СРЕЩА

 

Насреща ми идеше загладен брадат мъж с дълъг до петите шлифер, с бяла риза и рисувана копринена вратовръзка. Не ме докара на фокус, а бях готов да го прегърна. Отмина ме отколешна забравена любов и аз се видях принуден да викна:

  - Господин Дочев!

  Той спря на полукрачка, бавно изви врат и внимателно ме огледа.

  - О, ти ли си, Гочка! – засмя се добродушно, хвана ме под мишница. – Не те забелязах. Слушай, хайде да пийнем по едно кафе в отсрещния бар?

  Влязохме в някакво мазе. Не се мина само с кафе. Дочев поръча мезе луканка, сливенска перла, мешана салата. После пихме марково вино, евксиноградско. Сметката заплашително набъбна и надхвърли двумесечната ми пенсия. Дочев се носеше на крилете на еуфорията. Покани свидни спомени от миналото. По едно време стисна очи и въздъхна:

  - Гочка, като те гледам виждам себе си.

  - Как така?

  - Обаче в друго измерение. Имам кораб, мисля да си купя в най-скоро време личен самолет.

  - Мълчи, не думай. Толкова ли забогатя?! – смаяно го погледнах.

  - Не е за разправяне – примижа Дочев. Фиксираше ме така, сякаш бях изкопаемо от мезозойската ера.

  - Гочка, две години не сме се виждали, нали? – Сега, братко, като те гледам, ми се виждаш един отвъден.

  - Тоест?! – изхриптях аз и усетих как резенът луканка се спря на гърлото ми.

  - Ами тъй де, струваш ми се направо отвъден.

  - Чакай бе – рекох – още не съм ритнал камбаната. Не бързаш ли малко?

  - Приятелю, ти си един мил, трогателен образ от миналото. Жив паметник на вчерашното.

  Нещо изцърка като мишка в килер. Дочев бръкна в дълбокия джоб на сакото си и извади едно мобифонче.

  - Да, какво има? Стоката пристигнала на пристанището. От Одеса? Разтоварвайте, какво се мотаете?

  - Значи корабите ти не акостират празни? – запитах.

  - Пълни, винаги пълни, приятелю… Помниш ли времето, когато просех от тел стотинки да изям една шкембе-чорба на Джумаята?

  - Помня, как да не помня.

  Докато наша милост се е лутала в лабиринта на илюзиите и надеждите, моят стар приятел е товарел кораби със стока, а днес се кани да полети в небето.

  Накъде щеше да лети?

Георги СТОЯНОВ

Tags: ,