест работата не е в находищата на шистов газ, който откриха там?

  - Главната им стратегическа задача е унитарна Украйна под техен пълен контрол за борба с Русия. А шистовият газ или плодородните земи са просто приятен бонус. Попътна печалба и удар по нашата отбранителна промишленост на връзките и с ОПК на Украйна. Това вече е направено.

  – Изиграха ни: „кучият син” Янукович се наложи да го евакуираме със спецназ, а Вашингтон постави „кучите си синове”?

– От военно-стратегическа гледна точка, разбира се, че ни изиграха. За Русия има „компенсация” – Крим. „Компенсация” е и съпротивата на жителите от юго-източна Украйна. Но противникът получи огромна територия, която беше в състава на Съветския Съюз и Руската империя.

- Какво ще видим тази година в Украйна?

– Съществува малковероятен сценарий за Приднестровието. Но аз не го смятам за реалистичен – територията на ДНР и ЛНР милиони хора вече затънаха във войната. За сега Русия може все още да уговаря ръководителите на опълчението за временно примирие. Но именно за „временно”. Вече не може да става  дума за някакво влизане на Новорусия в състава на Украйна. Хората от юго-изтока не искат да бъдат украинци.

- Ако нашата страна уж е попаднала в изолация поради присъединяването на Крим, то защо не се тръгва ва-банк на юго-изток? До кога може да се лицемери?

  -За ва-банк, според мен, е още рано. Ние недооценяваме информираността на нашия президент, който знае, че в Европа вървят някакви скрити от очите ни процеси. Те ни дават надежда, че все още можем да отстояваме интересите си с други средства и методи.

- В информационния поток, свързан с Украйна, ние забравяме за взривоопасното нарастване на религиозния екстремизъм в Средна Азия…

  - Това е извънредно опасна тенденция за нашата страна. Ситуацията в Таджикистан е много сложна. Нестабилна е обстановката и в Киргизия. Но посоката на първия удар може да стане Туркменистан. Ние като, че ли забравяме за особеното поведение на Ашхабад. Но това „особено” може да рухне първо. Ще му стигнат ли силите да отбие удара сам? Или ще ни се наложи да се намесваме в страната, която се държи дистанцирано от нас. Така, че тук ще е тежко.

И не само във връзка с проникването в региона на терористите от „Ислямска държава”. Съгласно последните данни, САЩ и НАТО нямат намерение да излизат от Афганистан, а запазват базите си там. От военна гледна точка пет или десет хиляди войници, които ще останат, в продължение на месец ще могат да бъдат групирани в 50-100 хилядна групировка.

Това е част от общия план за обкръжаване и натиск върху Русия, който се осъществява чрез САЩ с цел свалянето на президента Владимир Путин и разрушаването на страната. Обикновенният наблюдател, разбира се, може и да не повярва в това, но хората, притежаващи голям обем от информация, прекрасно разбират това.

- В какви граници ще се извърши разрушаването?

– От начало се планира просто да се откъсне това, което е лесно за откъсване. Все едно кое ще е: Калининград, Северен Кавказ или Далечния Изток. Това ще бъде детонатор на процеса. Това не е пропагандистка а реална идея. Ще се опитат да се промъкнат през западната врата, но ще се опитат да преминат и през южната.

 – Кое е най-опасното стратегическо направление за нас?

  - Южното направление е много опасно. Но за сега още съществуват буферни държави – бивши средноазиатски съветски републики. А на запад войната е вече на границата. На практика на наша територия.

Сега там е касапница, война на световната система. По начало нашата страна не е просто територия, това е огромна отделна цивилизация.

- Каква ще e новата цивилизация?

  - Смятам, че тя ще бъде хубава симбиоза от предните две. И нашите „заклети колеги” прекрасно разбират това. Затова и започнаха атака от всички страни.

- Тоест съвместната руско-американска борба с тероризма, в частност, с ИДИЛ – е фикция?

– Разбира се. Америка създава терористите, храни ги, дресира ги.

  - Леонид Петрович, смятате ли, че САЩ и американските президенти са само инструменти. Кой тогава използва политиката?

– Съществуват общества от хора някои които са неизвестни и които не само поставят американските президенти, но и определят правилата на цялата „Голяма игра”. Това, в частност, са транснационалните финансови корпорации. Но не само те.

Сега върви преформатиране на финансовата и икономическата система на света. Налице са опити за преосмисляне на цялата структура на капитализма, но без да се отказват от него. Рязко се променя външната политика. САЩ изведнъж на практика изоставиха Израел – най-главния си съюзник в Близкия Изток, поради подобряване на отношенията им с Иран. Защо сега Техеран е по-необходим и по-важен, отколкото Тел Авив? Защото той влиза в пояса за обкръжаването на Русия. Тези тайни сили са поставили задачата да бъде ликвидирана нашата страна като сериозен играч на световната арена. Разбира се Русия носи цивилизационна алтернатива на целия обединен Запад.

Още повече, че в света нарастват взривоопасно антиамериканските настроения. В Унгария, където на власт са консервативните десни сили и левичарите от Гърция – диаметрално противоположни сили – на практика се обединиха и се противопоставиха  против  диктата на САЩ на Стария континент. Има на кого да се противопоставят в Италия, Австрия, във Франция и т.н.т. Ако Русия издържи сега, то в Европа ще тръгнат процеси, които са неизгодни за силите, претендиращи за световно господство. И това те го разбират много добре.

  – Някои европейски лидери вече плачат, че САЩ буквално им наложи санкции. Може ли Европа  да се измъкне от „дружеските” американски обятия?

– Никога. Америка я държи здраво окована с няколко вериги: печатницата на ФРС, заплахата от цветни революции и физическото отстраняване на неудобните политици.

Относно физическото отстраняване не пресилвате ли нещата?

– Не.  За Централното разузнавателно управление на САЩ – това е дори една от първостепенните задачи, а не разузнаването. В ЦРУ традиционните признаци на разузнаването стоят в края на списъка на задачите.  ПГУ на КГБ или СВР на РФ  са класически разузнавания: събират информация и докладват на ръководството на страната. В ЦРУ тези традиционни признаци на разузнаване са в края на списъка със задачи. Главното за тях е – отстраняване, в това число и физическо, на политически дейци и организирането на преврати. И това го правят в реално време.

След случая с подводницата „Курск” при нас долетя от Румъния директорът на ЦРУ Гжордж Тенет. Наредиха ми да го срещна на аерогарата. Тенет дълго не излезе от самолета, но вратата се отвори и успях да погледна от вътре неговия „Херкулес”. Това беше летящ команден пункт, оперативен компютърен център, изпълнен с апаратура и системи за връзка, чрез които може да се наблюдава и моделира ситуацията в целия свят. Съпровождаше го делегация от двадесет човека. Ние летяхме и летим с обикновени граждански полети в състав от 2 до 5 човека. Както се казва, почувствайте разликата.

- Разбира се, за разузнаването. Отново започна да се говори за идеята за възстановяването на руската разузнавателна служба чрез обединяване на СВР и ФСБ. Какво е Вашето отношение?

– Крайно отрицателно. Ако ние обединим двете спецслужби – външното разузнаване и контраразузнаването, то вместо два източника на информация ние ще създадем един. Тогава човекът, който е начело се превръща в монополист. И може да я манипулира за постигането на някаква цел. В КГБ на СССР такива манипулации с информация бяха забелязани дори от капитан Решетников. За президента, царя или министър председателя – както ида се нарича длъжностното лице е изгодно да има няколко независими разузнавателни източници. Иначе той става заложник на конкретния ръководител на структурата или на самата структура. Това е много опасно.

Авторите на такава идея мислят, че ние ставаме по-силни като се обединим, а ние създаваме заплаха за себе си.

Нека преминем от световната конспирология „към нашите овни”. Как да различим чиновника, който няма представа, какво прави, от агента за влияние, който го прави съзнателно?

– Реалните агенти за влияние на сериозно равнище в света не са толкова много, както е прието да се смята. Приемането или неприемането на сериозни стратегически решения против интересите на страните си основно се иницират, да кажем така, от идейните агенти. Това са тези наши чиновници, които се оказаха в отечественото високопоставено кресло, но душевно са на Запад. Тях не е необходимо да ги вербуваш или да им заповядваш. За тези хора всичко, което се прави „там” – е висше постижение на цивилизацията. А то какво има тук в „мръсната Русия”. Те не свързват страната с бъдещето на децата си, които изпращат да учат в чужбина. А това е по-сериозен показател, от сметките им в западни банки. Такива „другари” душевно не обичат Русия, „развитието” на която ръководят.

- Колко точно нарисувахте портрета на някои наши министри. Как ще изкараме с тях 2015 година?

– Годината с тях или без тях, ще бъде тежка. По-скоро и следващата няма да е лека. Но след това ще започне увереното шествие на нова Русия.

Объективка „АН“   Novorus.info                                     превод Милчо Александров

Tags: