ДА ИЗГРЕБЕМ КУПИЩАТА БОКЛУК

stalin-zname

„След смъртта ми върху моя гроб ще натрупат купища боклук, но вятърът на историята ще го разпръсне целия, без да остави следи от него”

  Йосиф Висарионович Сталин се ражда в грузинското градче Гори на 21 декември 1879 година. Днес тази дата се оспорва, понеже през 1920 година, в интервю на шведския вестник „Folkets Dagblad Politiken” той посочва за рожден ден 18 декември 1878 година. В неговата биография има какво да се обсъжда и около това. Комунист, революционер, теоретик и практик на марксизма-ленинизма, който скромно се наричаше само ученик на Ленин, изминава пътя от семинариста до ръководителя на първата в света социалистическа държава. Преди това той агитира работниците, отпечатва вестници, раздава листовки, организира демонстрации, изказва се на партийните конгреси, винаги е в авангарда на работническото движение.

За неговите съвременници с фамилията на Сталин твърдо се асоциираше с такива постижения на съветския народ, като колективизацията, индустриализацията, победата във Великата Отечествена война, следвоенното възстановяване и ядрения щит. Отношението на народа към вожда се отразява в съветския фолклор. През 1937 година М Блантер и А Сурков написват песента „По просторите на чудесната родина”, в припева на която се пее:

Сталин – наша бойна слава,

Сталин – наш младежки полет!

С песни, бори се и побеждава,

Нашият народ върви след Сталин !

Но след смъртта на Сталин фактите от неговия живот бяха подложени на основна ревизия. Процесът на десталинизация повлия на по-нататъшната съдба на Съветския Съюз и не спря след неговото унищожение. Днес образът на вожда е играчка в ръцете на официални пропагандисти и подръчни опозиционери. За да се сплоти народа „около Слънчевия срещу отвъдморската заплаха” наричат Сталин „гениален топ-мениджър”, управител на силна Русия. За да потиснат в народа интереса му към социализма наричат Сталин – „кървав тиран, разстрелял сто милиона, всички били натикани в колхози, счупил челюстите на Корольов, половината страна седяла, а другата ги охранявала”- какви ли не хаштагове, които могат да им хрумнат.

Мария Захарова го сравнява с Хитлер, а Николай Стариков хвали Йосиф Висарионович, че „…върнал руската традиция: пагоните, офицерската чест, държавата”. След това Юрий Дуд пуска филма „Колыма” , в който за стотен път му обръща костите. Списанието на Алексей Венедиктов „Дилетант” пуска цял брой, посветен на „дружбата” на вожда с фюрера. А между другото Гарант за радост на патриотите казва, че „… демонизацията на Сталин  – е един от пътищата за атакуване на Съветския Съюз и Русия”, но след това тактично се подмазва на опозицията с думите: „Но това не означава, че ние трябва да забравим всички ужаси на сталинизма, свързани с концлагерите и унищожаването на милиони негови съотечественици”.

При това руската буржоазия и нейните слуги, не желаят да споделят правото си да трупат боклуци върху гроба на Сталин. Пускайки в киното поредните „Игорели от слънцето” и „Т34”, те не искат да делят „славата” си с международните хулители, а държавния канал Россия-24 посвещава цяло ток-шоу с критика на мултфилма „Супермен: Червеният син”. Както казват те: „Това е нашата история, ние можем да я цапаме! Монопол!”.

Техните опити да объркат главите на работниците са успешни отчасти, на практика си взимат своето. От момента на развалянето на СССР се повиши пенсионната възраст, затвориха се училища и болници, разнебитиха се и се разпродадоха заводи, населението обеднява и умира, цените растат, измислят се нови данъци. В търсенето на отговора на въпросът ми: „Какво бъдеще ни очаква?” работниците все по често се оглеждат в посока на СССР. Закономерно е, че по данни на Левада-център през 2019 година равнището на одобрение на Йосиф Сталин се вдигна до невижданите по-рано 70%.

Историята не е борба между личности, историята е класова борба. Ако пролетариите искат да насочат живота на страните и целия свят за постигане на общото благо, не трябва да се възприема Сталин просто, като митичен герой или злодей. Не е достатъчно да поставяме на автомобилите си стикери с надпис „Можем да повторим”, върху чантите си георгиевски ленти и върху футболните фланелки портретите на вожда. Трябва да се разбере неговата роля в историческите процеси, причините за неговите победи и поражения, да не позволяваме на различни блогери, телевизионери и други „говорещи глави” да ни заблуждават.

За това се налага да приведем в ред знанията и мисленето си, да усвоим формалната и диалектическата логика, да се научим да виждаме зад различните фрази, декларации, обещания класовите интереси. За трудещите се няма друг път, освен да си протегнат ръце и да се сплотят в единна сила. Да не разчитат, че някой ще ги поведе, а да бъдат готови да водят. Не да търсят в тълпата новия Сталин, а те самите да станат новите Сталинци.

Сайт „Победитель”       превод Милчо Александров

Tags: