СТАТИЯТА НА ДР. ТРОЦКИ

dimitar blagoew

Др. Троцки е написал в № 15-16 на централния орган на руската социалдемократическа работническа партия в. „Социальдемократ” една статия под заглавието: „На Балканах и о Балканах (вместо отчета)”. В тази статия др. Троцки наред с вярната оценка на общото положение на Балканите и на ролята, която има да играе балканската социалдемокрация, говори много неверни работи, даже работи просто чудновати. Напр., според др. Троцки „разцепленията” у нас биле станали под влияние на разцепленията в руската партия! Или твърдението му, че сръбската партия се намирала под влияние на немската партия, а българската под влиянието на руската и че за българската партия отдавна престаналата да излиза „Искра” била „почти такова живо понятие, както за сърбите – „Neue Zeit”!

Нашите другари знаят прекрасно, че всички тези твърдения на др. Троцки са съвсем неверни. Разцепление в руската партия нямаше, когато се почна борбата на нашата партия с общоделството, а когато стана очистването й от последното, „Искра” не съществуваше. Бягството на анархо-либералите от партията стана съвсем не под влиянието на руската борба между меншевики и болшевики и т.н. Нашата партия се развиваше и се развива съвсем не под влиянието на руската, а напротив, под влиянието на германската, и не „Искра”, а именно„Neue Zeit” и германската социалистическа мисъл съставляваше и съставлява „живое понятые” за нея. Разбира се, че ние сме се ползували и ще се ползуваме от руската социалдемократическа литература, но дотолкова, доколкото тя се явява марксическа именно в „немски” смисъл. Обаче, това по никой начин не може да означава, че нашата партия се е развивала под влиянието и по стъпките на руската.

Вярно е впрочем, че нашите противници са употребявали против нашата партия аргументите и фразеологията на руската литература, като са ги безсмислено повтаряли като папагали. Но нашата партия в това никак не е крива, и то не дава право и основание да се прави чудноватото заключение, че нашата партия се е развивала под влиянието на руската партия и на нейните вътрешни борби.

Как др. Троцки е достигнал до такова погрешно заключение тука няма да изтъкваме подробно. Но, очевидно, той е жертва на голямо заблуждение. Оказва се, че той в руската партия напоследък играе ролята на „помиренец”, т.е на „пожарникар” по български. И „помиренческата” роля до такава степен го е завладяла, че той всичко жертвува за нея и попада в една наклонена плоскост, която го довежда до партиен съд за неверни съобщения в германския печат за руските работи (такова нещо е станало с него в Копенхаген при конгреса) и дотам, че е предмет на най-остра критика в централния партиен орган (виж статията в същия № 15-16 на „Социальдемократ” – „Фракция т. Троцкого и партийное положение”). Тази именно негова роля на „пожарникар” е станала източник на заблужденията му спрямо нашата партия. Тя го кара да вижда у нас „руски разцепления”, а най-ужасното, да вижда разцепление на професионалните съюзи, когато действителността говори съвсем друго; тя го кара да повтаря по адрес на нашата партия буквално същото, което е чул от анархообщоделците, без да счита за нужно да го провери, а именно за „организационна затвореност” и „политическо самоограничение”, за „превръщане политическата партия в семинария” и други такива измислици, които ги чуваме от буржоазните и дребнобуржоазни оръдия.

Но като попадна в такива заблуждения др. Троцки прави и други съвсем неверни заключения. Напр. той мисли, че нашият пролетариат няма свои депутати в парламента, защото имало „разцепления” и, следователно, ако станело „обединение” с буржоазните и дребнобуржоазните оръдия, българският пролетариат непременно щял да има свои депутати! Пълно непознаване условията в нашата страна и голямо заблуждение! Също са неверни съжденията на др. Троцки върху Балканската конференция. Според него, последната губила значението си, ако „обединените“ и „румъните” не взимали участие в нея. Ние тука няма да се простираме върху този въпрос. Ще забележим само следното: „”Обединените” са изцяло против делото на Балканската конференция. Идеята за Балканска федеративна република за тази „партия” е фантазия, а класовата борба като средство за постигането й е глупост. С подобна „Социалистическа партия” ние социалдемократите никога няма да отидем на конференция. Колкото до румънската партия ще кажем следното. Ако един (Кръстю – б.р.) Раковски е партията в Румъния, в такъв случай няма защо да съжаляваме, че тя не щяла да участвува в Балканската конференция. Но ние вярваме, че тя не споделя неговите ултраанархообщоделски лудории и не ще се подаде на неговите интриги и фалшификации спрямо нашата партия.

Димитър Благоев – в. „Работнически вестник” бр. 43, 1910 г.

Tags: ,