129 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Родителите на Димитров са Димитър Тренчев от Разлог и Парашкева Досева от с. Бня Разложко След Кресненско-Разложкото въстание семействата им се преселват в с.Ковачевци, Пернишко, което е на територията на Царство България. Тук двамата сключват брак, от който се раждат 7 деца.

Георги Димитров е роден на 30 юни        (18 юни стар стил) 1882г. в с. Ковачевци. Четири години след раждането на Димитров семейството му се преселва в София. През1894 г., още 12-годишен, поради липса на средства прекъсва образованието си и започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов.

Навлизане в българската политика (1902 – 1923)

През 1902 Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903г.  Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев. Той е и активист на Общия работнически синдикален съюз. Димитров ръководи Стачката на пернишките миньори започнала на 18 юни 1906 и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. През 1906 година сключва брак със сръбската моделиерка[2] и синдикалистка Люба Ивошевич. В резултат на своята активност през 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП на мястото на тежко заболелия Гаврил Генов. Георги Димитров е мобилизиран по време на Межусъюзническата война през 1913 г., но добил национална известност, той става депутат на изборите за XVI ОНС (24 ноември 1913). Така вместо на фронта, той попада в парламента и на 31 години става най-младият народен представител в Царството. През този период приема вижданията и постановката на Димитър Благоев по националния въпрос и се оформя като привърженик на идеята за Балканска федерация. На XXII конгрес на БРСДП (т.с.), който става първи конгрес на БКП (т.с.), не подкрепя националистическото схващане на българската буржоазия, а издига тезата за създаване на Балканска федеративна съветска социалистическа република, включваща в състава си и Македония.

На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години – до 1923 г.Като народен представител избягва мобилизацията по време на Първата световна война. Депутатският имунитет му позволява достъп до войниците на Солунския фронт, където води активна агитация против шовинизма на българската буржоазия, според постановките на БРСДП (т.с.), за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г. Участва в партийния конгрес на 28 май 1919, когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 – 3 януари 1920). Включва се в дейността на Коминтерна и свързаните с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. По това време Георги Димитров пространно защитава идеята за Балканската Федерация в реч пред комунисти-емигранти през февруари 1923 г, като поставя искането за независимост от “българската буржоазия”. През1923 г.заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското въстание. Действа с щаба на въстанието в Северозападна България. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам – в Австрия. В България той е осъден задочно на смърт.

В Коминтерна (1923 – 1946)

В Австрия Димитров става активист на Комунистическия интернационал  (Коминтерна), като извършва организационно-политическа дейност в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до поста ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна през периода 1929-1933 г.. На 9 март 1933 г., заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен в организирането за подпалването на Райхстага, за което и днес се смята, че е провокация на германския фашизъм.. Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг. Майката на Димитров заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон, от леви адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия е организиран контра-процес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите. В своята защитна реч Димитров защитава българският народ от грубите нападки на медиите. Той подчертава неговите исторически заслуги пред човечеството и гордостта си, че е българин. Словесните му сблъсъци с Херман Гьоринг и защитната му пледоария спечелват на Димитров място в комунистическия пантеон.

Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветският съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са осъдени за антисъветска дейност и са изпратени в  поправителни лагери. Танев умира в лагера, а Попов след 13 години в лагерите  се завръща в България .След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП . В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1935 – 1945). След смъртта на Люба Ивошевич, самоубила се, скачайки от висока сграда в Москва през 1933 г., втората съпруга на Димитров е чехословашката гражданка Роза Юлиевна  (Роза Флайшман), която е предана комунистка. Единственото им дете Митя се ражда през 1936 г., но едва 7-годишно умира от дифтерит.

Отново в България (1946 – 1949)

След въстанието  на 9 септември 1944 г. Димитров остава в СССР, ръководи провежданата в страната политика от страна на БРП (к). Завръща се в България, след като страната е обявена за „Народна република“ на референдум от 15 септември 1946 г. Непосредствено след завръщането си е  избран за министър-председател. Оглавява БРП (к), която през декември1948 г. се преименува на БКП.

Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към народнодемократически модел на управление и социалистическа държава. Води курс на тясно сближение с Югославия , но поради предателството на Тито и извръщенията извършени от групата на Трайчо Костов в Пиринския край, тази стара идея не се осъществява..

Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума „Баравиха“ край Москва, където е лекуван 4 месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза), диабет, хроничен простатит“. Тялото му е изложено в София в Мавзолея на Георги Димитров, а след контрареволюцията е погребано в католическата част на Централните софийски гробища през 1990 г. Мавзолеят е разрушен на 21 август 1999 г. от оказалите се на власт фашизирани елементи, подкрепяни тайно от враговете на социализма и БКП, намиращи се на ръководни постове в БСП.

От Укипедия – редактирано от Милчо Александров

Tags: , ,