НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН,НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!

 vl-cekov

И тази година на Девети май всички честни хора, комунисти и антифашисти отдадоха своята почит към паметта на загиналите в борбата против фашизма, за Победата. За извоюването на тази победа бе заплатена висока цена. Само Съветските народи дадоха 27 милиона жертви. Милиони бяха и жертвите, които дадоха и другите народи. Носейки портретите на нашите близки, убити или безследно изчезнали в кървавата борба с кафявата чума, ние изпълняваме и своя дълг към тях. Към тези, които пожертваха най-скъпото – своя живот, за да живеем ние. Гледайки мълчаливото множество, носещо портретите на Безсмъртния полк осъзнах, че нашият дълг към милионите загинали не би бил изпълнен до край, ако само мълчим, ако превърнем днешния ден в една обикновена панихида. На този ден ние трябва преди всичко да защитим историческата истина, а тя е, че Съветският народ строши гръбнака на фашизма, защото защитаваше своята социалистическа Родина, първата в света държава на работниците и селяните, на всички трудещи се, където те можеха да се трудят без да бъдат експлоатирани от помешчици, фабриканти или олигарси. На второ място Победата показа преимуществото на социалистическия обществен строй над капиталистическия, на социалистическата планова икономика над капиталистическата пазарна икономика, водеща неминуемо само към едно: постоянно влошаване положението на всички трудещи се за сметка на обогатяването на шепа капиталисти, към периодични икономически кризи, водещи до разруха и войни. Накратко, това беше победа на Социализма над капитализма. Важно е да се знае и никой не трябва да забравя, че тази победа беше извоювана под ръководството на Всесъюзната Комунистическа Партия/болшевики/, която даде заедно с комсомолците над 8 милиона убити. Начело на тази партия и на държавата стоеше не някакъв цар-самодържец, помешчик или олигарх, а верният съратник и продължител на делото на Ленин, непоколебимият комунист, мъдрият държавен ръководител, гениалният пълководец Генералисимус Й.В. Сталин. Тази Победа бе извоювана само и единствено под червеното знаме с петолъчката, сърпа и чука, забито на Райхстага в Берлин от червеноармейците Егоров и Кантария. За това на Деня на Победата да се издига власовския флаг означава кощунство с паметта на загиналите. Под този флаг власовците, предателите на съветския народ и родина, са воювали на страната на Хитлер. Ето защо този флаг, заедно с хитлеристките знамена е хвърлен в краката на победителите на парада на Победата на 24 юни 1945 г. на Червения площад. Буди недоумение фактът, че някои членове, не на БКП, а на други партии, които имат в абревиатурата си думата „комунистически” се бяха накичили с този флаг. Това говори за една въпиюща неграмотност и невежество и поставя под съмнение тяхното идейно-политическо ниво, говори и за недостатък или пълна липса на идейно-възпитателна работа със собствената членска маса на тези партии. В крайна сметка пълзящата подмяна на червеното знаме със сърпа и чук – символ на Победата над фашизма, със знамето на власовци е една крещяща провокация и комунистите трябва да си отварят широко очите, да не играят ролята на полезни идиоти. Та нали именно те трябва да отварят очите и на останалите хора.

Много жертви бяха дадени за Победата, но колко ли щяха да са те, ако фашизмът бе надделял? Той гледаше на източните народи, в това число и на славяните, като на подчовеци, тор за немската нация. Нацистите са планирали да оставят живи по-малко от 10% от славяните, а останалите е трябвало да минат през концентрационните лагери и газовите камери.

Дълг на всеки комунист е да разяснява, че фашизмът е естествено продължение, рожба на капитализма, когато той вече не може да управлява с методите на буржоазната демокрация. Трябва да разяснява, че в момента флагман на империализма и фашизма са най-реакционните кръгове в САЩ, които от 1945 г. до сега не са престанали открито да заплашват или нападат редица страни и народи, без да се съобразяват с никого, дори с ООН. Ето кратка хронология на техните агресии: с Китай – 1945-46 г., Корея – 50-53 г., Виетнам – 1954, Индонезия – 59, Куба – 59, 60, Гватемала – 60 г., Конго – 64 г., пак Гватемала – 64 г., Доминиканска република – 1965 г., Перу – 65 г., Лаос – от 64 до 73 г., пак Виетнам – от 61 до 73, Камбоджа – 69, 70; отново Гватемала – 67 до 69; Ливан – 82, 83, 84; Гренада – 83; Либия – 84; Ел Салвадор – 84 до 92; Никарагуа – 81 до 90; Иран – 87; пак Либия – 89; Панама – 89; Ирак – 91; Кувейт – 91; Сомалия – 92 до 94; Босна – 95; пак Иран – 98; Судан – 98; Афганистан – 98 до днес; Сърбия – 99; Ирак – 2003; Либия – 2011; сега Сирия, заплашват КНДР, Венецуела и т.н. Чрез агресивния военен блок НАТО окупираха цяла Източна Европа, извършиха фашисткия преврат в Украйна, дрънкат оръжие по руските граници и в същото време обвиняват Русия, че била агресор. Заедно с това се правят опити за цялостна подмяна на историята, за омаловажаване, или даже за пълно игнориране ролята на СССР за разгрома на фашизма. А у нас се намериха и такива изроди, които твърдят, че изобщо не е имало фашизъм, които твърдят, че нашето антифашистко и антикапиталистическо минало е престъпно. Въпреки свидните жертви /само убитите деца-антифашисти са над сто/, въпреки грандиозното строителство по време на социализма, въпреки спокойния и мирен живот на народа, без експлоатация, без криминална престъпност, без безработица и неплащане на заплатите, без чужди концесионери, без отровни храни, разбрал какво значи народна власт, с безплатно здравеопазване и образование, масов спорт, истинска култура, поставяща в центъра на своето внимание обикновения труженик, въпреки, че населението са увеличи до 9 милиона.

Но за да изпълним изцяло дълга си към милионите загинали антифашисти не е достатъчно и само да разясняваме историческата истина. Трябва и да се борим за нея. Борба за мир, против войната и нейните подпалвачи, борба за ликвидирането на чуждите военни бази у нас, напускане на агресивния военен блок НАТО, сваляне от власт на всички онези, които служат на чужди на народа интереси – манипулатори, мошеници, лъжепатриоти и майкопродавци.

Ако на такъв ден като Денят на Победата – 9 май, само носим мълчаливо портретите на нашите загинали предци, снимаме се за спомен под червеното знаме и след това се приберем в къщи доволни, че сме изпълнили своя дълг към загиналите, жестоко се самозаблуждаваме. Необходима е политическа работа, къртовска политическа работа, всеки ден, всеки час и минута, по всяко време на денонощието /Ленин/. И само тогава никой няма да бъде забравен, нищо няма да бъде забравено и отново ще има Ден на Победата.

Вл.Цеков

Tags: