5-ТИ МАЙ: 105 ГОДИНИ ОТ ИЗЛИЗАНЕТО НА ПЪРВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК „ПРАВДА”

pravda

  Болшевиките започват издаването на нелегални вестници през 1900 година. Основател на първия вестник е Ленин. Това е вестник „Искра”. „От искрата ще се разгори пламък” – този девиз от времето на декабристите е отпечатан на първата страница на вестника. Ленин подготвя вестника, намирайки се в емиграция. Десетки революционери криели вестника и го прекарвали през границата, а след това в Русия го препечатвали на тайни места. „Искра” излиза нередовно, съдържа предимно теоретични статии, предназначени за нелегалните борци-революционери, координира техните действия, учи ги на борба. След „Искра” излизат и други нелегални болшевишки вестници.

Но развитието на революционната борба изисква излизането на масов вестник, обърнат към широк кръг читатели, осведомяващ за актуалните политически събития и всекидневната борба на работниците. Възможност за издаването на такъв вестник се появява през 1912 година. В това време царизмът самодоволно смята, че ще може да вгради социал-демократическите организации в своята политическа система. И трябва да се каже, че повод за такива мисли дават меншевиките-ликвидатори, призоваващи към отказ от революционната борба и създаване на легални партии. Но съвсем по друг начин се възползват от отслабването на царизма болшевиките. Било решено да се издаде легален вестник, уж с умерена насоченост. Решението за издаването на такъв вестник е взето от болшевиките през януари 1912 г. на конференцията в Прага. На тази конференция в Руското бюро на Централния Комитет на Руската социал-демократическа работническа партия /болшевики/ по предложение на Ленин е избран Й.В.Сталин. Именно на него му предстои да основе новия вестник.

През пролетта на 1912 г. 31 годишният Сталин пристига в Петербург и с група другари се заема с издаването на новия вестник. Първият брой излиза на 22-ри април по стар стил, или на 5-и май по нов стил. В първия брой е поместена статията на Сталин „Нашите цели”. Да осветява пътя на руското работническо движение в светлината на международната социал-демокрация, да сее истината сред работниците за приятелите и враговете на работническата класа, да стои на стража на работническите интереси – ето какви цели ще преследва „Правда” – пише Сталин.

На вестника предстои да стане не само информатор, но и организатор на работническото движение. Разделите „Работническо движение” и „Работнически живот” заемат почти изцяло трета и четвърта страница на вестника. Това са кореспонденции на работниците от фабрики и заводи, разказващи за борбата на работниците в своите страни. Пак там са данните за паричните помощи на работниците за техни стачкуващи другари. Самият вестник се издава с парични средства на руските пролетарии.

През периода 1912-1914 година излизат 646 броя на вестника, като 190 от тях са подложени на репресии от царската агентура, всеки четвърти брой е конфискуван, всеки осемнадесети брой е носел някакви санкции. Тиражът на вестника е обикновено 40 хиляди, но понякога достига 60 хиляди. За да заобиколи цензурата вестникът е изработван по особен начин. Вместо болшевик, например, се пише последователен демократ и други подобни наименования.

Главен редактор на вестника фактически е бил Ленин – вождът на революцията, намиращ се в емиграция, който почти ежедневно пише статии за „Правда”, изпраща писма, в които дава указания, съвети, поправя грешки. За две години в „Правда” са публикувани 280 ленински статии и бележки. Секретар на редакцията е бил Вячеслав М.Молотов, литературният отдел оглавява Максим Горки. Във вестника работят К.Е.Ворошилов, М.И.Калинин, Я.М.Свердлов.

Царското правителство започва да разбира накъде клони вестникът и осем пъти го закрива, но той продължава да излиза под други заглавия: „Работническа правда”, „Северна правда”, „Трудова правда”, „За правда”, „Пролетарска правда”, „Пътя на правдата”, „Работник”, „Трудова правда”.

„Правда” излиза две години, до юли 1914-та. Губернаторът на Петербург в писмо се оплаква на царя, че никакви санкции, в това число и арести на редактори, не дават никакви резултати. И така „Правда” е закрита до 1917 г. След победата на февруарската революция издаването на „Правда” е възобновено. Вестникът на болшевиките отново е подложен на репресии, този път от временното правителство, но от октомври 1917 г. става главен вестник в страната на съветите.

40 години „Правда” остава рупор на болшевизма. Фактическото угасване на болшевишкия вестник става след смъртта на Сталин. И названието му се оказа в ръцете на хрушчовската  ревизионистична банда. Но примерът на болшевишкия вестник „Правда” сега вдъхновява младите журналисти, литератори, народните кореспонденти за издаването на нови болшевишки вестници.

Л.З.

Tags: