ДАНКО ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО

 

Критерий за благополучието на страната не е богатството на отделни лица „заработващи” по 700 млн. рубли годишно (например като Дмитрий Ананьев – сенатор от Ямало-Ненцкия автономен окръг), а в липсата на бедни хора. Как може да се заработят 2 млн. рубли на ден? Само чрез ограбване на други. Какво е създал този Ананьев? Каква полза за народа е принесъл? Не знаем отговорите на тези въпроси.

  Но знаем друго – какво е това бедност. Много е лесно да си представим бедността. Виждали ли сте бездомни кучета? Винаги ми е жал за тях: някой им даде късче хляб, кучето намери някакъв отпадък – това им е цялата храна. И никакви гаранции за бъдещето – може изяденото късче да е последното в живота на кучето. Но нали говорим за хора, четем Конституцията, където е написано, че Русия е социална държава. Това значи, че в такава държава се гарантират най-малко жилищни, образователни, продуктови и други услуги за всички хора, дори и сами да са виновни за бедите си. Та нали ако сме отговорни за тези, които сме опитомили (А. дьо Сент-Екзюпери), още повече трябва да сме отговорни за по-малко благополучните от нас хора. А какво наблюдаваме?

  Само издевателства. А.П.Чехов се е удивлявал, че някой може да яде колкото за трима, знаейки, че до него има гладен човек. Съвестта не трябва да позволява да се прави това – да ядеш за трима. Но това е бил Чехов.

  Намерете днес поне един богаташ или писател, с изключение на левите писатели, който изведнъж би заговорил за съвест. Да вземем същия този Ананьев, сложил в джоба си през 2012 г. около 700 млн. рубли. Поне да се е изчервил при това?  Както казва народът: бога ми, не!

  Наскоро прочетох разказа на Куприн „Чудесният доктор”. Заглавието е прекрасно, а съдържанието чудовищно – за човек, оказал се на ръба на самоубийството, защото нямало с какво да храни децата си. Гладни и умиращи от глад деца на бедните хора – това е главното обвинение към капитализма, което съм извел за 65-те години от живота си. Макар че това съвсем не е единственото обвинение. Няма да завиждаме на децата на „богатичките Буратиновци”.Да, те не умират от глад, но много често споделят съдбата на децата от бедни семейства, попадайки в колонии, затвори и оказвайки се зависими от наркотици. Колко от тях не доживяват пълнолетие?

  Доколкото знам, статистиката мълчи за това, понеже богаташите убиват не само чуждите деца, но и своите собствени, и не само чрез гореизброеното, но и чрез леност, безделие, празнота, неспособност за труд. Пита се – за кого са създадени най-добри условия за получаване на образование, за занимание с наука, изкуство и т.н.? Разбира се, за децата на богати родители. Но в действителност не те движат живота напред За потвърждение на тази мисъл гледайте впрочем филмите „Играчка” и „Портокал с часовников механизъм”.

  А малко по-рано прочетох книгата на Салтиков-Щедрин „Пошехонска старина”. Не мисля, че писателят е искал да всява страх. Мисля друго  - че власт, допускаща такава бедност и беззаконие, каквито са описани в книгата, трябва да носи отговорност, дори наказателна. По-рано смятах, че културната революция в Русия са подготвили трите Гогол Херцен и Горки. Сега си промених мнението. Във всяко честно художествено произведение ще намерите пряко или косвено казаните думи – съвсем не на С. Говорухин, а на Л.Н. Толстой: „Така не бива да се живее”.

  Да се поклоним на нашите предци, които са намерили в себе си сили за революция. Масата от руските хора станаха Данко за цялото човечество, показвайки и потвърждавайки със своя опит други форми на човешко съществуване. Светът никога няма да бъде същият както преди 1917 година. Никога вече системата „господар – работник” няма да бъде доминираща в света. Тази формула непременно ще доведе до революция – рано или късно. Понеже човек живее само веднъж и има право на достоен, а не на робски живот. Прочетете, господа, разказа на Л.Н. Толстой „Работник и господар”  – макар и в паузите при броенето на парите. Той ще ви разкаже друга истина, освен паричната гледна точка – ще изстинете.

  Още Чернишевски разбра това – работникът и господарят трябва да са съединени в едно лице.

  Тогава няма да има бедни. За най-добра трябва да се смята тази страна, в която има най-малко бедни и нещастни хора.

Н. Бондаренко, гр. Ставропол

Превод от в. „Мысль” №6/2013 г.

Tags: