ДЕН НА БОТЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ГЕРОИ В АНТИФАШИСТКАТА БОРБА, ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА И ГЛОБАЛИЗМА – 2 ЮНИ

   Христо БотевНа 2 юни нашият народ се прекланя пред героичната смърт на великия български революционер и поет Христо Ботев. По всенародна традиция на този ден комунистите, работниците и всички трудови хора си спомнят за великата саможертва на хилядите борци срещу фашисткото робство, които дадоха живота си за тържеството на социализма и комунизма. С признателност на този ден родината скланя глава пред подвига на хилядите бойци, загинали в Отечествената война. С гняв и тревога напомнят на буржоазната компрадорска власт, че 1 238 294 отидоха в небитието благодарение на тяхната небългарска, антинародна политика.

  Христо Ботев е велик демократ-революционер, гениален поет, талантлив общественик и публицист, вдъхновен патриот, храбър до саможертва борец за освобождението на нашия народ от турско робство, за национална независимост.

Ботев свързва революцията в България със световната революция. През 1875 година той горещо приветствува създаването на Първия интернационал, „целта на който е (както той пише) да съедини всички онеправдани работници в едно разумно и съзнателно цяло, за да могат с общи сили да се отърват от своите изедници – царе и капиталисти”.

Своя горещ патриотизъм Ботев съчетава с интернационализма и с любовта си към великия руски народ. Ботевите произведения са високоидейни, пропити с революционна страст. Той създаде гениални творби за националната българска литература, като „Хайдути”, „Борба”, „Хаджи Димитър”, „Майце си”, „Елегия” и др., които са гордост за цялата световна поезия.

Реакционните управници в миналото и сега се стремят по хиляди начини да изкоренят или да намалят влиянието на Ботев. Нищо обаче не беше и не е  в състояние да премахне Ботев от сърцата на трудещите се. Заедно със скъпите имена на Ленин, Сталин и Георги Димитров в борбата на народа срещу монархофашизма боен призив беше и името на Ботев. Партизаните носеха Ботев в сърцата си. По ботевски водеха борбата. С неговите песни влизаха в неравните боеве с империалистическите слуги – монархофашистите. А преди разстрел, осъдените на смърт, се разделяха със знаменитата му песен „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира …”

На 2 юни трудещите се почитат паметта и дейността на героите, паднали в националноосвободителните борби на българския народ против гнета на турските еничари и феодали, на героите от Априлското въстание, на обикновения обущар Кочо Чистеменски и хилядите като него, на ръководителите му Бенковски, Волов, Обретенов и другите участници, вдъхновяващи и днес осъзнатите работници, интелигенти и селяни да водят борба за социализъм и укрепване на мира.

На 2 юни нашият трудов народ се прекланя пред паметта на загиналите над двадесет хиляди герои от Септемврийското въстание и във варварския терор на кръволока Александър Цанков през априлските събития на 1925 година.

В двете десетилетия кърваво господство на монархофашистките клики българският народ беше подложен на безогледен фашистки терор. Но борбата на народа срещу властта на монархофашизма не можа да бъде спряня нито с преследванията, нито с безследните изчезвания, нито с разстрелите и бесилките.

На 2 юни трудещите се в България, на колене, си спомнят за саможертвата на скъпите синове и дъщери на българския народ, славните партизани и партизанки, политзатворниците и концлагеристите, ятаците и помагачите, загинали в смел открит бой с фашизма.

През революционните 1941-1944 години геройски загиват мнозина от най-свидните, най-смелите и доблестни народни синове и дъщери. Поколенията, независимо от днешната пропаганда, никога няма да забравят бесилките, опожарените къщи, зверските инквизиции в участъците и дирекцията на полицията, концлагерите, препълнените затвори.

През този период само за две години и осем месеца са арестувани и затворени 64 345 души, на смърт са осъдени 12 861 души. Страната е осеяна от концентрационни лагери – Гонда вода, Кръсто поле, Рибарица, Галата, Св. Киряк, Св. Анастасия, Царево село, Св. Никола и други са затворени 31 540 души.

На 2 юни почитаме паметта на хилядите смели войни загинали в Отечествената война.

Българската армия с новите си командири-герои от борбата против фашизма, включила в своя състав героичните народоосвободителни войски, заедно с братската Съветска армия продължава борбата до пълното ликвидиране на хитлеровия фашизъм. Чрез Отечествената война нашата Народна армия даде своя героичен принос в общата борба против фашизма.

След отстояването на независимостта на България с решаващата помощ на дипломацията на СССР, която е застрашена поради включването на страната във фашистката ос Рим-Берлин-Токио – правителството на ОФ повежда страната по пътя на народната демокрация, която през 1947 година закономерно тръгва по пътя на изграждането на комунистическото общество.

Въпреки съпротивата на вътрешните и външните врагове през 1962г. неговата първа, неразвита фаза беше построена. След като ревизионистите начело с Тодор Живков и с бруталната намеса на кликата на Хрушчов овладя властта, България тръгна по пътя на възраждането на капитализма, венец на който се оказа 10 ноември. Днес, отчитайки дейността на членовете на бившата БКП, стигаме до печалния резултат – 98% се оказаха поразени или бяха съзнателни привърженици на опортюнизма. Така че, за никакво рухване на комунизма не става дума, а станахме свидетели на неговото съзнателно разрушаване в продължение на 27 години. Докато работниците се отказаха от класовата си борба по внушение на подли нейни „водачи”, срещу нея се водеше и продължава да се води жестока класова борба от опортюнистите, които напълно закономерно преминаха от отсрещната страна и станаха капиталисти и от европейските и от американските империалисти. В резултат на тази класова борба загинаха 1 238 294 български граждани – повече от общия брой на жертвите от Първата и Втората световни войни.

На 2 юни българските комунисти, съзнателните работници, селяни и симпатизиращите им интелигенти се покланят пред паметта на тези жертви на съвременния фашизъм – глобализма.

На 2 юни, ние – членовете на БКП, изразяваме своята работническа солидарност с милионите наши другари по света в решителната им класова борба с глобалистката напаст и се прекланяме пред паметта на загиналите в нея.

19 май 2012 година                                                    Политбюро на ЦК на БКП

Tags: ,