ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

fashizym

КАК УБИХА ЕДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

Ето едно късче, поднесено не от кой да е, а от един от най-кървавите политици на България – Иван Вълков, генерал от пехотата, водеща фигура във военния преврат 1923 г., виновник за убийствата на Александър Стамболийски и за масовите репресии и убийства през 1923-1925 година на хиляди комунисти, привърженици на левицата и земеделци. Вълков е и сред основателите през 1919 г. на Военния съюз (извършил преврата на 9 юни 1923 г.), негов председател от 192- до 1928 г. Неговата тайна заповед гласи… Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите сред комунистите, земеделците и носителите на тези идеи – интелигенцията. Народното отмъщение не го достига в дните след 9 септември 1944 г. През 1954 г. Вълков е осъден на разстрел, но поради напредналата му възраст смъртната присъда е заменена с 20 години. Умира през 1962 година.

Из показанията на о.з. генерал Иван Вълков пред Народния съд:

Именувам се Иван Вълков о.з. генерал-полковник, в допълнение на показанията ми дадени по-рано казвам следното: Ще поясня, по-точно ролята на цар Борис ІІІ около 9 юни и изясня най-същественото по убийството на Александър Стамболийски. Както и по-рано казах, около 2 месеца преди 9 юни царят ме бе повикал на тайна среща в квартирата на директора на зоологическата градина. Той за първи път извика, за да ме попита какво е положението във войската. Сигурно се беше научил от адютанта си майор Драганов – Първан (после к-н бивш военен и първи министър на външните работи в кабинета на Багрянов) и от о.з. к-н Калфов Христо, бивш адютант на царя и бивш председател на народното събрание, че сме изоставили идеята за преврат през февруари с.г. И става ясно, че повикването бе да окуражи „Военния съюз” в това направление, т.е. за преврат. Аз му съобщих, че настроението за сваляне на едно правителство е голямо. Помолих го дали той не може по конституционен път да направи нещо за смекчаване на атмосферата, като направи някои реконструкции, или нещо друго за да не набъркваме войската и тя да се успокои. Той отговори категорично, че нищо не може да направи в тази насока. След обясненията на дълго и на широко, той заяви, че не остава нищо друго освен избрания път – преврат. С други думи, „Военният съюз” имаше вече не само съгласието, но и неговото желание. След това аз не го виждах вече до 10-11 юни. Най-сетне, когато бе взето решение за датата 9 юни, Калфов е ориентирал царя чрез Драганов. И царят не е направил никакво възражение, а възприел с облекчение решението. Това беше много ясно, както казах, поддържането от царя и при срещата ми с него. Отиването му в Славовица на 7 юни, ясно е било за маскиране на преврата, тъй желан от него, а в същото време да се подсигури, в случай, че превратът не би имал успех.

След извършване на преврата както и по-рано изложих, царят сутринта на 8 юни до 10 часа се е крил из парка на двореца „Враня” докато е бил вече сигурен, че превратът вече е успял. Делегацията от Цанков, Смилов, Казаков,Ал. Цанов, която беше отишла от сутринта към 8 часа е била приета от княгиня Евдокия. В 11 часа се явява царя и след едно кратко въздържане да подпише указ за ново правителство, подава същият указ и делегацията се връща. По убийството на Стамболийски, той никога не отвори дума с мен, като че ли нищо не бе се случило. Значи това убийство е било желано и одобрено от него. При това той е мислил повече за трона отколкото за България.

Най-същественото по убийството на Стамболийски. Почвайки от 9 юни в течение на 5-6 дни ние министрите прекарахме дълго време в министерството на войната. Там следяхме събитията. Там също идваха и членове на военния съюз и други офицери. Майор Рачев ми доложи, че е получил съобщение от Сл. Василев на 9-ти вечерта и на 10-ти вечерта, че Стамболийски оказва съпротива със събрани негови селяни при Славовица и че е имало подкрепа на войсково поделение там, изпратено от Пловдивски гарнизон. По този повод ЦУ на „В. съюз” се събрало в гарнизонното управление… Там било решено да се изпрати к-н Харлаков с една рота при Славовица за подкрепление. Там се изказало идеята, че Стамболийски заслужава да бъде ликвидиран като се използва съпротивата му. Това предложение е било прието. Аз в качеството си на председател на съюза се солидаризирах с него и одобрих. Рачев ми съобщи, че при заминаването на Харлаков горепосочените са дали решението на В. съюз да се ликвидира Стамболийски като се използва съпротивата му… Харлаков се беше представили при мене в министерството (до този момент Стамболийски не беше заловен). Всички министри се солидаризираха със станалото в Славовица за съпротивата му и се настроиха срещу него. Цанков смеейки се каза „Те ще го пречукат нега, ама да види”. А някои други казаха: „Абе, щом се съпротивява, хак му е”, нещо подобно.

Харлаков замина и завари неочаквано положение. Стамболийски заловен и се намира в ръцете на Сл. Василев. Рачев съобщава на Василев да предаде Стамболийски на Харлаков, който извършил убийството на Стамболийски в изпълнение на решението на Военния съюз дадена му лично от Цанков и на решението на ВМРО ръководен от него лично желание да убие Стамболийски. Министрите бяхме в министерството на войната , когато се получи съобщение за залавянето на Стамболийски и неговото убийство. Тия съобщения се приемаха от някои с възражение, а от някои радост. Особено невъздържан в това отношение беше Цанков, както помня, още Ралчев, Калфов, Стоенчев и Смилов. По-късно узнах, че при Славовица се е намирал съвсем неправилно Величко – Скопски воевода с около 30 македонци. Тяхното присъствие се дължеше вече на специално споразумение между Харлаков и Величко т.е. ВМРО, което е упражнило голям натиск върху него. Самият Величко с няколко от своите хора са взели участие в убийството. Взели са участие и офицери на Харлаков, от които познавам (сега о.з. к-н Кръстев). Та са били поручик Савов, Дипчев. След завръщането си Харлаков не се яви при мен, а при г-р Лазаров на доклад. Преди убийството прочете присъдата на Стамболийски от името на „В. Съюз” и ВМРО. Заравят труповете им вън от селото, но след известно време идва Сл. Василев и наредил труповете да се пренесат по-далеч от реката и се заровят. Това било направено за да се изгубили следите от пътуващи чужди журналисти и затова били върнати от Василев. За намерените пари Харлаков казал на г-р Лазаров, че ще представят с протокол от комисия в министерството на войната, което направено както по-рано изложих. Харлаков казал, че бил дал пари на някои офицери и подофицери, а някои войници взели при претърсването на вилата. После той построил всички и събрал всичките пари. Той сам не взел никакви пари. Кръстев казал, че и Харлаков взел пари, макар, че отказал. Стана необходимо да събера ЦУ на „В. съюз” за да се обсъди положението. Г-р Лазаров съобщи на другарите, а те си го знаели, за което се излага армията. Изказа се недоволство за начина, по който е процедирал Харлаков поради присъствието на македонците. Повдигна се въпроса да се направи анкета, както за убийството, тъй и за парите. Но се реши, че никаква анкета не може и не трябва да се провежда. Главен мотив – излагането на армията пред народа и света. И при подобни решения не може да се преследва Харлаков и поне да се намалят приказките във войската и вън от нея. Да се изпрати в странство за изучаване на език на срок от 1 година. Това изпращане се оформи по-късно по надлежния ред.

Tags: