ДАЛИ 12 ЮНИ Е ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РФ?

НЕЗАВИСИМОСТ ОТ КОГО?

„КАК РАЗРУШАВАХМЕ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ”

gorbi-tachar

От доклада на Маргарет Тачър (в САЩ, Хюстън, 11.1991 г.)

  „Съветският Съюз е страна, представляваща сериозна заплаха за западния свят. Аз говоря не за военна заплаха. Такава на практика нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, както и с ядрено оръжие.

Аз имам пред вид икономическата. Благодарение на плановата политика и своеобразното съчетаване на моралните и материалните стимули, Съветския Съюз успя да постигне всичките икономически показатели. Процентът на растеж на БВП при него бяха около два пъти повече, отколкото в нашите страни. Като прибавим и огромните природни ресурси на СССР, то при рационално управление на стопанството в Съветския Съюз имаше напълно реални възможности да ни изтласка от световните пазари.

За това ние винаги предприемахме действия, насочени срещу отслабването на икономиката на Съветския Съюз и му създавахме вътрешни трудности.

Основното беше надпреварата във въоръжаването. Ние знаехме, че съветското правителство се придържа към доктрината за равновесие във въоръжаването. В резултат на това СССР загуби 15% от бюджета си, а в същото време нашите страни загубиха само 5%. Безусловно това вредеше на икономиката на Съветския Съюз. На него му се наложи да икономисва средства за влагане в сферата на производството на така наречените стоки за народно потребление.

Ние смятахме да предизвикаме масово недоволство в населението на СССР. Един от нашите прийоми беше едва ли не „изтичане” на информация за броя на въоръженията у нас винаги в повече отколкото са в действителност, с цел да се предизвикат допълнителни вложения в икономически неизгодната сфера в СССР.

Важно място в нашата политика заемаше отчитането на несъвършенствата на конституцията на СССР. Формално тя допускаше незабавно излизане от СССР на всяка страна от съюзните републики която пожелае това (това се решаваше с обикновено мнозинство във Върховния Съвет). Наистина, реализирането на това право беше практически невъзможно поради циментиращата роля на компартиите и силовите структури. И все пак тази конституционна особеност беше потенциална възможност за нашата политика.

За съжаление, независимо от нашите усилия, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше много стабилна. Сериозно място в изграждането на нашата  политика (главно в САЩ) заемаше въпросът за създаване на система за противоракетна защита (СОИ). Трябва да призная, че болшинството от експертите бяха против създаването на СОИ, понеже смятаха, че такава система ще струва много скъпо и не е достатъчно сигурна, защото щитът на СОИ може да бъде пробит с малки вложения за „настъпателно” въоръжение от Съветския Съюз.

Независимо от това, беше взето решение за развитие на СОИ с надеждата, че СССР ще започне изграждането на аналогична скъпо струваща система. За наше най-голямо съжаление съветското правителство не взе такова решение, а се ограничи с протестна политическа декларация.

Получи се много трудна за нас ситуация. Но скоро постъпи информация за приближаващата смърт на съветския лидер и за възможността да дойде на власт човек с наша помощ, благодарение на който ние ще можем да реализираме намеренията си. Такава беше оценката на моите експерти (а аз винаги изграждах много квалифицирана група от експерти за Съветския Съюз и по необходимост помагах за допълнително емигриране на необходими специалисти от СССР).

Такъв човек беше Михаил Горбачов, който беше характеризиран от експертите, като човек невнимателен, подлежащ на внушения и много честолюбив. Той имаше добри отношения с болшинството от съветския политически елит, и за това идването му на власт с наша помощ можеше да ни излезе много евтино.

Дейността на „Народния фронт” не изискваше много средства: основно разходите се правеха за размножителна техника и финансова подкрепа на функционерите. Много повече средства ни бяха необходими за подкрепата на продължителната стачка на миньорите.

Много спорове сред експертите предизвика въпросът за издигането на Борис Елцин като лидер на „Народния фронт” с перспектива за избирането му във Върховния Съвет на Руската република и с последващо избиране за ръководител на Руската република (като противник на лидера на СССР    М Горбачов). Болшинството от експертите бяха против кандидатурата на Елцин, съобразявайки се с неговото минало и особеностите на личността му.

Но се извършиха съответните контакти и договорености, и решението за „издигането” на Б Елцин беше прието. С голям труд той беше избран за Председател на Върховния Съвет на Русия и веднага беше приета декларация за суверенитета на Русия. Въпросът от кого беше решен, понеже Съветският Съюз беше изграден около Русия. Това беше действителното начало за разпадането на СССР. На Б Елцин беше оказана съществена помощ и по време на събитията през август 1991 година, когато ръководната върхушка на СССР, блокира Горбачов, опитвайки се да възстанови системата и целостта на Съветския Съюз. Привържениците на Елцин успяха понеже той имаше реална власт над силовите структури.

Всички съюзни републики, се възползваха от ситуацията и се обявиха за суверенитета си (наистина много от тях направиха това в своеобразна форма, без да се изключва тяхното членство в Съюза).

По такъв начин, сега де факто се извърши разпадането на Съветския Съюз, но де юре Съветския Съюз съществува. Уверявам ви, че в близките месеци ще чуете за юридическото оформяне на разпадането на Съветския Съюз…”

 Идеология, экономика, политика             превод Милчо Александров

Tags: