ОЩЕ НЕ СИ ЧЕЛ ЛЕНИН? ЗАПОЧНИ С ЛЕНЪН

 

Интервю с Джон Ленън на Робин Блекбърн и Тарик Али за списание „Червеният мол” 21 януари 1971 г. (авторски превод от английски на Алексей Проскурин – със съкращения)

lenan

 Продължение от миналия брой

 Те не можеха, не умееха да се изразят твърде умно, твърде интелектуално, затова те трябваше с не много прости думи да разкажат какво става с тях и какво ги вълнува. Така се появи градският блус, в който имаше много песни за секса и борбата. Макар и до сега много чернокожи музиканти да работят над проблема Бог, и често това звучи като „Бог ще ни спаси!”. Все пак във всичко това чуваме разказ за болка – затова ми харесват песните им.

Винаги съм мислил, защо да не пробваме нещо като югославския опит, Искам да отида там и да видя с очите си как работи това. Всички революции завършват с култ към личността. Даже на китайците им трябваше  фигурата на Бащата. Мисля, че това ще стане и в Куба с Че и Фидел. В комунизма от западен образец ще трябва да создадем фигура на Баща от самата работническа класа.

През 1968 г. във Франция… работниците започнаха да усещат собствената си сила. Но на Комунистическата партия не й беше до това. В теорията всичко е великолепно, но има един проблем. Всички революции са се случвали, когато Фидел или Маркс или Ленин или някой друг голям интелектуалец се оказвал в състояние да стигне до работниците… И на работниците им ставало ясно, че са в угнетено положение. Но у нас те още не са се събудили. Те вярват, че притежаването на автомобили и телевизори е правилната посока. Трябва да се свържат студентите-левичари с работниците, трябва да се привличат за ученици в „Червения Мол”.

Не мисля, че новият закон за отношенията в промишлеността ще се окаже работоспособен. Уверен съм, че работниците ще откажат да сътрудничат с всичко това. Честно казано, мислех, че правителството на Уилсън беше най-лошото. Обаче Хийт се оказа още по-лош. Съпротивата е потушена, негърските активисти даже не могат да живеят в своите собствени домове, затова на ЮАР се продава още повече оръжие.

Как хубво каза Ричард Невил, между Уилсън и Хийт има само сантиметър, но всички ние живем в този сантиметър…

Мисля, че за да се измъкнем от ъгъла, в който бяхме натикани, от този сантиметър, трябва да се опитаме да събудим младите работници, защото именно в младостта хората са по-малко страхливи и по-склонни към идеализъм.

Както и да е, революционерите трябва да отидат при работниците, даже ако самите работници не отиват при революционерите. Наистина не е ясно с какво да се започне. Личният ми проблем се състои в това, че вече съм израснал, трудно ми е да се чувствам част от работническата класа, та нали те както и преди обичат Хъмпърдинк. Нас ни купуват предимно студенти и това е реален проблем. Буржоазията контролира масмедиите и цялото разпространени и рекламата. Когато започвахме, само „Decca”, „Philips” и „EMI” реално можеха да записват музыка. И ние трябваше да си пробием път през цялата система на бюрокрация, за да отворим вратата на студиото. И там се даваха всичко на всичко 12 часа, за да запишем целия албум.

И сега всичко е по прежнему. Ако сте непознат музикант, едва ли ще успеете да получите повече от час в студиото – има йерархия и ако не сте създали хит, тогава няма да ви пуснат в това студио за втори път. В същото време има контрол над разпространението. „EMI” уби албума ни „Две девици”, защото не им хареса. На последната плоча те цензурираха написаните върху нея думи. Е, не ли лицемерие – позволяват ми да пея, но те не ви позволяват да четете думите от тази песен.

Работниците реагираха лошо на нашата свобода на мнението по сексуалните проблеми. Плашеха ги експериментите ни с нудизъм, те протестираха срещу него, както всички останали. Може би, в същото време, те си мислеха: „Ето, Пол е добър момък. Той няма да ни подведе, с него няма да има проблеми.”

Постепенно нещо се променя. Струва ми се, че студентите, които вече са наполовина будни, могат да се опитат да събудят своите братя работници. Те трябва да ги убедят, че всичко това не са празни приказки.

Всичко, което е нужно е да си пробиете път направо към работниците, особено към младите. Затова говоря за училището в новия си албум. Бих искал да насърча хората да са непослушни, да излизат от рамките, бих искал те да се изплезват на властите както трябва.
Невъзможно е да се завземе властта без борба, революцията е невъзможна без насилие. След революцията ще има купища проблеми. В това число ще възникнат много гледни точки какво и как трябва да се прави. Това е естествено, когато революционерите имат различни гледни точки, когато се различават в различни насоки. Но в същото време е необходимо да се поддържа единство, да се води борба с враговете, да се утвърждават новите отношения.

Честно казано, не знам отговора. Може би Мао знае какво да прави и държи ръката си на пулса.

След като властта е взета, трябва заводите да работят, а влаковете да вървят. Всички ние имаме много буржоазни инстинкти, всички се уморяваме и изпитваме потребност да поотдъхнем. Как да се постигне всичко да работи и как да се подържа революционното усърдие на необходимо ниво, след като сте постигнали това, което искахте да постигнете?

Разбира се, Мао ги „държи” там в Китай, но какво ще стане, когато той си отиде?

И на нас, ако вземем властта във Великобритания, ни предстои изчистване от буржоазията и поддържане на революционното съзнание у хората.

Тъй като „Битълс“ се въртяха по „Гласът на Америка”, руснаците стигнаха до заключението, че ние сме слуги на капитализма, каквимо мисля, че наистина бяхме. Надявам се, че те няма да смятат рока за нещо като кока-кола. Точно затова се старая да бъда по-сериозен и да се избавя от образа на тийнейджър.
Мисля, че да се унищожи капитализма във Великобритания е възможно само като накараш работниците да разберат в колко лошо положение се намират, като се разруши системата от митове, с които те са обкръжени. Те мислят, че живеят в прекрасна страна, където има свобода на словото. Те имат автомобили и телевизори и не искат да мислят за нищо. Те се примириха с това, че шефовете могат да ги изхвърлят на улицата, с това, че децата им може да ги пребият в училище или някъде другаде. Те живеят с чужди мечти, а не със собствените си. Те трябва да разберат, че след като потушат съпротивата на негрите и ирландците, ще се заемат както трябва и с тях.

Веднага щом всичко това се осъзнае, ще можем да започнем да правим нещо реално. Както каза Маркс, „всекиму според потребностите”. Мисля, че това може добре да сработи при нас.

Но непременно трябва да влезем в армията, защото тя е достатъчно добре тренирана, за да унищожи всички из корен.
Идеята е, че не трябва да се опитваме да създадем у хората чувство, че всичко е наред. Напротив. Трябва през цялото време да показваме на хората тази реална верига от дискриминация и унижения, през които те са принудени да минават, за да получат това, което наричат своя заплата.”

Tags: ,