МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО НАУКА И МИРОГЛЕД.

filosofia

ОСНОВЕН ВЪПРОС НА ФИЛОСОФИЯТА

ЩО Е МИРОГЛЕД?

В своя личен живот и в сложната система на обществения живот хората се ръководят от свой мироглед. Мирогледът играе ролята на пътеводител в лабиринта на обществените отношения.но не всеки мироглед е верен пътеводител.

В съвременната епоха на бурни и шеметни обществено-политически събития и социално-икономически преобразувания,на остра борба между социализма и капитализма в световен мащаб, на напрегната идеологическа борба между марксистко-ленинската и буржоазната идеология, на епохални открития на науката и техниката, за всеки прогресивен и честно мислещ човек,повече от всякога е необходим не какъв да е, а правилен,научен мироглед.

Обикновено всеки човек притежава някакъв мироглед, бил той цялостен, последователен, научно издържан или непълен, противоречив, ненаучен.

МИРОГЛЕДЪТ Е СИСТЕМА ОТ ФИЛОСОФСКИ, НАУЧНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ПРАВНИ, НРАВСТВЕНИ, ЕСТЕТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ ВЪЗГЛЕДИ НА ХОРАТА, НА ОБЩЕСТВОТО, НА КЛАСИТЕ. Философските възгледи служат за основа и дават общия облик на мирогледа, обединяват всички останали възгледи на хората. Според философската му основа мирогледът бива материалистически или идеалистически. Научният материалистически мироглед е верен компас, който показва правилната посока в сложната система и привидния хаос на обществените събития.

Различните хора и класи имат различен мироглед, свързан с коренните им икономически и политически интереси. Във всяка епоха има един господстващ мироглед. В класово-антагонистичните общества господства мирогледът на съответните господстващи класи.

В социалистическото общество господства марксистко-ленинският, комунистическият мироглед. В комунистическото общество комунистическият мироглед ще бъде общ мироглед на всички членове на обществото, защото те ще имат едни и същи икономически и политически интереси.

Комунистическият мироглед е стройна научна система,състояща се от философски, диалектико-материалистически идеи, обобщаващи съвременното развитие на научната и обществената практика, и от марксистко-ленински научни, политически, правни, естетически и нравствени възгледи.

Комунистическият мироглед е вътрешно убеждение на бореца за делото на работническата класа, на строителя на социализма и комунизма, от което се ръководят ежедневните му постъпки и действия в личния му и обществен живот. Това вътрешно убеждение се превръща в неспокойна, обвиняваща го съвест, когато извършва постъпки, несъвместими с неговия мироглед.

За да се разбере добре какъв е мирогледът на дадено общество, на дадена класа, на отделния човек, е нужно да се разбере преди всичко каква е тяхната философия.

ЩО Е ФИЛОСОФИЯ?

Философията е сърцевината на мирогледа и на духовната култура. Тя представлява обобщен, цялостен възглед за света.

Нито една частна природна или обществена наука не изследва света като единно цяло. Така например физиката изследва само физическите процеси и техните закони, химията изследва химическите процеси и техните закони, биологията – биологичните процеси и закони. Всяка частна природна наука се занимава само с една страна на света.

Частните обществени науки /история, политическа икономия, етика, естетика и др./ също така не могат да дадат цялостна картина за обществото. Има науки, които изучават общи свойства на обектите на различни науки. такива са например математиката, кибернетиката и др., но и те не дават цялостна картина на света.

Цялостна картина дава само философията. Създаден ли е светът, има ли той начало по време и ще има ли край, или е вечен – без начало и без край? Развива ли се светът, или е неизменен, закостенял, винаги един и същ? Ако светът се развива, коя е причината, източникът на това развитие? Как, по какъв начин става това развитие? Кое е първично, т.е. кое е съществувало по-напред – материята или съзнанието? Човекът, обществото може ли да проникне в тайните на света, на вселената, да опознае нейните закони, или тези тайни са завинаги скрити за него? Може ли обществото да използва законите на природата и на своето собствено развитие в свой интерес, за благото на хората, или не може?

Тези въпроси не се разработват от нито една частна природна или обществена наука. Те се разработват само от философията. Отговорите на тези въпроси в тяхната съвкупност и единство представляват философската картина на света.

ОСНОВЕН ВЪПРОС И ПРЕДМЕТ НА ФИЛОСОФИЯТА.

Между посочените по-горе въпроси на философията има един, който е основен. ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС НА ФИЛОСОФИЯТА Е ВЪПРОСЪТ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО КЪМ МАТЕРИЯТА, ИЛИ КОЕТО Е ВСЕ СЪЩОТО-НА МИСЛЕНЕТО КЪМ БИТИЕТО.

Този въпрос има две страни. Първата негова страна е: кое е първично – съзнанието или материята? Втората му страна е: познаваем ли е светът, или е непознаваем? Този въпрос /с двете му страни/ е основен, защото от неговото решение зависи решението и на останалите философски въпроси.

ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА.

Според отговора на основния философски въпрос във философията са се обособили две основни направления – материализъм и идеализъм. Материалистите, в съгласие с практиката и науката поддържат, че първична е материята. Тя съществува вечно, няма начало, няма да има и край. Съзнанието е вторично. То е възникнало на определена степен от развитието на материята като нейно основно свойство. Човешкото съзнание е резултат от развитието на психиката на високо развитите бозайници, наши предци –  човекоподобните маймуни, благодарение на труда. Трудът е създал човека, включително и неговото съзнание.

Съзнанието е вторично и в смисъл, че неговото съдържание е отражение на определени предмети, свойства или процеси в действителността.

Философите идеалисти поддържат, че съзнанието, идеята е първична, а материята, битието – вторично.

Съществуват две форми на идеализма – обективен и субективен идеализъм. Обективните идеалисти откъсват мисленето, идеята от човешкото съзнание и я обявяват за първоначало на света. Според тях /Платон, Хегел и др./ най-напред съществува идеята. Тя е породила от себе си природата и обществото. Идеята, природата и обществото съществуват вън и независимо от индивидуалното съзнание на отделните хора, т.е. съществуват обективно. Затова този идеализъм се нарича обективен.

Обективният идеализъм и религията са много близки, родствени по това, че смятат света за създаден от някакво /измислено от тях/ духовно начало. Обективните идеалисти наричат това начало „абсолютна идея”, „световен дух”, „световна воля” и пр., а религията го нарича бог.

Науката и особено нейните съвременни открития относно вселената непрекъснато опровергават обективния идеализъм и религията и потвърждават възгледа на диалектическия материализъм за вечността и несътворимостта на вселената, на материята. Според субективния идеализъм /Беркли, Мах, Ръсел, Ясперс и др./ материалните предмети са комбинация, комплекси от наши усещания. Според този възглед, например, къщата, в която живея, е комбинация от мои зрителни, слухови и пр. усещания за формата на къщата, за нейната големина, цвят и пр. Излиза, че вън и независимо от моето съзнание с неговите усещания, къща и къщи не съществуват. Излиза, че аз живея не в обективна, действителна къща, а в комбинация от мои усещания. Чудно защо не мога да си комбинирам от моите усещания по-хубава къща от тази, в която живея.

Според субективните идеалисти светът изобщо, сам по себе си, без моето съзнание не съществува. Той съществува само дотолкова, доколкото човекът преживява усещания /комбинация от усещания/. Последователният на себе си субективен идеализъм се нарича солипсизъм. Според него съществувам само аз, само моето съзнание. Всичко друго, включително съзнанията на другите хора, са комбинации от мои усещания.

Несъстоятелността на субективния идеализъм се опровергава от практиката. Ако материалните предмети, например производствените машини, не съществуваха обективно, т.е. вън и независимо от човешкото съзнание, в производствения процес не биха ставали никакви злополуки.

Религията стои близко до идеалистическата философия. Тя дава свой отговор на редица въпроси, които разработва философията /създаден ли е светът или е вечен, познаваем ли е той или не е и т.н./ Поради това религията също представлява определен мироглед, религиозен мироглед. Но религията не е философия. Философията, включително идеалистическата философия, при своите теоретически изследвания си служи с логически анализ, с логически доказателства, дава теоретична обосновка на своите становища. При религията такова нещо няма. Тя не доказва своите догми, а се основава на сляпата вяра. С това тя противостои на науката. Религията вирее в мрака на невежеството и е оръжие на социален гнет. Религията и науката са непримиримо враждебни една на друга.

Материализмът и науката винаги са вървели заедно, ръка за ръка, като фактори на прогреса. Идеалистическата философия и религията са били и са заедно на страната на реакционните обществени сили, действали са и действат като спирачка на обществения прогрес.

СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА И СЕ РАЗВИВА ПО ОБЕКТИВНИ ЗАКОНИ. Мислейки за безкрайното множество предмети, явления и процеси в света, философите винаги са се питали какво представлява светът – хаос или в него владее строга закономерност? Голяма част от философите-идеалисти, противно на науката са смятали и смятат, че светът представлява хаос, че в него не действат закони. Материалистите, в съгласие с практиката и с развитието на науката винаги са твърдели и твърдят, че съществуването и развитието на света става по обективни закони.

Частните науки – физика, химия, биология и пр. – изследват съответните обективни физични, химични, биологични и пр. закони. Тези закони имат ограничена сфера на действие. Това са закони на различните основни форми на движение на материята –  физична, химична, биологична и пр. Освен тези закони съществуват и всеобщи закони, които се проявяват в областта на всички основни форми на движение на материята, проявяват се в целия свят, във всички явления и процеси, включително обществото и мисленето. Това са всеобщите диалектически закони. Те не се изследват от нито една частна наука. Изследват се от марксистката философия. Това означава, че всеобщите диалектически закони също се включват в предмета на диалектическия материализъм.

До възникването на марксизма въпросът за предмета на философията не бе правилно решен. Философите преди Маркс и Енгелс отнасяха към предмета на философията освен чисто философски въпроси още и редица частно научни въпроси, а така също и въпроси на религията. Революционният преврат, който Маркс и Енгелс извършиха във философията, между другото се състои и в това, че решиха правилно, научно и въпроса за нейния предмет.

И така материалистическата философия на Маркс /марксизмът/, допълнена след това и от Ленин и с право наричана марксизъм-ленинизъм и в частност диалектическият материализъм, играят ролята на най-общо ръководство за развитието на частните природни и обществени науки, а така също и на Комунистическата партия в нейното революционно дело.

Като идейно оръжие марксистката философия разкрива пред работническата класа и нейния комунистически авангард най-общите закони на развитието на обществото. Познаването на тези закони дава възможност на Комунистическата партия да си изработи правилна програма, стратегия, тактика и организация на борбата за социализъм и комунизъм.

Забележка: Настоящият материал е подготвен въз основа на мои записки от лекция на известния в близкото минело марксист Тодор Вълов.

Вл. Цеков

Tags: