ТРОЦКИСТИТЕ ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК, ТЯХНОТО ИСТИНСКО ЛИЦЕ

trockisti

Средствата за масова информация: радиото, телевизията, печатът, в продължение на десетки години масирано насаждат в главите на хората така наречените „сталински репресии” през 20-те и 30-те години на XX век. Буржоазната пропаганда твърди, че „старата гвардия” на болшевиките е пострадала несправедливо, че всички те, заемащи държавни постове и партийни билети, са невидими жертви на сталинските репресии, и че съветската власт не е имала врагове. Това наистина ли е така?

Искам да напомня на днешните господа-разрушители на СССР: нали вие също се наричаха „комунисти” и заемахте ключови държавни постове в Съветския Съюз, имахте партийни билети. И, както се казва, „в единия джоб – партиен билет, а в другия – сумата от този партиен билет”. Също, както и троцкистите в перестроечното време, издигаха ултралеви лозунги: „за повече социализъм”, „няма да се отклоним от социалистическия път”, а на практика, като къртици, подриваха устоите на социализма.

Кой можеше да си помисли, че Горбачов – Генералният секретар на КПСС, който беше на най-високия пост в държавата, ще извърши такова чудовищно предателство на социализма. В Турция, след това ще каже: „Целта на моя живот беше унищожаването на комунизма в страната”. А Елцин – бившият секретар на Свердловския обком, след това секретар на Московския горком и секретар на ЦК на КПСС, в американския конгрес заяви през 1992 г.: „Комунистическият идол рухна, и аз ви давам дума – на наша земя ние няма да му позволим да възкръсне”. Ето къде се окопаха враговете на съветската власт. А наистина имаше 70 години власт на Съветите.

troskisti-2

  Нека сега се сетим за думите на И В Сталин, казани на пленума на ЦК на ВКП(б) на 03 март 1937 година: „…Силата на троцкистите се състои в притежанието на партиен билет. Партийният билет им дава политическо доверие и им дава достъп до всички наши институции и партийни организации. Снабдени с партийни билети и създаващи впечатление за приятели на съветската власт, те политически лъжат нашите съветски хора, злоупотребявайки с доверието, мълчаливо вредят, издавайки държавните тайни на Съветския Съюз на врага…”. Наивно е да се мисли, че в тези далечни години, през 20-те и 30-те години на XX век, в условията на жестока класова борба, младата съветска република, окръжена от капиталистически страни, премахнала оковите на капитализма, че тя не е имала врагове, вътрешни, и външни, и че те са седели със скръстени ръце.

Известно е, че болшевиките са изграждали новата съветска държава, новото социалистическо общество в тежките условия на класовата борба, в условията на жестока съпротива на вътрешни и външни вражески сили. Банкерите, помешчиците, кулаците, поповете, фабрикантите и другите потисници с подкрепата на външни враждебни сили яростно се съпротивляваха срещу преустройството на държавата по социалистически път на развитие без частна собственост.

Враговете на съветската власт през 20-те и 30-те години на XX век предприеха всичко, за да унищожат властта на Съветите. Техният девиз беше: „Колкото в страната е по-зле, толкова по-добре”, той се използваше и в годините на перестройката от идейните последователи на троцкизма (Горбачов и неговата клика). Те организираха саботажи, военни метежи, диверсии, терор, взривяваха железопътни мостове, унищожението на влакове с огромни човешки жертви, извеждаха от строя оборудването в заводите и фабриките, убиваха активисти, водещи работници, изкуствено създаваха дефицит на стоки, съзнателно оставаха да гние хляба, организираха глад, избиваха колхозните животни, палеха житните посеви и т.н.т.

Техните потомци откровено казват, че дъщерята на Деникин си спомнила:  „..Баща ми казваше, че болшевиките могат да бъдат свалени само от вътре, царските специалисти правиха всичко възможно съветската власт да изглежда по-лоша…” (ТВ 01.08.2006 г.). Естествено е, че като всяка държава, младата социалистическа република беше принудена да защитава диктатурата на пролетариата, властта на работниците и селяните, да пази обществената собственост, социалистическия ред, непризнаването на капиталистическата собственост, и суверенитета на социалистическата държава. При това трябва да помним, че всичко това се случва през 30-те години на XX век, когато фашистката армия пристъпи към покоряването на Европа и се подготвяше да нападне СССР.

Бяха ли троцкистите идейни съратници на В И Ленин?

Ето какво казва Ленин за Троцки: „В 1903 година Троцки беше меншевик. Отказа се от меншевизма през 1904 година, върна се към меншевиките през 1905 година, парадирайки само с ултрареволюционни фрази, през 1906 година отново ги напусна; в края на 1906 година защитаваше селективните договорености с кадетите (тоест, на практика, отново с меншевиките)”. „Троцки и такива като него троцкисти и „съглашатели” са по-вредни от всеки ликвидатор, защото убеденият ликвидатор директно предлага възгледите си и за работниците е лесно да схванат тяхната погрешност. Троцки и компания лъжат работниците, прикриват злото, правят изобличаването му невъзможно…Всеки, който подкрепя групата на Троцки, подкрепя политиката на лъжи и заблуда на работниците…” – такава е оценката на Ленин за Троцки. През тези години в партийните и съветски органи имаше не само болшевики-ленинци, но и меншевики, есери, бундовци и други опозиционери, които имаха собствена типография, издаваха собствени вестници, литература. Техните убеждения изобщо не бяха ленински, не бяха болшевишки.

Троцкистите са спътници на Ленин, но не са негови съратници. И не случайно през 20-те и 30-те години на XX век възникнаха постоянни вътрешнопартийни разногласия по важните въпроси за съдбата на страната и партията. Троцкистите нееднократно бяха изключвани от партията за нелегална антисъветска дейност, за вредителство. Те се кълняха, признавайки своите грешки, тях отново и отново ги възстановяваха в партията, и те отново заемаха държавните постове в СССР.

Бяха ли жертви на репресиите през 30-те години така наречените „ленински партийци”?

Ако разгледаме обективно фактите, ще разберем, че Троцки, Бухарин, Зиновиев и другите, както вече казахме, са спътници на Ленин, но не и идейни съратници, затова те и се отклониха от болшевизма. Първоначално те бяха в опозиция, а след това – тръгнаха по кървавия контрареволюционен път. Те бяха свързани тясно с германския фашизъм, с японската, с американската, с полската агентура. Те се занимаваха активно не само с шпионаж, с вредителство във всичките сфери на социалистическото строителство, организираха терор, диверсии, убийства, но и подготвяха война против СССР в сговор с фашистите, както и с физическото унищожаване на държавните ръководители на Съюза.

В книгата си Майкъл Сайерс и Алберт Кан „Тайната война против Съветска Русия”, публикувана през 1947 г. на руски език, се разказва, как Троцки, изгонен от СССР още през 1929 година, изпраща писмо в Москва на своя последовател Карл Радек, в което се отбелязва необходимостта от таен съюз с германското и японското правителства. Троцки пише, че      „… диверсионните актове изобщо сега,веднага трябва да се извършват под прякото наблюдение на немското и японското върховно главно командване…” и пресмята отстъпките, без които троцкистите не биха могли да се надяват да дойдат на власт. „Ще ни се наложи да отстъпим на Японците сахалинския нефт и да и́ гарантираме доставки на нефт в случай на война с Америка. Ние също се задължаваме да я допуснем да експлоатира злато. Неизбежно ще се наложи да отстъпим Приморието и Приамурието, а на Германия – Украйна” (пак там, с. 339).

Един от активните участници в подготовката на контрареволюционния заговор – Николай Крестински, заместник на народния комисар на ВнР на СССР, по време на съда откровено пояснява тактиката си (която успешно използва Горбачов): „… Налагаше се при такива изказвания да се скриват истинските цели на преврата, когато се обръщахме към населението, към армията, към чуждите държави. Беше по-правилно когато се обръщаме към населението да не говорим, че ще свалим съществуващия социалистически строй… Ние смятахме да говорим под прикритието на съветски революционери: ще свалим лошото съветско правителство и ще възобновим доброто, но ние го разбирахме по друг начин…” (пак там, с. 333).

За методите на троцкистката дейност, целяща свалянето на съветския обществен и държавен строй, с цинично откровение говореше „архитекта” на перестройката Александър Яковлев, член на КПСС от 1944 до 1991 година, член на Политбюро от 1987-1990 година, ръководител на идеологическия отдел на ЦК на КПСС и чрез него осъществил подривната работа на ЦРУ срещу СССР (което е потвърждение за връзките му с чуждите разузнавания), в злобното си клеветническо предисловие към книгата „Черна книга на комунизма”:

„…Аз нелегално изучавах работите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, на Мао и на другите „класици” на марксизма… Понеже живеех и работех във висшите „кръгове” на режима и в най-висшите също – в Политбюро на ЦК на КПСС при Горбачов, аз много добре разбирах, че всички тези теории и планове са бълнуване… „Всички до един, и аз също…Държахме истинските си убеждения в нас.

След XX конгрес в много тесен кръг с мои близки приятели и единомишленици често обсъждахме проблемите  за демократизирането на страната и обществото” (по този начин „архитектите” на перестройката планират да реставрират капитализма в СССР – ред.). „Избрахме простия, окъсан, метод за пропагандиране на „идеи” на късния Ленин… Разработихме (разбира се, устно) следния план: с  авторитета на Ленин да ударим по Сталин, по сталинизма. А след това, в случай на успех, чрез Плеханов и социал-демократите да ударим по Ленин, чрез либерализма и „нравствения социализъм) – по революционерството изобщо.

Започна нов кръг от разобличения на „култа към личността на Сталин”. Но не като емоционалната врява на Хрушчов, а с ясния под текст: че, престъпник е не само Сталин, но и самата система е престъпна.

Съветският тоталитарен режим можеше да бъде разрушен само чрез гласност…, като се прикривахме с усъвършенстването на социализма.

Вестник „Съветска Русия”… през март 1988 година публикува статията на Нина Андреева „Не мога да отстъпя от принципите”. Това беше антиперестроечен манифест, боен вик на неосталинистите” (започна възраждането на болшевизма, което предизвика страх в средите на „перестройчиците” – ред.). „В отговор антисталинската дискусия се ожесточи рязко. … Бързо дойде ред и на Ленин… Връщайки се назад, мога с гордост да кажа, че хитроумната, но много проста тактика … сработи”. Тоест тактиката на троцкисткото двуличие сработи, то беше на въоръжение в десно-троцкисткия блок през 30-те години.

Програмните точки на десно-троцкисткия блок водеха до реставрацията на капитализма в СССР. Показанията на Бухарин пред съда са свидетелство за това.: „… Ако формулираме на практика моята програмна теза, то по отношение на икономиката – това е държавен капитализъм, едноличници, намаляне на колхозите, чужди концесии, премахване на монопола върху външната търговия и в резултат – капитализиране на цялата страна. А вътре в страната програмата предвижда блок с меншевиките, есерите и други такива. В политически смисъл се предвижда използване на елементи на цезаризма…елементи на      фашизма …” (пак там, с. 233).

За това, че съветският посланик в Япония Юрин и приятелят на Троцки –Кръстьо Раковски, са предавали секретни сведения на японските агенти, се потвърждава и от японската преса. Например, на 20 февруари 1937 година, токийският вестник „Миако” публикува отчет от секретното заседание на „Плановата и бюджетната комисия” на японското правителство. На това заседание военният министър, генерал Сугияма, заявил, че неговото министерство „… разполага с подробна информация за пропускателната способност на Сибирския железен път в Русия, – в продължение той докладва, – имаме елементи, които се намират в опозиция на днешното правителство, именно от тях ние имаме тези сведения”.

Разбира се за тази своя публикация, за вестник „Миако”  е имало сериозни последици. Вестникът е бил глобен с голяма сума за предадената тайна информация, а главният редактор е бил принуден да подаде оставка по настояване на военния министър (пак там с. 272-275).

Съдейки от откритите съдебни процеси, на който са присъствали както родни, така и чужди журналисти, дипломати, политически дейци, – „не са открити  никакви процесуални фалшификации”. Като пример можем да посочим делото на Бухарин, един от видните партийни ръководители, осъдени за контрареволюционна дейност.

Съгласно изказванията на тогавашния американски посланик в Москва, известният юрист Джоузеф Дейвис, който е присъствал на всички заседания, на Николай Бухарин му е било разрешено да говори свободно през цялото дело без прекъсване. Той докладва във Вашингтон, че в хода на процеса е било доказано, че осъдените са били виновни за престъпленията, които са им били предявени и че общото мнение сред дипломатите, присъствали на съдебните заседания, се свеждат до това, че наличието на много сериозен заговор е било доказано.

Каква съдба са подготвяли на Съветската страна фанатикът Троцки и неговата клика, доказаха съдебните процеси, за които декларира Генералният Прокурор на СССР Андрей Януаревич Вишински за:

„ДЕЛОТО ПРОТИВ АНТИСЪВЕТСКИЯ „ДЕСНО-ТРОЦКИСТКИ БЛОК”.

„По нареждане на разузнаванията на чужди държави враждебни на Съюза на ССР, обвиняемите по това дело са организирали заговорническа група наречена „Десно-троцкистки блок”, който си поставя за цел свалянето на съществуващия в СССР социалистически обществен и държавен строй, възстановяването на капитализма и властта на буржоазията, разкъсването на СССР и откъсването от него на Украйна, Белорусия, Средно-азиатските републики, Грузия, Армения, Азербайджан и Приморието.

Следствието установи, че „десно-троцкисткия блок” е обединил в редовете си нелегални групи от троцкисти, десни зиновиевци, меншевики, есери, буржоазни националисти от Украйна, Белорусия, Грузия, Армения, Азербайджан, Средно-Азиатските републики.

Лишени от всякаква подкрепа вътре в СССР, участниците в десно-троцкисткия блок възлагат на помощта на чужди агресори, обещали им да  я дадат при условие, че разкъсат СССР и откъснат от СССР Украйна, Приморието, Белорусия, Средно-Азиатските републики, Грузия, Армения, Азербайджан.

Това съглашение на „десно-троцкисткия блок” с представители на чужди държави се облекчава от факта, че много от ръководителите на този заговор са били дългогодишни агенти на чужди разузнавания, като са шпионирали в тяхна полза. Това, преди всичко, се отнася за един от вдъхновителите на заговора – народния враг Троцки. Неговата връзка с ГЕСТАПО беше доказана изчерпателно в процеса по троцкистко-зиновиевския терористичен център през август 1936 година и антисъветския троцкистки център през януари   1937 година. Троцки е бил свързан с германското разузнаване още през 1921 година и с английската „Интеллиджънс-сървис” от 1926 година.

Съглашението на „десно-троцкисткия блок” с чужди разузнавания се е облекчавало също и от това, че някои от обвиняемите по това дело заговорници са били провокатори и агенти на царското разузнаване.

Болшинството от главатарите на „десно-троцкисткия блок” са извършвали престъпната си дейност по пряко нареждане на Троцки и съгласно плановете, нa чужди държави, широко замислени и разработени в техните генерални щабове.

След фашисткия преврат в Германия шпионската работа на троцкистите приема още по-широк и рязко изразен пораженчески характер.

Осъществявайки своите престъпни замисли, антисъветските заговорници по преките директиви на международните фашистки разузнавания, организират в отделните републики, краища и области на Съветския Съюз, разузнавателна мрежа от диверсионни и вредителски гнезда, овладявайки редица предприятия в промишлеността, транспорта, селското стопанство и  търговията.

Наред с подготвените от тях разрушителни диверсионни действия заговорниците смятат по време на войната да взривят и унищожат основните отбранителни предприятия на нашата социалистическа Родина. Те подготвят също взривяване на военни влакове с големи човешки жертви. Те си поставят за задача да парализират целия стопански живот на страната, изхранването на армията и снабдяването с въоръжение.

Следствието установи, че редица такива диверсионни вредителски актове на заговорниците са били вече извършени в различни отрасли на народното стопанство.

Без да имат надежда за свалянето на съветския строй чрез методите на шпионаж, вредителство, диверсии, кулашки въстания, „десно-троцкистките” заговорници, изпитващи злоба и ненавист към СССР, преминават към подготовка и извършване на терористични актове срещу ръководителите на правителството и на ВКП(б).

Следвайки тези приети решения, заговорническия блок  извършва мащабно организиране на терористичните групи и практическата подготовка за извършването на терористични актове против ръководителите на ВКП(б) и съветското правителство. Следствието установява, че злодейското убийство на С М Киров, е осъществено от ленинградския троцкистко-зиновиевски терористичен център на 1 декември 1934 година, по решение на „десно-троцкисткия” блок, участниците в който бяха привлечени като обвиняеми по това дело.

Както беше установено от предварителното и съдебно следствие по това дело, А М Горки, В Р Менжински и В В Куйбишев паднаха жертва от терористичните актове, осъществени по заповед на обединения център на „десно-троцкисткия блок”. На основание директивата на народния враг    Л Троцки, „десно-троцкисткия блок” взима своето чудовищно решение за убийството на А М Горки. Изпълнението на това решение е било поръчано на Ягода.

С убийството на съветските дейци се затвори кръга от тежки държавни престъпления, чрез които бандата от презрени отцепници на нашата Родина, провокатори на царската охранка, наемниците на чужди разузнавания, готвещи се да продадат на международните капиталисти  нашата земя и нашата свобода, се стремяха да осъществят фашисткия план – за свалянето на съветския строй и възстановяването на капитализма.

Тези чудовищни престъпления не бяха случайни за троцкистите, нито за десните. Следствието установи, че още през 1918 година, непосредствено след Октомврийската революция, в периода на сключването на Бресткия мир, Бухарин и неговата група на така наречените „леви комунисти” и Троцки с неговата група съвместно с „левите” есери организираха заговор против В И Ленин като глава на съветското правителство.

Бухарин и другите заговорници, както се вижда от материалите на следствието, са имали своя  цел да разрушат Бресткия мир, да свалят съветското правителство, да арестуват и убият В И Ленин, Й В Сталин и  Я М Свердлов и да сформират ново правителство от бухаринци, които тогава за маскировка се наричаха „леви комунисти”, от троцкисти и „леви” есери”…

Изхождайки от казаното следва, че в случай на политическа победа на троцкистите през 30-те години, единствения път за страната е бил реставрирането на капитализма.

Тогава се е решавал въпросът не само за диктатурата на пролетариата, властта на работниците и селяните, и за запазването на социалистическия строй, но и се решаваше съдбата на страната, нейната цялост и суверенитет. Й В Сталин, идейният съратник на В И Ленин, се бореше не за лична власт, а за запазване на диктатурата на пролетариата – властта на работниците и селяните, за запазването на СССР – страната на социализма.

Известно е, че във всяка капиталистическа страна, както и в буржоазна  Русия, престъпниците от такъв род, като държавните изменници, агентите на чужди разузнавания, терористи и други бандити, и още повече тези, които са подготвяли свалянето на държавната власт с физическо унищожаване на нейните ръководители, и предаването на части от страната на фашистите – престъпниците от такъв род никога не са били смятани за невинни жертви.

Неотроцкистите – Хрушчов, а в перестроечното време  Горбачов, Елцин, Яковлев, Чубайс и другите (от 5-та колона), осъдените по политическите дела през 30-те години ги реабилитираха и ги обявиха за „невинни жертви”.  Това реабилитиране не е свързано с установяване на истината, а имаше чисто политически характер. Кого могат да реабилитират идейните последователи на Троцки и на неговата клика? Само такива, като тях. Днешните господа – капитализатори, антиподи на съветската власт, също не смятат троцкистите за държавни престъпници и ги оправдават. Защо? Понеже те са идейни последователи на троцкизма.

През 90-те години на XX век ненавистниците на Съветската власт (5-та колона) с подкрепата на САЩ извършиха вселенско престъпление – демонтираха социализма, разрушиха великата държава – СССР, реставрираха капитализма, тоест реализираха това, което не можаха да направят Троцки и неговата клика, и дори Хитлер.

Необходимо е да се каже, че всички тези негативни събития, които стават в буржоазна Русия днес, в Украйна, в Близкия Изток, пък и в целия свят – е следствие от демонтажа на социалистическия строй и разрушаването на СССР.

Някои господа-демократи лъжат, като наричат 90-те години „бурни”. Тези години не бяха „бурни”, а престъпни. Капитализмът е враждебен на човешката цивилизация.

Социализмът е необходим, като живота, след него е бъдещето!

(При подготовката на статията са използвани материали от книгите „Сталин и враговете на народа”, „Заедно със Сталин” от А Я Вишински)

З К Мокряк – гр. Курск

В-к „Серп и молот” бр.№4 (272) от 2016 година

превод Милчо Александров             

Tags: ,