ГЕНОЦИД БЕЗ ВОЙНА

Георги Атанасов

  bednjaciИсторията познава няколко примера за геноцид – от изтреблението на коренното население на Америка до Холокоста, но едва ли има аналог на трагедията в мирно време, сполетяла българската нация. Превратът на 10 ноември 89-а ни завари над 9 милиона, а сега сме около 7! Това означава, че в продължение на четвърт век ние не растем, а се топим. За разлика от определени етнически съставки на населението…

При всичките проблеми и деформации в обществото и държавата до падането на Берлинската стена, България неизменно увеличаваше своя естествен прираст и се бе устремила към символичната кота от 10 милиона, редом до Гърция и Унгария и преди Австрия и Швейцария. Този демографски растеж бе стимулиран от редица социални фактори като минималната детска смъртност, достъпно и качествено здравеопазване, хуманна пенсионна система и прогресираща продължителност на живота. Откакто започна „Преходът” (к. ред.) обаче всичко се обърна с главата наопаки и днес ние сме нация със затихващи функции.

Бедността не е порок, а присъда

Известната сентенция, гласяща, че бедността не е порок, намира своето жестоко опровержение в съдбата ни. Именно масовата сиромашия в началото на 90-те години бе причина за спасителната емиграция на хиляди сънародници. А в основата на това преселение по никое време бе разпадът на икономическата и социалната структура на българското общество. Експериментите с външния дълг по време на кабинета Луканов и най-вече планът „Ран-Ът” предизвестиха нашата Голгота.

Изчезването на близо два милиона сънародници бе не просто математика,а присъда с фатални последици за поколенията. И това е така, защото с емигрантската вълна си замина и бъдещето на България. Пораженията са ясни като бял ден – родината бе напусната от най-дейната и най-перспективната част от нацията, притежаваща потенциал за раждаемост и съзидание в икономиката и културата.

И така стигнахме до днешната драма със застаряващо, доизживяващо и умиращо население, което отгоре на всичко е подложено на здравен и социален геноцид от такива като министър Петър Москов и цялата шайка пазарни талибани. Възрастните си отиват без време, лишени от достойни старини, а младите отлитат зад граница, за да продават труда си без възвращаемост за вложените в тях средства за образование. По този начин бедна България храни богатия Запад с кадри, идеи и бъдеще.

Пладнешки обир от Луканов до Костов

Всички народи преминават през различни етапи в своята съдба, но в нашия случай е налице зловеща логика, изключваща случайността. Познатите лица, белези и симптоми на бандитския „Преход” след 10 ноември 89-а подсказват желязна конспирация срещу България. Помислете си дали просто така Андрей Луканов даде тон за ревизия на цялата стопанска система, изграждана повече от четири десетилетия?

В никакъв случай! Първият „пазарен премиер” след промените, заедно с другите номенклатурни величия, благослови раздържавяването, трансформирано в криминална приватизация и пещерен капитализъм с дивашко първоначално натрупване. По тази бразда тръгнаха „сините” башибозуци около Филип Димитров, Венци Димитров, Александър Божков, Стефан Софиянски, а мандатът на Иван Костов окончателно узакони пладнешкия обир, маскиран като „историческа реформа”.

Нищо не е случайно…

Само абсолютен наивник може да повярва, че националните беди от четвърт век насам са плод на случайност. Напротив – мъките ни са резултат от геноцида без война срещу България. Нацията умишлено бе стопена с 2 милиона заради определени геополитически приоритети, диктуващи маргинализация и профанизация на хората върху най-ценната територия на Балканите. Защо? Много просто – за да загубят вяра и дух, идентичност и съпротивителни сили срещу „цивилизационното” заколение. Дайте си сметка какво ни се случи от 10 ноември 89-а досега…

ПЪРВО – ликвидация на промишлеността и селското стопанство заедно с външните пазари, предоставени безропотно на близки и далечни конкуренти.

ВТОРО – социална деградация на стотици хиляди българи, лишени от работа и перспектива.

ТРЕТО – прогонване на най-активната част от нацията.

ЧЕТВЪРТО – целенасочено маргинализиране и зомбиране на младите поколения чрез мутренски модели, чалга и „риалити” бардак, за да се стигне до неграмотност от близо 25%.

ПЕТО – разбиване на социалната и здравната система с ясната цел за стопяване на „лошия човешки материал”.

ШЕСТО – налагане на антихуманен пенсионен модел със скандинавски изисквания и африкански доходи.

СЕДМО – превръщане на страната в своего рода офшорна зона, отворена за чуждестранни монополи, банки и търговски вериги, източващи финансовия ресурс на най-бедната нация в ЕС.

ОСМО – цени на стоки, услуги, бензин, енергетика, комуникации плюс банкови лихви по кредити без аналог като относителна стойност в Европа.

ДЕВЕТО – отваряне на границите за безконтролен прилив на имигранти без самоличност, носещи заплаха от тероризъм, епидемии и престъпност.

ДЕСЕТО – въвличане на България в рискови международни конфликти без гаранции за националния интерес.

И какъв е резултатът от всичко това? Масова лумпенизация при неизбежната опасност от ескалираща дебългаризация! И как иначе, след като младите хора раждат в чужбина, а така наречените „роми” са превърнали възпроизводството си в професия срещу социални помощи?! А тази тенденция не е от днес или от вчера. Началото й води преди четвърт век, когато Луканов и неговите западни консултанти стартираха геноцида срещу излишната България.

Очевидно някой отдавна е хвърлил око на благословената територия в сърцето на Балканите и на кръстопътя между Европа и Изтока. Именно за тази цел ни стопиха с два милиона за нула историческо време. Продължението на катастрофата следва…

от в-к „Минаха години”

 

Tags: ,