АКТУАЛНИ МИСЛИ КЪМ ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ

komintern

Алека Папарига – бивш генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Гърция

Създаването на Третия Интернационал (Комунистическия Интернационал) през 1919 г. и по-нататъшната му дейност несъмнено принадлежи към най-крупните политически „събития” на ХХ век, оказвайки важно влияние на световното комунистическо и народно движение.

Това, което отличава Третия Интернационал от двата предхождащи го, на първо място е, че той носи в себе си отпечатъка на първата победоносна социалистическа революция, а също и последствията от банкрута на Втория Интернационал.

Третият Интернационал се зароди в изострена идеологическа и политическа борба, което се прояви в рамките на Втория Интернационал, епицентър на която бяха важни теоретични и практически въпроси като въпроса за демократичните свободи при капитализма, въпроса за завоюването на властта, условията в рамките на които е възможно завоюването на властта от работническата класа и нейните съюзници, въпроса за диктатурата на пролетариата.

Искрата, подпалила и довела до банкру Втория Интернационал не беше второстепенен фактор, а изключително важно СЪБИТИЕ: Характерът на войната, отказа от Базелския манифест от 1912 г. от страна на болшинството от партиите на Втория Интернационал, които не реализираха собствените си  антивоенни решения и от началото на войната застанаха на страната на правителствата на своите страни, гласувайки от първия момент за военните разходи, т.е. правейки по този начин решителна крачка, завела ги в лагера на защитниците на империалистическата политика.

Ленин подчертаваше, че основание за Коминтерна беше записът на това, което завоюваха не само руските, но и германските, австрийските, унгарските, с една дума международните пролетарски маси в борбата за победата на трудещите се от цял свят.

Динамизмът на Третия Интернационал не възниква изключително от революционния ентусиазъм, роден от победата на социалистическата революция. Той произхожда основно от потвърждаването на тезиса, че беше необходимо и възможно революционно сваляне на капитализма. Неговата движеща сила беше тази оценка, действаща и до сега, независимо от зигзагите и временните отстъпления, че човечеството живее в епохата на прехода от капитализъм към социализъм.

От първия момент на създаването му Третият Интернационал се сблъсква не само с яростната реакция на империализма, но и с разгара на опортюнизма, т.е. с най-дълбокото и съществено проникване на буржоазната идеология в работническото движение.

Ленин много ясно подчертаваше, че Тритият Интернационал е подготвян много години, и чи той се е състоял, за да разреши на социалистите да признават социалистическата революция не само на думи, а за да завоюват единство на дейността на тези комунистически партии, които са способни да докажат с дела и решителност своето желание и способност да внесат в съзнанието на народните маси основните истини, които тогава се изразявах много конкретно:

– Приближаващата първа световна война няма никаква връзка с декларациите за „национални свободи на народите”.

– Че съюзът Антанта е също такъв империалистически – кървав империализъм, както и немският. И че войната и за двете страни е империалистическа, независимо кой е направил първата крачка за началото й.

– Че за работниците би било престъпление да стрелят един срещу друг.

– Че войната трябва да доведе до пролетарска революция.

Третият Интернационал действаше в течение на цели 24 години, в периода в който капитализмът премина в своя последен стадий – империализма. Започна да се задълбочава вътрешният разкол на капиталистическия свят, във връзка с изострянето на междуимпериалистическите противоречия се появи основната му черта – войни за преразпределение на пазарите и завоюване на колонии.

Невъзможно е в една статия да се опише целия път на Третия Интернационал, неговото съществено влияние за развитието на комунистическите партии, повечето от които правеха първите си крачки в невероятно трудни условия, в болшинството случаи в обстановка на гонения и нелегалност. Още по-трудно е да се анализира достатъчно идеологическия и политически път на Интернационала в условията на стремителни промени и събития.

Не е преувеличено да се каже, че от момента на своето създаване Третият Интернационал се стремеше да реши важния теоретичен и практически проблем – по какъв начин тактиката да съответства на борбата за стратегическата цел – свалянето на капитализма и извършване на социалистическа революция.

Този въпрос не може да бъде еднозначно решен не само защото всяка партия отделно или всички партии приемат революционната теория на социализма. Даже независимо от изводите, направени от Коминтерна, че е имало грешки или необмислени решения, днес трябва да запазим този устрем в изучаването на теоретичните и практически въпроси на тактиката и стратегията.

Естествено изигра роля и фактът, че за известен период, особено след Октомврийската революция, Коминтернът призна тезиса, че съществува възможност за непосредствена победа на социализма и в други страни освен СССР. Важна роля имаше и изпитаният опит на болшевишката партия, която беше изобщо първата партия, успяла да покаже съвършена способност за съединяване на ежедневната борба с крайната цел, определянето на успешна стратегия, превърнала в реалност съзрялата, първата в историята победоносна социалистическа революция.

Ленинското учение изигра изключително важна роля в разработките и в определянето на задачите на Третия Интернационал. Оттук произлезе и особеното положение, което заемаше КПСС в редовете на международното комунистическо движение, особено в периода, когато другите страни нямаха опит в революциите и социалистическото строителство.

На третия конгрес на Коминтерна през 1921 г. Ленин изказа мисълта, че първият период на революционен подем след войната е завършил. Работническата класа се намираше в епицентъра на изостреното контранастъпление, трудности и сложни задачи се изправяха пред комунистическото движение. Независимо от всичко това, Ленин като вожд на болшевишката партия не предлагаше отказ от стратегическата цел, той отбелязваше необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху работническата класа и целите на нейната борба, на задачите за издигането на тази борба като политическа, адаптация, а не отказ от борбата за социализъм, при това в условия, в които тази борба приема дългосрочен характер.

Именно по това време се появяват по-ясно тези дълбоки социални корени и причини, предизвикващи развитие како на леви, така и десни уклони. На почвата на неоправданите надежди за скорошна победа на революцията и в други страни, на почвата на трудностите в новите условия на относителна стабилизация на капитализма се засили идеологическата борба вътре в Интернационала.

Мисля, че ще бъде много полезно изучаването на идеологическото противоборство от този период по много причини, и преди всичко не само от историческа гледна точка. Тактиката на опортюнизма, мутацията на левия уклон в десен, ни дава богат опит, особено нужен днес, тъй като се оказва, независимо от всички станали промени, не се е изменила методологията и преди всичко съдържанието на идеите и доводите на опортюнистите.

Четейки полемиката , водена от Ленин против десните уклони и „левичарската детска болест”, всеки може да открие, че малко неща са се променили оттогава. Четейки тези не много материали от този период, с които разполагаме, може да се разбере колко лесно може да съвпадне догматичната левичарска позиция с дясната опортюнистична, преследващи в края на краищата една и съща цел – дискредитиране на марксистко-ленинската теория и съвместно и ожесточено нападение срещу диктатурата на пролетариата и комунистическата партия.

От момента на възникване на опортюнизма като отражение на буржоазната идеология в работническото движение той няма възможност и потенциал за значително обновление, развитие на идеи и съществена модернизация. Буржоазната идеология също има свои лимити като идеология на система, която не е вечна и върви по пътя на загниване и упадък.

След саморазпускането на Третия Интернационал стана явна поетапната тенденция на отслабване на съвместните изследвания по въпросите на стратегията на комунистическото движение, което разбира се е свързано и с други причини, и се е случило не само поради това, че е престанал да функционира единен ръководен център на комунистическото движение.

Според мен си струва, макар че съществува опасност от опростяване, да си спомним някои от най-основните разработки на Третия Интернационал по въпросите как работническата класа и нейните съюзници да завоюват властта, как различни движения:национално-антиколониални, антиимпериалистически и националноосвободителни образуват единно течение заедно с комунистическото движение в борбата против империализма.

Още на първия си конгрес Третият Интернационал прие и разви до известна степен в тези конкретни условия ленинските тезиси за империализма, за революционната ситуация, за възможността за победа на социализма в една страна или в някои взети заедно. Показа наличните различия между пролетарската и буржоазната демокрация, разкри корените на левия и десния опортюнизъм, постави задача пред незрелите комунистически партии да се превърнат в партии от нов тип.

Един от по-сериозните въпроси, разглеждан от Третия Интернационал и на следващите му конгреси е въпросът за съюза на работническата класа, особено съюза със селяните във връзка с въпроса за властта.

Първоначално беше изразена позиция за формиране на единен работнически фронт с цел създаване на работническо правителство, която по-нататък се трансформира в идеята за работническо-селски фронт.

По въпроса за националноосвободителното движение в колониите се развива идеята за единен антиимпериалистически фронт. Във всеки случай характерът на този фронт и основно неговата динамика да се определят от ръководната роля на компартията.

Главно място в решенията заемаше изискването всеки член на партията да стане пропагандатор, организатор и възпитател на народните маси.

Според тези разработки работническото правителство може да възникне на основата на парламента, но в тясна връзка с революционната борба, опираща се на масите и укрепвайки революционната борба. В някои страни това беше първостепенна задача, а за други се поставяше като задача пропагандата, в зависимост от съотношението на силите. Това правителство не се отъждествяваше с диктатурата на пролетариата, но се считаше, че последователната реализация на задължителните мерки, които то трябва да вземе, би могло да подготви прехода към социализма.

Около въпроса за работническото правителство имаше остра дискусия и различни мнения. Беше огласена опортюнистичната гледна точка, че особено в развитите капиталистически страни има възможност такова правителство да действа дългосрочно в рамките на буржоазната демокрация.

В условията на националноосвободителното движение Коминтернът поддържаше линията на създаване на националноосвободителни и аграрни политически формирования, но които не трябва да подменят дейността на компартиите. Тези схеми се разглеждали по-скоро като масови организации, в рамките на които се водела цялата борба между буржоазните и комунистическите партии с цел завоюване на ръководна роля.

Идеологическата борба в рамките на Трития Интернационал засегна достатъчно характера на преходния период и неговите лозунги, които трябва да способстват за привличането на народните маси към социалистическата революция.

Ленин особено помага със своето мислене и опита от руската революция, издигайки тезиса, че когато не съществуват обективни предпоставки за да се призове народа към социализъм, това което има значение е да се подготвя и призовава за борба, която може да доведе до крайната цел. Интернационалът разработи тактика за създаване на единен пролетарски фронт, изтласквайки полупролетарските дребнобуржоазни слоеве, които тогава са се състояли основно от селячеството и части от дребнобуржоазни служещи и интелигенти.

Имало е търсения, макар и не без грешки и колебания от страна на още младите компартии, по въпроса чрез какви проблеми да се привлекат народните маси в работническата, революционната борба, как да се развива сътрудничеството на социално ниво с низините на социалдемокрацията, а също и с ръководството й.

Отношението към социалдемокрацията не е прост въпрос. От една страна е било нужно да се води единна политика в борбата за тази значителна част от работническата класа, която е била под влиянието на социалдемокрацията, а от друга страна е трябвало да се отчита, че социалдемократическите партии са прибягвали до антикомунизъм и антисъветизъм.

Ръководните органи на Третия Интернационал откриха, че тактиката на единни фронт не е усвоена еднакво от всички партии. Някои партии я виждаха като опасност от сливането им със социалдемокрацията, а много други намериха повод да заемат реформистки позиции.

Трябва да се отчита, че гореописаните търсения и идеологически разногласия се развиваха в период, в който се отбелязва подем на революционното движение, независимо от това, че в много страни не съществуваше реална възможност за социалистическа революция.

В началото на 1924 г. Коминтернът отбелязва подем на капиталистическата икономика и нейната относителна стабилизация. Едновременно се отбелязва, че тази стабилизация е напълно относителна. Животът потвърди гореописания тезис, тъй като няколко години по-късно се разрази дълбока икономическа криза, която изкара по-ясно на повърхността развитието на нови огнища но противоречия, както се отбелязваше, вътре в империалистическата система, които в края на краищата доведоха до подпалването на Втората световна война.

Относителната стабилизация на капитализма доведе до укрепване на опортюнистичните представи за уж „организирания капитализъм”. Те стигнаха даже до твърденията, че капитализмът вече не се интересува от пазари и колонии.

Още веднъж се потвърди силното влияние на буржоазната идеология в редовете на работническото и комунистическото движение, влияние, което води едновременно и до засилване на догматичните левичарски представи.

Вниманието на Коминтерна се съсредоточават върху борбата против фашизма и предотвратяването на войната, макар че както ни се струва, не е извършен дълбок анализ и съществен сблъсък с идеологическите уклони.

Известна е линията на Третия Интернационал в разработката на политикана за Народния фронт за борба против фашизма и войната. Обединителните инициативи пред лицето на войната и настъплението на фашизма станаха характерна черта на политиката на компартиите, особено на европейския континент. Независимо от резултатите, които е имала тази политика в конкретните условия, независимо от всякакви мисли, които възникват днес във връзка с новия опит е ясно едно: дейността по създаването на Народния фронт разширява способстваше за разширяването на народното единство и единството на действията и основно предостави богат опит за политиката на образуване на съюзи на нивото на движение. Независимо че минаха много години и станаха значителни промени, би било полезно, мака и на нивото на изучаване на историческия опит на комунистическото движение, да направи този период обект на по-задълбочено изучаване, а също и разработките на Третия Интернационал по въпросите за съюзите и съчетаването на тактиката със стратегията. За комунистическото движение, за всяка отделна комунистическа партия, политиката по съюзите е един от най-сложните въпроси.

Началото на Втората световна война, саморазпускането на Третия Интернационал и последвалите събития не дадоха възможност за по-задълбочена оценка на значението и ролята на Коминтерна относно въпросите на стратегията на комунистическото движение.

Един от характерните проблеми на бързия подем на комунистическото движение по това време е, че той не се съчета, доколкото това беше възможно, със спокойна, колективна, критична оценка на опита. За да могат по този начин за да се поправят грешките, да се развиват или преразглеждат позициите, би трябвало да се опират на методичния анализ на променящата се действителност, на обобщаването на опита от революционната класова борба, изхождайки винаги от принципите на нашата революционна теория.

Съвсем не е случайно, че Третият Интернационал съсредоточи върху себе си огъня на буржоазните правителства, империалистическите държави и организации. За тях той стана втория трън в очите, естествено след Октомврийската революция и установяването на първата в историята на човечеството диктатура на пролетариата.

След победата на контрареволюцията започна антиисторическа, както обикновено, клеветническа кампания против Комунистическия Интернационал.

Днешните нихилисти, известни ни с техния неистирически, ирационален и антинаучен начин на мислене, декларираха, че на земята никога вече не трябва да има никаква форма на организирана обща дейност на комунистическите партии, тъй като Коминтернът уж бил подвел комунистическите партии и ги подтикнал към извършването на грешки, нарушил тяхната самостоятелна отговорност и ги подчинил на влиянието на КПСС.

Годишнината на Третия Интернационал е още един повод за да се извади на повърхността актуалния въпрос за единството на комунистическото движение и тази негова организационна форма, което то трябва да приеме.

Независимо от изразените представи, от критичните оценки на конкретни решения и насоки на Третия Интернационал, независимо от опита и мъдростта, които бяха натрупани в последствие, не трябва да се поставя под съмнение едно: това, че единството на комунистическото движение не може да бъде без някаква конкретна организационна форма. Комунистическото движение трябва да има свой център. И естествено, конкретна форма, която може да приеме съвременният Интернационал, това как ще се структурират отношенията между партиите, как ще се осигурява обединяващия елемент с отчитане на спецификата на условията, с които се сблъсква всяка отделна партия, това е проблем, това е въпрос за изучаване и разследване в съвременните условия, отчитайки както положителния, така и отрицателния опит от миналото.

Всички трудности, които се появяваха в хода на дейността на Коминтерна не могат да отричат необходимостта за комунистическото движение да бъде единно, събрано в юмрук, срещу също обединения класов противник. За да бъде резултатно единството на комунистическото движение е необходима определена форма на организация, определена форма на централен орган. Както например съществуват при международните организации на либералните и социалдемократическите партии.

Съществуващата координация на дейността на компартиите и тяхната съвместна дейност е една от формите на тяхното международно сътрудничество, но тя явно е недостатъчна в съвременните условия.

Най-известният аргумент, използван против създаването на нов комунистически интернационал са недостатъци в работата на трите предишни Интернационала, особено на Третия, който и до днес е върхът на всички форми на единна дейност на комунистическото движение. Даже ако се съгласим с всички тези критични възгледи към работата на Третия Интернационал, не можем да се съгласим с тази логика – „щом те боли главата, трябва да се отсече”.

Такава позиция днес изглежда наивна, ако не глупава, още повече когато я поддържат и тези партии, стигнали до извода, че социализмът или ще победи едновременно навсякъде, или въобще няма да победи. При това игнорират неравномерността на развитието на капитализма, която днес се признава даже от буржоазните партии и буржоазните теоретици. Даже ако те са прави, макар че не е така, има още една причина за създаването на световен комунистически център, макар и на равнище съответстващо на международните и регионални империалистически съюзи.

Впрочем всякакви проблеми, възникнали в рамките на Интернационала, не са се родили от началото на неговото съществуване. Те отразяваха особено в първите години мъчителния ход на съзряване на отделните комунистически партии, тяхната борба както на национално, така и на световно ниво с опортюнизма. Още повече, че проблемите така или иначе действително са били на национално ниво. Напротив, Коминтернът  даваше възможност за широко поле на обсъждане на тези общи проблеми, даже за сключване на временни компромиси, или оставяше тези проблеми открити, когато нямаше пряка възможност за формиране на единно мнение. Още повече, че днес интернационализацията ускори и усложни в сравнение с миналото изтъкването на абсолютно национални специфики под натиска на междудържавни регионални и световни организации.

Издига се и такъв аргумент, че съществуването на един международен център, съвместната дейност на комунистическите партии ще снизи тяхната способност за самостоятелна отговорност  пред движението на своята страна, ще усложни адаптацията им към националната специфика.

Изучавайки основните документи на Третия Интернационал, виждаме,  че той се стремеше не просто да определи единни задачи на комунистическото движение, но и да изтъкне тези особени задачи на партиите, в зависимост от нивото на развитие на капитализма, съответно с мястото на всяка страна в империалистическата система.

По този начин въпросът е по-дълбоко, той е в самата представа за националната специфика. Ние сме далеч от недооценяването на конкретните условия на борба във всяка отделна страна. Но историческият опит показа, че за много партии зад термина „национална специфика” се крият погрешни разработки за характера на революцията, или влияние на опортюнистични отклонения. Такова въздействие беше оказано явно под натиск на всички парти, за да осъдят тъй наричаната съветска система, т.е. да наливат вода във воденицата на антисъветизма.

Известен е аргументът, че в името на интернационализма комунистическите партии са били задължени да защитят безусловно строителството на социализма в първата страна, тръгнала по този път – СССР.

Този конкретен въпрос нарочно е заплетен в няколко случая.

Защитата на СССР – първата социалистическа държава, която поради трагични обстоятелства се намираше в империалистическо обкръжение, беше ЗАДАЧА на комунистическите партии, една от първостепенните им задачи, а не просто въпрос на солидарност, е естествено няма никаква връзка с вулгарните представи за мнимо подчинение на всички комунистически партии на СССР.

Друг е проблемът, осъзнат основно след победата на контрареволюцията, т.е. това, че защитата се отъждествяваше с поукрасяването на строителството на социализма. В края на краищата този проблем отразява влиянието на два фактора: първо, че останалият свят не знае всичко, което знае и вижда стопанинът. Точно, че в разкрасяването или обратното явление – безпощадната критика, изигра роля, че по драматичен начин отслабна идеологическата дейност, колективните усилия за развитие на теорията в името на ненамесата във вътрешните работи на партиите, в името на непосредствените задачи на партиите или в името на идеологическите разногласия. Характерът на международните срещи не допускаше широк обмен на мнения и съществено разследване на тези проблеми на социалистическото строителство. Използвайки случая отбелязваме, че тези партии, които бяха за отслабване на международните срещи, не бяха тези партии, които считаха критиката за намеса в техните вътрешни работи, а бяха тези партии, които постоянно критикуваха социалистическата система, заемайки определена дистанция от СССР, приемайки буржоазни и дребнобуржоазни критерии за това какво е социализъм и какви са основните му черти.

Днес ние навярно сме по-опитни, за да решим въпроса как всяка партия да разбира правилно въпроса, че една партия не трябва да се меси във вътрешните работи на друга.

В съвременните условия много въпроси, които безпокоят комунистическите партии са свързани с международния процес, международното работнически и комунистическо движение, антиимпериалистическото движение. Разбира се и в миналото общо взето беше така, но в днешните условия все повече и повече се задават въпроси, които в миналото се отнасяха към националните специфики. Макар че по наше мнение терминът „специфика” трябва да се използва много внимателно и преди всичко той не трябва да бъде толкова еластичен, че да се считат за специфични чертите, произтичащи от самата природа на империализма.

Нима позицията например за отношението към Европейския съюз и НАТО днес е лична работа на всяка отделно взета партия?

Нима е възможно например за народа на една страна, за нейната работническа класа, ЕС и НАТО да са донесли нещо хубаво, а за народа на друга страна – трагедия?

Нима позицията за империалистическата война като например тази, която се води на Балканите или в други райони може да се счита за особен факт за една или друга партия?

Отношението към научната теория на социализма, отношението към социализма, с което ние сме запознати, това въпрос на национален избор за всяка компартия ли е?

Въпросите и проблемите, с които се сблъскват днес комунистическите партии, от политиката за съюзите е пътя към социализма до конкретна позиция към империалистическите организации, това са въпроси от общо значение. Когато една партия прави грешки, тя обективно усложнява положението на друга партия. Има е малко това, което преживяхме при неотдавнашната война против Югославия, когато някои компартии участваха в правителства, играещи значителна и особена роля при провеждането на бомбардировки? Нима не заслужава внимание, че те се опитват да оправдаят в някаква степен войната, използвайки за повод тъй нареченото „етническо прочистване” на Милошевич?

Следователно, ако една или повече компартии критикуват тези конкретни комунистически партии, нима това ще означава намеса в техните вътрешни работи?

Има въпроси, по които една партия не може да бъде съдия на друга партия, още повече не трябва да се меси в нейната дейност, като например тактически въпроси, даже въпроси на съюзите, макар че и в тази сфера се наблюдава тенденция на намаляване на националните и месните особености. Също така не е лесно за всяка партия да има всички данни, за да направи изводи за решенията на друга партия по всички въпроси, даже и по въпроси на социалистическото строителство. Необходимо е другарско обсъждане на всички различни мнения, изказване на възгледите между партиите, тъй като в противен случай двустранните и многостранни срещи може да приемат характер, който болшинството от партиите оцениха, че са имали срещите до падането на социализма в Европа, т.е. формален характер, при които всеки ще говори своето, ще бъде чужд между своите. Разбира се критиката, когато се извършва публично, трябва да се прави по такъв начин, че да се помогне, убеждава, и още повече тя да не бъде използвана за целите на политиката „разделяй и владей” която системно се стараят да провеждат различни органи и слуги на империализма.

Истината днес е една – че ние сме сравнително далеч от плодотворно обсъждане на формите, в които ще бъде възможно да се възстанови в съвременните условия единството на международното комунистическо движение.

Ние сме далеч не защото не ни е нужен Интернационал, а защото кризата на международното комунистическо движение не е преодоляна, защото съществуват сериозни идеологически различия, възпрепятстващи този процес.

Това не означава, че ние трябва да подценяваме останалите форми на съвместна дейност, помагащи на световното комунистическо и антиимпериалистическо движение да придобие сила. Всичко това не означава, че не трябва да се провеждат многостранни срещи, без никакви изключения. Срещи, които могат да способстват на координацията и съвместната дейност там, където може да се постигне съгласие, а също и срещи за обсъждане на необходими идеологически и теоретични въпроси. На тези срещи е необходимо и полезно обсъждането на съществуващите разногласия, а не просто да се говори общо и абстрактно за неща, по които сме съгласни. Полезна е другарската идеологическа борба. Няма такава партия, която може да налага на друга партия своите възгледи, но това не означава, че нямаме право и задължение да говорим за нашите представи и да се замислим над възгледите на другите.

КПГ е партия, която вече повече от 81 години (сега вече са 100 г. – б.ред.) държи високо знамето на пролетарския интернационализъм. Ние преживяхме всичките му аспекти, неговия неоценим принос и трудностите, засягащи идеологическите стълкновения и различия, неопитност и теоретическа недостатъчност.

Но никога не сме избирали хлъзгавия път да твърдим, че всичко, което е „добро”, произлиза от КПГ, а всичко „лошо” – от другите. Никога няма да допуснем грешката да оправдаваме своите грешки или неточности хвърляйки вината на някого другиго даже тогава, когато международните решения са ни повлияли отрицателно.

Мисля, че този „дар” на нашата партия сме наследявали и предаваме от 1918 г до сега, интернационализмът на КПГ е неотменима черта на нейната дейност. Затова международната солидарност е дълбоко вкоренена в нашета народно движение.  На тези корени, а не само в днешната дейност се опира значителната роля на нашата партия, на народното движение на нашата страна, проявите със световно значение, като например в случая с мръсната война против Югославия.

С тези корени се обяснява, че независимо от дълбоката криза, която преживя през 1989-1991 г. КПГ нито за минута не престана да издига инициативи, макар и за координация и съвместни дейности на комунистическите партии.

Ние продължаваме така, уважавайки своите традиции, които днес са най-актуални от всякога.

Tags: