БЕЗРАБОТИЦАТА Е ГОЛЕМИЯТ БИЧ НА ЕВРОПА

 

  Едва ли народите в повечето страни – членки на ЕС осъзнават тежестта и сериозността на проблема с недопустимо високата безработица, от която може да се излезе само с много усилия и то в продължение на години.

  Трябва да се подчертае, че ЕС е в такава степен зациклил във финансовата криза, че изглежда не осъзнава в пълна степен заплахата. Недооценяването на заплахата от безработицата се дължи на увеличаващия се разрив в светогледа на елитите в отделните страни. Така или иначе, назряла е сериозна класова и социална криза в ЕС, която или трябва да намери своето решение през настоящата година или в противен случай ще се засилва опозицията срещу самия Евросъюз, като неговата свързваща тъкан далеч не е толкова здрава, за да издържи политическа и социална криза в европейската общност.

  В центъра на вниманието на политиците в ЕС е как да се преодолее в новото време кризата, без страните-членки на общността да банкрутират. Големият проблем е в това, че с редки изключения икономиките на страните от ЕС, особено от еврозоната, продължават да се свиват и в резултат на улицата биват изхвърлени милиони. Затягането на коланите би било оправдано, ако ставаше дума за финансовата стабилност – нещо, което зависи от съгласието на различните слоеве от обществото. Но главната цел на Евросъюза при сегашното положение на висока безработица би трябвало да бъде борбата с нея като основна насока на действията на управляващите. Защото нетърпимо високият брой на хората без препитание неминуемо води до политическа криза.

   Нека погледнем каква е картата на днешната безработица в ЕС. Само в германския блок – Германия, Австрия, Холандия, Люксембург, тя е по-ниска от 6%. Но в непосредствено съседство с тези държави тя е значително по-висока – в Дания 7,4%, във Великобритания 7,7%, във Франция 10,6% и също толкова в Полша. Но ако се отдалечим още от германския блок в посока на периферията, ще видим, че в Италия нивото е 11,7%, в Ирландия е 14,7%, в Португалия – 17,6%, в Испания – 26,2%, а в Гърция – цели 27%.

  В този контекст трябва да отбележим мястото и ролята на Германия – третият по ред износител в света. Нейният експорт съставлява 51% от брутния вътрешен продукт на страната, като повече от половината от този износ се пада на страните от ЕС. Неслучайно за едно десетилетие Германия е натрупала търговски актив от един трилион долара. По тази причина страната стои твърдо зад еврото, защото именно с негова помощ тя превръща ЕС в зона за свободна търговия или по-точно за германски експорт. Без това немският БВП, експорт и икономическа доминация не биха просъществували дълго време.

  Държавите от ЕС със значително по-ниски от Германия разходи за работна сила бе трябвало да имат конкурентно предимство пред Германия. Но в действителност повечето от тези страни имат търговски пасив. Когато се разрази икономическата криза, по различни причини тези държави не съумяха да урегулират със собствени сили своя търговски пасив.

  Разбира се, това не означава, че страните от периферията на ЕС не са се разпростирали извън чергата си, включително с високите социални разходи. Затова, когато се развива финансова криза, главно държавите от южната периферия затънаха в дълбока дългова криза, от която не могат да излязат в обозримото бъдеще.

  В крайна сметка проблемът е в това, че икономически ЕС се е изградил около една мощна икономика – тази на Германия, която е четвъртата в света по БВП, където експортът е главният двигател. В периферията на ЕС вече има явни признаци на германофобия. Дали пък това няма да доведе до тежка политическа криза, която да е в състояние да разруши не само еврозоната но и целия ЕС?

Чавдар КИСЕЛИНЧЕВ

Tags: , ,