ФИДЕЛ КАСТРО ЗА ВИЗИТАТА НА ОБАМА В КУБА

fidel

„Не ни трябват никакви подаръци от империята. Ние ще направим законни и мирни усилия за мир и дружба между всички хора, живеещи на нашата планета, понеже това е нашата цел (Фидел Кастро Рус)

Отчасти на нас, кубинците, ни провървя, понеже имахме примера на Хосе Марти. Аз дори си задавам въпроса, трябваше ли той да загине в боя при Дос Риос, където изрича „дойде моят час” и тръгна да атакува испанските войски укрепили се в окопите. Той не искаше да се върне в САЩ и никой не можеше да го принуди да го направи.

„Който се опита да завладее Куба, ще получи само пепел от нейната земя, обагрена с кръв, ако не загине в нея”, казваше легендарният тъмнокож кубински генерал Антонио Масео. Безспорни са също заслугите на Максимо Гомес, най-дисциплинираният и скромен военоначалник в нашата история.

От друга страна, как да не се възхитиш от Бонифацио Бирне, който възнегодувал, когато връщайки се в Куба видял на борда на кораба си още един флаг, освен родния си и възкликнал: „Моят флаг никога не е служил на чужди интереси…”, като изрича една от най-красивите фрази, които някога съм слушал: „ Ако той бъде разкъсан на малки късчета, то едно от тях ще бъде мой флаг. Падналите в боевете наши другари, ще го издигнат в небето и ще го запазят!”. Не мога да забравя пламенните думи на Камило Сиенфуего, изречени в същата вечер, когато контрареволюционерите, се укрепиха на няколко метра от нас, насочиха своите гранатомети и пушки американско производство срещу галерията, където се намирахме ние. Обама се ражда през август 1961-ва година, за което говори той самият. От тогава измина повече от половин век.

Но да видим как мисли сега нашият висок гост: „Аз пристигнах тук, за да оставим в миналото последните остатъци от студената война на американския континент. Аз пристигнах тук, за да протегна ръка за дружба с кубинския народ”. И веднага подхвана цял поток от разсъждения, които са съвсем нови за болшинството от нас: „Двете наши страни ще живеят в свят, като европейците”. След това президентът на САЩ продължи: „Куба, както и САЩ, беше изградена с труда на робите, докарани от Африка. Както и в САЩ, сред кубинсия народ има потомци и на роби, и на робовладелци”.

В съзнанието на Обама изобщо няма място за коренното население. Той не каза, че революцията премахна расовата дискриминация, че тя въведе нормите за пенсиониране и заплати за всички кубинци тогава когато той е бил на 10 години. Отвратителната расистка привичка на буржоазията при наемане на замъци за почивка  и отдих в тях да несе допускат чернокожи граждани, беше отменена от кубинската революция. Кубинската революция ще влезе в историята с битката която тя проведе в Ангола против апартейда, премахвайки наличието на ядрено оръжие в континента с население повече от милиард човека. Нашата солидарност беше насочена преди всичко в оказване на помощ на народите от Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау и на други страни, които по-рано се намираха под фашисткото колониално господство на Португалия.

През 1961 година, само две години и три месеца след победата на революцията, наемници подготвени в САЩ, снабдени с тежка артилерия и бронетехника, с подкрепата на авиацията и съпроводени от американски бойни кораби и самолетоносачи, неочаквано нападнаха нашата страна. Нищо не може да оправдае това вероломно нападение, което ни струваше стотици убити и ранени. Няма никакви доказателства, че от проамериканските бригади да е евакуиран макар и един наемник. Американските военни самолети бяха представени в ООН като метежни кубински екипажи.

На всички е добре известен военният опит и мощ на САЩ. Американците си помислиха, че и в Африка лесно ще изведат от строя революционна Куба. Моторизираните бригади на расистката ЮАР проведоха в покрайнините на анголската столица Луанда атака от юг в Ангола. Така започна борбата, продължила 15 години. Аз дори не бих споменал за това, ако елементарното чувство за дълг пред името на Алисия Алонсо не ми налага да отговоря на Обама за Големия театър в Хавана.

Аз няма да споменавам подробности, просто искам да подчертая, че там, в Ангола в борбата за освобождаване на човека беше написана славна страница. Може да се каже, че се надявах, че Обама ще вземе правилния курс. Неговия скромен произход и природният му ум можеха да се превърнат в предпоставка за това. Голямата част от живота на Мандела премина в затвора, но се превърна в легендарен борец за човешкото достойнство. Случайно попаднах на книга в която се разказваше за живота на Мандела и – колко неочаквано! – предисловието към нея беше написано от Барак Обама. Разлистих я. Невероятно, с какъв строен почерк Мандела прави редакторските си поправки при уточняването на детайлите. Щастие е да се познават такива хора, като него.

Що се отнася до ЮАР, то  съм длъжен да си спомня за още една история. Аз някога действително много исках да разбера, от къде южноафриканците имат ядрено оръжие. Единственото което беше известно тогава е, че навярно те имат 10-12 бомби. Като достоверен  източник на информация можех да се опра на преподавателя – изследовател Пиеро Глейезес, автор на книгата „Противоречивите Мисии: Хавана, Вашингтон и Африка, 1959-1976”, великолепна работа. Аз знаех, че той е най-сигурния източник на информация за тези събития и му съобщих това. Той ми отговори, че повече няма да засяга тази тема, защото в книгата е отговорил на всички въпроси, които му е задал другарят Хорхе Рискет, кубински посланик в Ангола и е негов голям приятел. Аз потърсих Рискет, той вече се занимаваше с други неща. Всичко това съвпадна с визитата на Пиеро в нашата страна. Предупредих го, че Рискет е вече много възрастен и болен. След няколко дни се случи това от което се страхувах. Състоянието на Рискет рязко се влоши и той почина. Когато Пиеро пристигна, вече нищо не можеше да се направи, но получих информация от него, свързана с ядреното оръжие и помощта, която ЮАР оказваше на Рейгън и Израел.

Не знам, какво може да каже Обама сега по повод на тази история. Както и не знам, дали е знаел нещо по този въпрос, макар да е малко вероятно, съвсем пък нищо да не знае. Скромният ми съвет към него е, да помисли сериозно, вместо да измисля теории за кубинската политика.

Обама произнесе реч пълна с елейни думи, за да каже: „Дойде време да се забрави миналото, да оставим назад миналото, да погледнем в бъдещето, заедно, бъдещето е пълно с надежди. Това няма да е лесно, ще се наложи да се преодоляват препятствия и за това е необходимо време. Но моето присъствие тук дава много големи надежди, че ние заедно ще ги преодолеем всичките, като приятели, като семейство, като съседи”.

Всеки от нас рискува инфаркт, слушайки такива думи от президента на Съединените щати. След жестоката блокада, която продължи 60 години. А как, за сметка на тези които загинаха по време на нападенията на наемниците на кубинските кораби и пристанища, в пътническия самолет, който беше взривен по време на полет, при многобройните нахлувания и актове на насилие?

Нека никой да не си прави илюзия, че нашият благороден и самоотвержен народ ще се откаже от своята слава и правата си, от духовното богатство, което той е натрупал, развивайки образованието, науката и културата.

Твърдя, също, че ние сме способни сами да произвеждаме продукти за хранене и материални блага, които са ни необходими, като използваме силите и ума на нашия народ. Не са ни необходими подаръци от империята. Ние ще направим законни и мирни усилия за мир и дружба между всички хора, живеещи на нашата планета, понеже това е нашата цел.

Фидел Кастро Рус

27 март 2016 година                       превод Милчо Александров

Tags: ,