ВСТАВАЙ, СТРАНА ОГРОМНАЯ!

9-maj

На 22 юни 1941 г. започна Великата Отечествена война /1941-1945г./

С.Кузмин

  Повратна точка в историята става денят 22 юни 1941  г.От една страна това беше начало на сериозни изпитания за Съветската държава и за нейните граждани, от друга – начало на превръщането на нашата страна в надеждна опора на мира и социализма и гарант за прогреса на човечеството.

Немските и англо-американските империалисти искаха с ръцете на хитлеристите да унищожат СССР, но не постигнаха това, нещо повече, получиха точно противоположен резултат. Съветският Съюз не само че оцеля, но излезе от войната още по-силен. В резултат на успешната съпротива, а след това и на победата над хитлеристка Германия и нейните съюзници, СССР укрепи своите позиции в света. Появиха се нови социалистически страни както в Европа така и в Азия. След 1945 г. повече от една трета от човечеството се намираше под влияние на комунистическите идеи. Промишленият потенциал на нашата страна нарасна значително /в годините на войната бяха построени много нови заводи и други предприятия/. Така СССР стана могъща, несъкрушима държава.

Но през лятото на 1941 г. беше още далеко до това. Трябваше достойно да посрещнем многочисления враг, въоръжен до зъби, да отстоим и да победим.

В НАВЕЧЕРИЕТО

На 12 юни Хитлер изпраща шифрограма до войските, съсредоточени до съветските граници, в която се говори за готвеното нападение над СССР на 22 юни. Съветските разузнавачи съумяват да информират за това Сталин. И той още същия ден издава заповед до Наркома на отбраната и началника на Генералния щаб, да се въведат допълнителни сили в близост до държавната граница. По негова заповед Жуков и Тимошенко отправят директиви до западните военни окръзи за повишена бойна готовност, а от 18 юни и за пълна бойна готовност

Й.В.Сталин и болшевишката партия още през пролетта на 1941 г. предприемат съответни мерки за подготовка на отразяване на евентуално нападение от страна на Германия. Вечерта на 21 юни приграничните /фронтови/ окръзи получават директива, подписана от Жуков и Тимошенко за евентуално немско нападение на 22 юни. Във връзка с взривоопасната обстановка през първите пет месеца на 1941 г. било твърде рисковано да се проведе всеобща мобилизация. Хитлеристите биха могли да използват това като повод за начало на война. Съветското ръководство обаче се е стремяло колкото се може да отложи военните действия. Сталин е трябвало да има абсолютно конкретна и достоверна информация за намеренията на Хитлер и правел всичко възможно пълната бойна готовност да се осъществи  незабелязано до 22 юни. Но някои ръководители на военни окръзи се оказват лоши помощници. Така например командващият Западния военен окръг Павлов не привежда в действие директивата на Жуков и Тимошенко, по заповед на Сталин. В навечерието на нападението на 21 юни вечерта той се намира в Минския театър /Дома на офицерите/ и гледал някаква комедия. И именно в този окръг след нападението нашите войски понасят най-големи загуби. Именно на най-късият път до Москва, който минава през Брест и Минск, немските войски проникват най-дълбоко в наша територия. Павлов не отвежда войските на отбранителния рубеж, оставя ги под мощните немски авиоудари и изобщо не привежда военните части в бойна готовност. Жуков и Тимошенко не са проверили изпълнението на собствените си разпореждания, отдадени в периода 10-18 юни 1941 г. на въвеждане на допълнителни войски към границата и привеждането на западните военни окръзи в пълна бойна готовност.

През юни 41-ва длъжността Нарком по отбраната заема С.Тимошенко, а Началник на Генщаба на Червената Армия е Г.Жуков. Затова именно те трябва да носят моралната отговорност за неуспехите на нашата армия в първите дни на войната. След 1953 г., с помощта на Хрушчов грешките, които допуска Жуков в началото на войната, са приписани на Сталин и така той по най-безсъвестен начин е оклеветен от Жуков, който макар и да не  го напада директно, налива масло в антисталинската пропаганда на хрушчовистите.

„НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО. ВРАГЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗБИТ. ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ ЗА НАС.”

След 3 часа на 22 юни 1941 г. немските самолети пресичат съветско-германската граница и започват масирана бомбардировка на стратегически важни градове, разположени в западните части на  СССР – Житомир, Киев, Севастопол, Каунас и много други. Наркомът на Военно-морския флот Н.Г.Кузнецов пише в своите мемоари: „На разсъмване на 22 юни 1941 г. в 3 часа и 15 минути от Севастопол ми позвъня Командващият Черноморския флот Ф.С. Октябърски. Той ми докладва, че току що над Севастопол са извършили нападение немски самолети. Стана ясно – започва война.” След мощен артилерийски обстрел върху съветската територия се нахвърлят танкови и моторизирани части на Вермахта, а също и войски на неговите съюзници.

Обстановката за нападение над СССР през юни 41-ва е много изгодна за Хитлер. За двете години война в Европа германската армия и командири придобиват голям опит във воденето на военни действия с използването на най-модерна за това време бойна техника. Немците имат зад гърба си огромните човешки, продоволствени и суровинни ресурси на почти цяла Европа. Към 22 юни на съветската граница се намират огромни сили – почти три четвърти от немската армия. Германия и нейните съюзници Финландия, Италия, Словакия, Унгария и Румъния имат 190 дивизии с над 5,5 милиона войници и офицери и огромно количество бойна техника. В историята до този момент не е имало такава огромна сила, съсредоточена за нападение. Съветските воини, които трябва да отбраняват границата са едва около 2,8 милиона, така че хитлеристите имат почти двойно превъзходство в жива сила, по броя на самолетите – тройно. Като се прибави това, че немците освен със своето оръжие разполагат и с голямо количество трофейно такова от окупираните европейски страни, става ясно каква огромна сила се стоварва върху мирните съветски граждани. В течение на войната Червеноармейците и Червенофлотците се сражаваха не само с немско-австрийската армия и флот, но и срещу 22 румънски дивизии, 14 финландски, 13 унгарски, 10 италиански, 1 испанска и 1 словашка. Ако през периода 1914-1918 г. германците хвърлят срещу царската руска армия 127 свои и на своите съюзници дивизии, то през 1941 г. те са почти двойно повече. Това се обяснява и с нежеланието на така наречените съюзници от САЩ и Великобритания да открият втори фронт в Европа. Под флага на СС срещу Съветския съюз воюва фашистка сган, сформирана в Испания, Франция, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Чехословакия, Югославия, Полша, Португалия, Швейцария, Люксембург, Гърция, Турция. Но не само западна и централна Европа се „отличава” в „кръстоносния поход” срещу СССР. Отрядите воюващи на страната на Хитлер включват и араби, индуси и даже цигани. Любопитен е фактът, че сред пленените от Червената армия фашисти са и 5016 евреи и 40 граждани на САЩ. Като се прибавят и разните му там власовски, бандеровски и други фашистки и криминални отрепки се вижда каква армада от кръвопийци се нахвърля като цунами върху Съветския народ и неговата Родина, първата в света социалистическа държава. Ясно е, че тук не може и дума да става за „провалено начало” на войната. Никоя друга страна не би могла да издържи при такива обстоятелства, при такъв натиск.

В първата половина на деня, на 22 юни, под председателството на Сталин се провежда заседание на Политбюро на ЦК на ВКП/б/. Утвърдено е Обръщение към Съветския народ. Един от авторите на обръщението е Сталин. То е прочетено точно в 12 часа на обяд по всесъюзното радио. „Целият наш народ сега трябва да бъде сплотен и единен както никога. Всеки от нас сега трябва да изисква от себе си и от другите дисциплина, организираност, отговорност и самоотверженост, достойни за всеки истински съветски патриот, за да обезпечим всичко необходимо за Червената армия, флота и авиацията, за да обезпечим победата над врага.” Обръщението завършва с думите, внесени в него от Сталин: „Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Победата ще бъда за нас!”

В тези дни войната е охарактеризирана от Сталин като Отечествена. Партията на Болшевиките започва да подготвя условията на борба с агресора, да бъде мобилизиран максимума от човешки и материални ресурси. Сталин поставя пред народа лозунга: „Всичко за фронта! Всичко за победата!”

На заседанието на ПБ от 22 юни е взето решение за обявяване на военно положение във всички пригранични райони и някои централни части на страната. Това дава възможност незабавно всички техни ресурси да бъдат отправени за отбраната.

В първият ден на войната с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на територията на 14 военни окръзи е обявена мобилизация на родените от 1905 до 1918 година. Още от 22 юни много граждани, възпитани от Болшевишката партия и Комсомола в дух на Съветски патриотизъм, започват да подават молби за доброволци на фронта. От същия ден, ежедневно, Сталин приема в кремълския си кабинет военни, дипломати, стопански ръководители, директори на предприятия от отбранителната промишленост и други ръководни деятели за още по-добра организация на отбраната.

На 23 юни 1941 г. ЦК на ВКП/б/ и Съветът на Народните Комисари на СССР приемат решение за формиране на Ставка на Главното командване на въоръжените сили. В състава й влизат Наркомът по отбраната С.Тимошенко /председател/, Началникът на Генщаба Г.Жуков, Генералният секретар на ЦК на ВКП/б/ и Председател на Съвета на Народните Комисари на СССР Й.В. Сталин, а също В.Молотов, Будьони и Н.Кузнецов. В същия ден ПБ на ЦК на ВКП/б/ под ръководството на Сталин привежда в действие мобилизационния план за производство на боеприпаси в Москва, Горки, Свердловск, Челябинск и др.

На 23 юни ЦК на ВКП/б/ и СНК на СССР издават Постановление, с което партийните организации се задължават да преустроят своята работа по военному, с висока организираност и дисциплина, за изпълнение на политическите, военните и стопанските задачи. На 24 юни в кабинета на Сталин се провежда съвещание по въпросите на ВМФ, на което присъства и командващият флота Н.Г. Кузнецов. На 25 юни ПБ на ЦК на ВКП/б/, начело със Сталин, взима решение за увеличаване на производството на средни и тежки танкове. Разгледано е и утвърдено разпореждането на СНК на СССР за преместването в тила на предприятията от авиационната промишленост и ускореното строителство на предприятия-дубльори в източните райони на страната. Създаден е и Съвет по евакуацията и така в първите дни на войната Сталин е взел всички необходими мерки за засилване на отбранителния потенциал на страната и решителен отпор на хитлеристкия агресор. Преместването на основните производствени мощности от западните райони на страната на изток е проведено под контрола на Сталин, организирано, в кратки срокове, преди настъпването на зимата. За пет-шест месеца са преместени в дълбокия тил 1523 промишлени предприятия. Още от първите дни на войната Всесъюзната Комунистическа Партия на болшевиките се проявява като главен вдъхновител и организатор на борбата на цялото Съветско общество против фашисткото нашествие. А начело на тази партия стоеше верният съратник на Ленин, любимият вожд на всички честни хора по света, непоколебимият комунист Йосиф Висарионович Сталин.                                                             Превод Вл.Цеков

Tags: