ЗА РАБОТАТА НА ПАРТИЯТА СРЕД РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА

kapitalizm

Пропагандата и агитацията сред масите на работническата класа беше и остава най-важното направление на политическата дейност на комунистите. Не откъсване от масите, а най-тясната връзка с тях; да не са поставя над масите, а да върви пред масите, водейки ги след себе си; не да се отчуждава от масите, а да се слее с тях и да спечели доверието и подкрепата на масите – такъв е основният принцип на взаимоотношенията на комунистическата партия и работническата класа.

Още в първия програмен документ на марксизма „Манифест на комунистическата партия” се съдържат важни положения за методологията на комунистическата пропаганда. Великите учители на работническата класа придаваха първостепенно значение на класовото възпитание на пролетариата. Те писаха, че нито за минута не трябва да се престава да се изработва сред работниците възможно по-ясно съзнание за враждебната противоположност между буржоазията и пролетариата. К. Маркс и Фр. Енгелс считаха за важно качество на революционния пропагандатор умението да пише и говори за масите ярко, образно и достъпно. „За да се действа с някакви шансове за успех трябва да се познава публиката, върху която предстои да се въздейства” – писа К. Маркс.

Под ръководството на Ленин петербургския „Съюз за борба за освобождение на работническата класа” за първи път в Русия започна да осъществява съединяването на социализма с работническото движение. Когато започва стачка в някоя фабрика „Съюзът за борба” незабавно откликва с издаването на листовки и социалистически прокламации. В тези листовки се е изразявало потискането на работниците от фабрикантите, разяснявало се е как работниците да се борят за своите интереси. Общоизвестна е изтъкнатата роля на книгата на В.И. Ленин „Какво да се прави?”, в която той развивайки идеите на Маркс и Енгелс за пролетарската организация, разработи основите на учението за революционна марксистка партия. В това произведение в концентриран вид са изложени научните основи на партийната пропаганда, обосновани са принципите на разяснителната работа, необходимостта от отчитане на социалната психология в политическото просвещаване на масите.

На първо място в революционната агитация на комунистите стои пролетарската маса, работническата класа – идеална аудитория за политическа работа, доколкото работническата класа повече от който и да било е способна да усвоява политически знания и да ги  претворява в активна борба. Напълно допустима е работата на комунистите и в реакционните профсъюзи. Понякога тя е направо задължителна, тъй като в тях има милиони работници, а комунистите нямат право да се отказват от влизане в тези профсъюзи, да намерят път към масите и да ги спечелят на страната на комунизма. А в каквито и одежди да се пременят представителите на либералната идеология, те са заклети врагове на пролетарската революция и социализма. С тях трябва да се води упорита, безкомпромисна борба.

Агитацията сред политически неразвитата маса отначало трябва да завладее масата с конкретна картина на едно или друго революционно действие, а после да премине на по-висока степен – към марксисткия мироглед като цяло. Внасянето на съзнателност в работническото движение трябва да се опира на такива елементи от обществената психология като недоволство, възмущение, обида, негодувание, протест и др. подобни. Неотменима особеност на революционната пропаганда и агитация са принципност, аргументираност, логичност в разобличаването на опортюнизма, враговете на работническата класа, фалшивите им програми, социалната демагогия и лъжа.

Партийността е висшият принцип на комунистическата пропаганда, предопределяща възможността за реализация и на други основополагащи искания – научност, правдивост, връзка с живота. Комунистите не само не скриват, но и подчертават партийността, класовостта на пропагандата, докато империалистическите идеологии всячески се стремят да завоалират класовата същност на своята идеологическа дейност, опитвайки се да я представи за безпартийна, надкласова, отразяваща уж общонародни, общонационални интереси.

Да се учат хората самостоятелно да мислят, действат и побеждават – в това е главната цел на партийната пропаганда, основният смисъл на политическото просвещение на масите. Най-важната задача на партията е възпитаването на боеви пропагандисти, агитатори, организатори на масите, мислещи, творчески революционери, всяко изказване на които, всяка листовка да бъде призив за действие, за борба. В книгата „Какво да се прави?” В.И. Ленин даде класическа обосновка и всестранно разкри диалектиката на внасянето на социалистическо съзнание в стихийното работническо движение. „Политическото възпитание на народа – това е нашето знаме, смисълът на цялата философия”.

За разликата между пропаганда и агитация. За разлика от пропагандиста, който осветява много идеи, агитаторът взима една от тях, за да подбуди хората към размисъл и действия. Задачите на пропагандата е разясняване на идеите на научния социализъм,разпространяване сред работниците на правилни възгледи за съвременния обществено-политически строй, развитието му, за различните класи в обществото, техните взаимоотношения и борба, за историческата задача на комунистите. Агитацията е свързана преди всичко с текущите събития, с ежедневния живот, с фактите, вълнуващи хората днес, със задачите, чието решение не трябва да се отлага за утре. Оттук произтичат такива изисквания към агитацията като злободневност, оперативност, конкретност, най-тясна връзка с организационната работа. Агитацията трябва да стане средство за политическо въздействие върху масите чрез разясняване на текущи събития и факти, поредните задачи на революционната борба, средство за мобилизация на масите. Но от агитатора се иска не по-малка теоретична подготовка, отколкото от пропагандиста, обясняващ общите задачи на движението, тъй като разглеждането на конкретния факт или събитие през призмата на революционната наука е невъзможно без теоретичен анализ. Разбира се, в агитацията емоционалният момент има по-голямо значение отколкото в пропагандата. Но във всички случаи главното е въздействието върху ума и съзнанието на хората.

За победата на революцията, ако тази революция действително е народна, обхващаща милионните маси, не е достатъчна само правилност на партийните лозунги. За това е необходимо масите сами да се убедят чрез своя опит в правилността на тези лозунги. Само тогава лозунгите на партиите стават лозунги на самите маси. Само тогава „идеите стават сила, когато овладеят масите”.Трябва по-широко и смело да се поставят задачи в условията на революционна борба, да се постига лозунгите на партията да бъдат винаги преди революционната самодейност на масите, да им служат за ориентир.

Кога да се води агитация и пропаганда? Какво трябва да се помни винаги при изказвания на митинг, съставяйки боева листовка, оценявайки съдържанието на партийния вестник? Какви изисквания трябва да предявяваме към самите себе си, пристъпвайки към тази работа? Трябва да умеем да работим с наличните хора. Не може друго. При анализа на всякакви събития и явления да си поставяме въпросите” „на кого е изгодно?”, „на коя класа?”, „коя партия?”, „на интересите на социализма или на неговите противници?”. Без отговора на най-важните коренни въпроси не трябва да се прави нито крачка нито в пропагандата, нито в агитацията, нито в организацията.

И за пропагандиста и за агитатора правдивост, искреност, липсата на всякаква изкуственост, рутина, лъжлив патос в разговора с хората, отчитане на социалната им психология, единство на думи и дела са най-важното качество на комунистическата пропаганда. Всяка измама нанася най-голяма вреда на делото на революцията, тъй като би било престъпление да се скрива от работниците и селяните тежката истина. На масите трябва да се говори само истината просто, ясно и директно. Сякаш към нас – живеещите днес, са насочени думите на Ленин: „Да не се боим да признаваме грешките си, да не се боим от многократното повторение на работата за поправянето им – и ще бъдем на самия връх”. Важно е и, че правдивостта не е само изясняване на същността на процесите и явленията, обективно осветляване на събитията и фактите, положителните и отрицателните страни на едно или друго явление. Това е и дълбочината на убеждението на самия пропагандист, непримиримостта към формализма в работата, „показността” и неискреността.

В пропагандата и агитацията никога да не се избягват острите въпроси! Когато човек види такова отбягване, си създава мнение: пропагандистът ни говори едно, а в живота е друго. Такава, с извинение, „пропаганда” само помага за появата на хора с „двойно дъно”, имащи за обществена употреба едни думи, а насаме със себе си – други. Основен, обединяващ фактор за цялата агитационно-пропогандна работа са програмните документи на партията, нейните най-важни решения.

Изкуството на всеки пропагандатор и агитатор се състои точно в това по най-добър начин да повлияе именно на конкретната аудитория, правейки за нея известна истина възможно най-убедителна, лесно усвоима, колкото може по-нагледна и твърдо запомнена. Политиката на партията, революционните възгледи се усвояват най-лесно когато пропагандата и агитацията отчитат жизнения опит на хората, свързани са с това, което вълнува, занимава аудиторията, което е преживяно и почувствано. Максимум популярност и простота е един от най-важните принципи на болшевишката пропаганда и агитация.

Няколко думи за опозиционните митинги. Какъв е смисълът им и какво да се прави на тях? Разбира се някой от присъстващите членове на партията или симпатизанти трябва да се изкаже пред събралите се и да доведе до тях партийната позиция по темата на митинга, като на всички присъстващи членове на партията и симпатизанти предварително трябва да са раздадени партийни вестници и листовки за разпространение сред участниците в митинга. Не по-маловажни са разговорите с участниците в митинга (това може да са и теоретични спорове, и установяване на контакти със сродни по убеждения хора. Такива хора може да представляват актив на симпатизанти на партията, хора носещи идеите и възгледите на партията в широките маси). Много полезно е установяването на контакт с работнически активисти, бъдещи организатори на стачки. И така се получава, че посещението на митинга може (и трябва да бъде!) плодотворно направление на партийната работа.

Разбира се днешното буржоазно време много се различава от дореволюционното. Една от най-важните разлики е мощният идеологически „натиск” върху умовете на хората през последните 30 години, формиращ от ден на ден „антисоциалистически”, „антикомунистически” мироглед на милиони хора чрез радио, телевизия, интернет, вестници и други канали.Мощен антикомунистически заряд заложиха „демократите” = либерали в ума на хората още през годините на „перестройката”. Това е и людоедското отношение към Сталин, към тъй наричаните „сталински репресии”, това са и безкрайните спекулации с действителните, но по-често мними, грешки на Съветската власт.

През последните години милиони хора все по-ясно разбират лъжливостта на „демократичните” фалшификации и на съветската история, и на комунистическата идеология. Но и сега „идеологическата пробка” в умовете на хората още е много мощна. Да се борим с това явление, да го разобличаваме ясно, предметно, задължително с неопровержими факти на ръка – това е най-главната и най-трудната задача на днешната комунистическа агитация и пропаганда. Продължавайки образното сравнение може да се каже, че това е „мощна стена” отделяща хората и от истината, и в не малка степен от собствените им лични интереси, правейки всички трудещи се заложници на буржоазията. Тази стена не може да се заобиколи или подкопае. А как иначе? Тук са полезни лениновите думи: „Живей в средата. Познавай настроенията. Знай всичко. Разбирай масата. Умей да подходиш. Спечели абсолютното й доверие”. Трябва да познаваш хората, които убеждаваш. И не с крясъци, а с желязна убедителност; не с емоции, а с факти.

В идейната борба с буржоазията, в безкомпромисната непримирима борба само добре организираното широко настъпление срещу идейните позиции на противника може да донесе успех. „Нашата основна задача се състои в това – учи Ленин – в противовес на буржоазната „правда” да противопоставим своята правда и да я заставим да я признае”.

Трябва да се борим с псевдо истината за буржоазната демокрация, за т.нар. права на човека, за свободата на печата и съветската „цензура”, за истинския смисъл на „плурализма”, да разясняваме че класовите държави бяха и продължават да са диктатура на експлоатиращото малцинство над експлоатираното мнозинство, впрочем как диктатурата на пролетариата е диктатура на експлоатираното мнозинство над експлоататорското малцинство, да носим истинската правда за измислената от буржоазията мнима „уравниловка” при социализма и комунизма.

За революцията ние, комунистите казваме ясно: революцията не може да удовлетвори всички. Тя винаги работи от една страна за задоволяване на интересите на трудещите се маси, а с другия край бие (често тежко) тайните и явни врагове на тези маси. Затова трябва да избираме: или заедно с работническата и селска беднота за революция, или заедно с капиталистите против революцията.

Революционните преобразования в обществото като правило стават отвън, привидно „неочаквано”. Би било глупост да разсъждаваме в този дух – да почакаме непосредствена революционна ситуация. А когато тя настъпи – тогава много енергично ще се подготвим, ще се координираме, ще се научим и ще излезем с пълно всевоъръжение. Можем да разчитаме такива „другари” да се приготвят за Революцията само тогава, когато тя вече благополучно е завършила. Не по-рано.

Най-важният въпрос е активната работа на комунистическата партия в трудовите колективи, помощ на работниците в организирането на стачки, отстояващи икономическите интереси на работниците, тъй като политическите стачки са най-важното средство на политическата борба на работническата класа.

С.В. Христенко

Tags: