КПРФ – ПОГЛЕД ОТ ВЪТРЕ

kprf

Как спокойно се живееше в СССР по времето на Сталин. Ако прочетеш във вестниците или чуеш по радиото за поредно намаление на цените, може да си сигурен, че така и ще бъде. Ако съобщят за строителството на канал, завод или каквото и да било, те ще бъдат построени. И наказанията за престъпленията против съветското общество бяха неотменими. Както говори Жеглов /Висоцки/ във филма „Мястото на срещата да не се променя”: „Запомни Шарапов, наказание без вина няма. Хората разбираха, че на болшевиките може да се вярва, при тях думите и делата не се разминават.”

Сега, в буржоазната Руска федерация всичко е различно – на никого и за нищо не бива да вярваш. Ако повярваш, ще останеш я без пари, я без дом. Многобройни пълчища крадци и мошеници обикалят около теб. Принципът в днешното общество е: пази се от всичко – и от съблазнителните обяви, и от усмихнатите хора, които ти обещават какви ли не блага. Подадеш ли се, ще загазиш – вини само себе си. В буржоазното общество всеки се бори за своите лични интереси, а обществените интереси и ценности са само красива декорация.

И ето как ние затънахме в общество, в което цари двуличие, в което говорят едно, а мислят и правят друго. В това отношение особено се отличават СМИ /средствата за масова информация/. От там ни пудрят мозъците най-различни либерали, демократи и пр. с коронната си фраза: „СССР за щастие вече го няма.” И това на фона на престъпленията и мърсотиите на капитализма. Раздвояват ни съзнанието и ни отвличат вниманието по най-различни начини. Ето сега говорят: един народ – две държави. Става дума за Русия и Украйна. Но защо? От де накъде? За корейците е понятно. Искаш да строиш комунизъм, заповядай в Северна Корея! Искаш да работиш като роб на капиталиста или да похарчиш мизерната си заплата в казиното с надежда да спечелиш – много ти здраве в Южна Корея! А у нас народът – един, а държавите са не две, а три – със столици Москва, Киев и Минск. Защо?

В същото време мълчат за износа на природните ни богатства, за разкоша и лукса на олигарсите, за яхтите им с размери конкуриращи „Титаник”, за самолетите им със собствено ПРО…

Но, сега за главното. За това, че мълчат по тези въпроси и „комунистите” от КПРФ, омотали в своята паяжина и хиляди честни, но наивни другари. За липсата на авангард на работническата класа, при наличието на КПРФ. За липсата на страх у проклетата буржоазия от бъдеща пролетарска революция, при наличието на КПРФ.

И Зюганов и другите партийни бонзи от този род не веднъж са повтаряли, че партията вече не е предишната, и дума да не става за пролетарска революция и за диктатура на пролетариата. Предишният фундаментализъм, моля ви се, е останал в миналото. По инициатива на своя лидер вече много години партията имитира класова борба. На зададен въпрос „Защо КПРФ, като най-голяма партия в Русия, не възглави процес за възстановяване на Единната Комунистическа партия?”, един от лидерите на КПРФ отговаря така: „КПРФ не само няма да участва в такъв процес, но и активно ще му противодейства!”

Неотдавна средствата за масова информация публикуваха данни за депутати от Държавната дума на Русия, уличени в кражби, укриване на данъци и пари, получени по престъпен начин. В този списък са и 24 депутати от КПРФ. Съобщава се и за лични сметки на Зюганов в Кипър, а журналистът Радзиховски пише, че съпругата на Зюганов държи там 1.3 милиона долара. И до този момент Зюганов не е обвинил журналиста в клевета.

А когато Зюганов се срещаше с лидерите на запад ги убеждаваше, че с КПРФ може да се работи, на КПРФ може да се отпускат кредити и от КПРФ може да се очакват отстъпки. Какви тук барикади!?

Аз от наивност влязох в КПРФ. Но това, което видях вътре, ме потресе и шокира. В партията прибират всички подред. На партийните събрания направо задължават своите членове да довеждат нови хора, които моментално, без никакъв кандидат-партиен стаж ги приемат. Никого не питат има ли някакви познания по марксизъм-ленинизъм, чел ли е нещо от трудовете на Маркс, Ленин.. Не е ли това съзнателна политика? Днешните „комунисти” не трябва да са образовани, иначе ще започнат да питат и да задават неудобни въпроси. Когато аз призовах да престанем да говорим, преливайки от пусто в празно, за ужасното положение в обществото и най-после да се заловим за работа за смяна на този обществен строй, върху мен се стовари цялата критика на събранието.

Колко приятно и спокойно беше на партийните събранията през февруари 2014 г., когато в Киев вече се проливаше кръв и нацистите тръгнаха в атака за завземането на властта, въпреки, или по-точно благодарение на КПУ /Комунистическата партия на Украйна/ – родна сестра на КПРФ. Тогава дневният ред беше изцяло подчинен на спуснатата от Московския градски комитет на КПРФ „Предизборна програма на московските комунисти за избора на депутати за градската Дума.”, като най-отгоре стоеше лозунгът „От град на капиталистическия произвол към град на власт на трудещите се.” Тази програма, разработена от комисия към МГК на КПРФ под ръководството на секретарката на МГК на КПРФ Т.С. Смирнова – буржоазна дама с хубав маникюр, преливаше от пустословие и помпозни фрази. Например: „Комунистите взеха решение да участват в изборите за градска Дума в Москва, за да предотвратят унищожението на Москва като град на трудещите се /закъснели са с 20 години, градът отдавна вече е унищожен като град на трудещите се/ и да подобрят живота на Московчаните”. Но, как точно? Четем: „развитие на високотехнологични отрасли на промишлеността, създаване на нови работни места…” Добре, но е редно след декларираните намерения в програмата да се  напише и думата „по пътя на..” Но тук конкретика няма да намерите. Впрочем, както и по-нататък.

– обезпечение на доходите на всеки работник и пенсионер

– осигуряване на условия младежите да имат работа, да получат образование и да създадат семейство.

– поддържане на дребния и средния бизнес за осигуряване на нови работни места /бизнесът ще ликвидира безработицата! – направо смешно – б.р./

– развитие на науката и образованието за възвръщане статуса на Москва като научен център.

– развитие на достъпна система на здравеопазване.

– общодостъпна култура……

А за борбата с корупцията и останалата престъпност са отделени всичко на всичко 9 реда.

Обезпечение, осигуряване, поддържане, развитие, ограничаване, гарантиране – ред по ред – празни приказки.

А за марксистко-ленинската и идейно-политическата подготовка на членовете на тази партия просто не ми се говори. Млад азербайджанец от Баку, с „леви” разбирания се обявява „решително за комунизма”, но е против Сталин; московски работник-комунист критикува Ленин, който не е бил прав, когато е казал,че всяка готвачка може да управлява държавата. Когато аз от място се обадих, но моля ви се, кога го е казал това Ленин? Къде? Ако го е писал, в коя статия, на коя страница? В отговор – недоумяващи погледи и възклицания: „Но това е общоизвестно”. Млад „учен-марксист” критикува Сталин, че е наричал хората винтчета. Друг пък, отчитайки „грешките” от епохата на сталинизма, цитира думи на Вишински, че признанието е царица на доказателствата.

Ужас! Като си представя, че с такива „идеолози” и „учени-марксисти”е пълно и в КПРФ и в много други уж леви организации, тръпки ме побиват.

Но нека внимателно да се запознаем с изказванията по тези въпроси на Владимир Илич Ленин, Йосиф Висарионович Сталин и Андрей Януариевич Вишински, за да се убедим още веднъж във „високия интелект” на тези съвременни „учени-марксисти”, и да подчертаем още един път как перестроечната преса подло разрушава съзнанието на народа извращавайки и фалшифицирайки думите и делата на великите личности.

Да започнем с думите на Вишински, цитирани дословно от Е. Прудников. „В отдавна отминали времена от историята на държавата, в процеса на теорията на така наречените законни /формални/ доказателства, преоценката на значението на признанието на подсъдимия и обвиняемия, стигнала до такава степен, че признанието на обвиняемия, че е виновен, се е смятало за неподлежаща на съмнение истина, макар това признание да е изтръгнато чрез мъчения и тормоз… ТОЗИ ПРИНЦИП Е СЪВЪРШЕНО НЕПРИЕМЛИВ ЗА СЪВЕТСКОТО ПРАВО И СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”.

Ето и за винтчетата. Това е тост, вдигнат от Сталин на 25 юни 1945 г. в Кремъл, в чест на участниците в парада на Победата. „Не мислете, че ще кажа нещо необикновено, необичайно. Ще вдигна най-обикновен тост. Аз искам да пия за здравето на хората, които нямат чинове и звания. За хората, които са като винтчета в държавния механизъм, но без които всички ние – маршали и генерали, командващи фронтове и армии, грубо казано, не струваме и пукната пара. Някое винтче се е разхлабило – и край. Аз вдигам тост за обикновените, скромни хора, за „винтчетата”, които поддържат в активност нашия велик държавен механизъм във всички отрасли на науката, стопанството и военното дело. Те са много, те са десетки милиони хора. Това са скромни, честни хора. Никой за тях нищо не пише, те нямат звания и чинове, но това са ХОРА, които ни държат нас, така както основата държи върха. Аз пия за здравето на тези хора, нашите уважаеми другари.”

А що се отнася до „всеизвестното” изказване на Ленин, че „всяка готвачка може да управлява държавата”, то на „работника-комунист” от Москва, ако не са му известни жени-работнички, които активно вземаха участие в органите на властта по времето на социализма, това е малко странно. През осемдесетте години на миналия век аз, работейки в шивашка фабрика, срещах много жени и девойки, шивачки наистина, не готвачки, участващи в сесиите на районните, градските и областните съвети. Тъкачки от Иваново, памукопредачки от Узбекистан, доячки от Тамбовска област, заседаваха  на сесиите на Върховния съвет на СССР. Ето и призива на Вл.Илич „да създадем такива условия за образование и възпитание, при които всяка готвачка може да вземе участие в държавното управление.” Което беше успешно претворено в живота. Съветското образование и системата на социалистическото възпитание на личността позволяваха много трудещи се жени да взимат участие в държавното управление и строителство.

Да си спомним и В.В. Маяковски: „Ние и всяка готвачка ще научим да управлява държава”.

УЧЕТЕ СЕ НА ИСТИНСКИ  МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ-СТАЛИНИЗЪМ!

Е. Макаров

превод Вл. Цеков

Tags: