В МИНУТАТА МЪЛЧАНИЕ

 

  И тази година на 2 юни точно по обяд засвириха всички сирени. Преклонили глава в благоговейно мълчание, за кой ли път ще си припомним подвига на най-светлите и чисти синове и дъщери на нашия народ от Възраждането до днес, слели в едно мечти и реалност. Не можем да не сторим това, защото добре знаем, че народ, който не тачи паметта на героите си и допуска да се изопачава историята му, е обречен на вегетиране и бавна смърт.

  А когато след залез слънце започнат традиционните илюминации и блесне табелката на централния столичен площад, носил доскоро името на една светла дата от най-новата ни история, не може да не ни прободе тръпката на неудовлетвореността и недоумението.

  Имената на истинските герои, забравили всичко лично и съкровено и грабнали оръжие, за да загинат в бой с враговете на народа, не могат и не бива да тънат в забвение. Те са част от онова всенародно съкровище, стойността на което не се влияе от икономическата конюнктура и се нарича ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ. Именно тя е един от факторите, които влияят на самочувствието ни като народ и могат да ни попречат да бъдем чуждопоклонници. Само така ще можем да оцелеем, както неведнъж досега.

  Някои културни народи, към които с право са обърнати очите ни, завинаги поставят имената на подобни личности в своите пантеони. Защото те наистина са вечни.

Недялка КОЧЕВА

Tags: , ,