ИМПЕРИАЛИЗМЪТ – ЗАПЛАХА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

imperializam

  Ние болшевиките смятаме, че империализмът е виновен за тероризма, това e световно зло. Именно империализмът носи вината за десетките и стотици жертви, които редовно се дават по различните краища на планетата. Зад много от описаните в началото терористични актове стои така наречената Ислямска държава или нейни подконтролни групировки. Те участват в бойни действия в Ливан, Афганистан, Алжир, Пакистан, Либия, Египет, Йемен, Нигерия и пр., извършват терористични действия и в други страни. /Свидетели сме на бомбения взрив в метрото на Санкт Петербург на 4-ти април. – бел.ред./ Много държави и международни организации са признали Ислямска държава за терористична организация.

Сега даже някои буржоазни СМИ са принудени да заявят, че тази „държава” се е появила в резултат на намесата на западните държави във вътрешните работи на страните от Северна Африка, Близкия и Средния Изток, което довежда до разрушаване на нормалния живот и появата на организации с екстремистка насоченост.

Мигрантската криза, която е обхванала Европа, също е породена от империалистическата политика на западните държави. Първо, крещящата бедност, за която по-горе бяха приведени данни, кара хората да предприемат дълъг и рискован път даже с опасност за живота им, само и само за да се спасят от глад. Второ, ислямският фанатизъм не може да се появи извън религията. Буржоазните СМИ твърдят, че религията няма нищо общо. Има и още как! Всяка религия – православната, католическата, исляма и пр. е средство за оглупяване на хората и за запазване властта на господстващата класа, т.е. буржоазията. Религията разделя и противопоставя хората и преди всичко трудещите се. И както и да се оправдават ръководителите на различните вероизповедания, този екстремизъм, който е обхванал света, често се основава именно на религиозния фанатизъм. Враждуват не само мюсюлманите от разните направления, но и християните, например католици с православни, православни с езичници и др. Съветският опит показа недвусмислено, че атеизмът е най-доброто средство за установяване на нормален живот между народите, способства за тяхната дружба и приятелство за разлика от религията, която ги разделя и противопоставя. След контрареволюционния преврат на територията на СССР също се изостри враждата на религиозна основа. Трето, империалистите използват религиозния екстремизъм за своите цели. Крупният капитал е заинтересован от безпорядъка в Ирак, Либия, Сирия и т.н. Такава е природата на световния империализъм. Така че ГЛАВНАТА ЗАПЛАХА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ ЯВЯВА НЕ ТЕРОРИЗМЪТ, А ИМПЕРИАЛИЗМЪТ, КОЙТО ГО СЪЗДАВА. След разпада на СССР ситуацията значително се влоши. Военната мощ на САЩ е достатъчна, за да разгроми Ислямска държава, но САЩ изобщо не се готвят да направят това. САЩ не са заинтересовани и от това да се въведе ред и в Европа. Колкото повече хаос по света, толкова по-добре за тях. САЩ се стремят да подкопават единството на Евросъюза и макар на думи да не са във възторг от напускането на кралството, на практика са напълно удовлетворени. САЩ в най-голяма степен са заинтересовани от  покачване и поддържане на напрежение между Русия и Европа. Санкциите отслабват едновременно и Русия и Европа. За никого не е тайна, че след двете световни войни САЩ станаха първа икономическа сила в света, тъй като военните действия се водеха предимно на територията на Европа и Русия /СССР/.

Една от проявите на всеобщата криза на световния империализъм е екологическата криза. Съвременната техногенна цивилизация, наред с  увеличение на степента на битовия комфорт, доведе и до стремително влошаване на екологичната обстановка в света. Подценяването на този въпрос с времето може да има катастрофални последици за живота на земята. Най-важните екологични проблеми сега са:

– унищожаване на флората и фауната

– съкращаване на полезните изкопаеми

– проблемите на световния океан

– замърсяването на атмосферата

– разрушението на озоновия слой

– замърсяване на земната повърхност и унищожение на природния ландшафт.

Най-големият проблем обаче е унищожението на генофонда. За последните 200 години сме загубили 900 хиляди вида растения и животни. На територията на бившия СССР генофондът се съкрати с 10-12%. Световната общественост е обезпокоена от това. В края на ХХ и началото на ХХI век са проведени много конференции, срещи и съвещания по въпросите на екологията. Те доведоха до взимането на редица решения и постигането на съглашения, но всичките те нямат задължителен характер и не водят до никакви последици за нарушителите. Във връзка с това климатологът Джеймс Хансен нарече тези съглашения мошенически. Правителствата, които обещават да съкратят вредните емисии, са загрижени единствено за извличане на по-големи печалби и нехаят за екологията. Най-силно в това отношение е изказването на Морис Стронг-Генерален – секретар по проблемите на екологията, който още през 1992 г. заявява: „Централните въпроси, с които трябва да се занимаваме, са за характерът на производството и потреблението в промишлено развитите части на света, които подкопават системата за поддържане на живота на земята, взривообразния ръст на населението, достигащ до четвърт милион на ден, задълбочаване на неравенството между бедни и богати, което поставя в смъртна опасност от глад 75% от жителите на планетата и накрая икономическата система, която не отчита екологичната опасност и смята неограничения икономически ръст за прогрес”. Това фактически е пряко обвинение към империалистическата система, господстваща на планетата.

Икономическата криза, поразила целия капиталистически свят от началото на 2008 година, доведе до тероризмът и войните в различните горещи точки по света. На тези въпроси беше посветена и срещата на лидерите на Г-20, (двайсетте най-големи икономики), състояла се на 4 и 5 септември в Гуанджоу-Китай. Опирайки се на анализа на ситуацията, направен в първата част на статията, който се основава на изводите на класиците на марксизма-ленинизма, можем да кажем с думите на руския поет-баснописец Крилов: „А вы друзья, как ни садитесь, все в музыканты не годитесь”. Общата криза на цялата империалистическа система, както и преди ще продължава, това е обективен процес и никакви лидери не могат да го спрат. Те могат само за кратко време да го забавят.

Но най-опасен за бъдещето на човечеството е породения от общата криза на империализма фашизъм със своята човеконенавистническа идеология. За политическата система на империализма е характерен отказът от демокрация, която се превръща в параван за господството на едрия финансов капитал и повратът към политическа реакция.

В последно време даже в буржоазния печат пишат за настъпление на ултрадесните сили в различни страни по света. Но най-обезпокоителен е фактът, че тези сили надигат глава в редица европейски страни, най-тежко пострадали от фашизма по време на Втората световна война. На първо място това е Австрия. Както е известно, след Аншлуса (присъединяването), от 1938 г. до април 1945 г. тя е в състава на Германия и напускайки нейната територия, хитлерофашистите извършиха кървави престъпления, осъдени от Нюрнбергския трибунал. След края на войната в Австрия е проведена денацификация и съвсем до скоро десните не помисляха за власт и постове. Но нещата се промениха и под влияние на имиграционната криза в Европа политическият барометър в Австрия се наклони на дясно. Сега австрийските ултрадесни твърдят, че ще дойдат на власт през 2018 година.

Във Франция на 25 май 2014 година, на изборите за Европейски парламент, ултрадясната партия „Национален фронт”, предвождана от Марин Льо Пен, спечели 25% от гласовете, като изпревари два пъти управляващата социалистическа партия и получи 24 депутати от всичко 74, полагащи се на Франция. Това са първите избори в историята на тази страна, в които ултрадесните са на първо място. Френските журналисти нарекоха успеха на „Националния фронт” политическо земетресение. Веднага след появата на първите резултати от тези избори Марин Льо Пен поиска от тогавашния президент на Франция Франсоа Оланд да разпусне Националното събрание (парламента) и да уволни кабинета. (на току що проведените  президентски избори Марин Льо Пен се класира за балотажа и там взе близо 34% от гласовете).

В Германия, където се роди нацизмът (хитлерофашизмът), извършил в годините на Втората световна война чудовищни престъпления, довели до милиони човешки жертви, във връзка с наплива на мигранти от Африка и Азия се активизираха реваншистките неонацистки сили, издава се открито „Моята борба” на Хитлер. Старите поколения германци и до сега изпитват вина за престъпленията, извършени от Третия райх, но младото поколение германци няма такъв комплекс и не вижда смисъл да се кае за постъпките на своите деди и прадеди. Статистиката е категорична. През 2015 година неонацистите извършиха 13 хиляди престъпления, което е с 30% повече от предната година. По данни на федералното  ведомство за защита на Конституцията, регистрирани са 21 хиляди граждани с „дясноекстремистки потенциал”, половината от които са ориентирани към открито насилие. По информация на немските спец служби само в Саксония за една година броят на неонацистите се е увеличил от 300 на 1300 човека.

Ултрадесните в Германия имат своя легитимна партия – НДПГ (Национал-демократическа партия на Германия). Тя е допусната до избори и многократно участва в тях, без да постигне до сега някакви значими резултати, но много експерти, политически наблюдатели и леви политици са на мнение, че това е съвременна неонацистка партия. Това обстоятелство обезпокои много граждани във ФРГ и извън нея. Нееднократно се правиха опити тази партия да бъде забранена чрез съда, но безуспешно. И членовете на тази партия съвместно с други неонацистки групи действат безнаказано. На митинг против ултрадесните, състоял се в провинция Баден-Вюртенберг, в град Вайнхайм, през август 2015 г. фашистите нападат демонстрантите с камъни и предизвикват безредици, като са ранени множество граждани и полицаи. В град Хайденау, в Саксония, през ноември 2015 г. безредиците продължават с дни. Група от около 150 фашисти с викове „Зиг хайл!” и „Чужденците вън!” през нощта нападат полицията с камъни дървета, бутилки и огнени факли, като раняват над 30 полицаи; Случаите на ксенофобия, расизъм и насилие в Германия зачестяват все повече в последно време, което поражда безпокойство на всички нива.

Както е известно, за първи път фашизмът се появява на политическата арена през 1919 г. в Италия, където през 1922 г. идва на власт. Немските фашисти завоюват властта през 1933 г. Думата „фашизъм”, на италиански „fascismo” произлиза от „fascio” (фашио) -„съюз”. Това е наименованието на политически радикалната партия на Мусолини – „Съюз за борба” („Fascio di combattimento”). Терминът неофашизъм за първи път се появява също в Италия след края на Втората световна война и е бил свързан с опитите в една или друга форма да бъде възродено фашисткото движение. През 50-80 години на миналия век в Италия действат няколко дяснорадикални партии и групировки с откровено профашистки характер. Те се отличават с особена реакционност, екстремизъм и агресивност към  комунистите. Тяхната цел беше дестабилизацията на обществения и политически живот в Италия, осъществяването на държавен преврат и установяването на дясноавторитарен режим. В рамките на своята „Стратегия за напрежение” те извършиха няколко гръмки терористични акции в Милано, Бреша, Болоня, с многобройни жертви. Под натиска на обществеността властите бяха принудени да разпуснат и прекратят дейността на множество организации на неонацисти.

Във връзка с влошаването на икономическото положение в Италия, в последно време, като резултат от задълбочаването на общата криза на световния империализъм и огромния поток от митранти от Азия и Африка (в страната в момента се намират над 3 милиона и половина легални мигранти, което съставлява около 5.5% от населението) отново се надига вълна от ултрадесен национализъм. С особена активност се отличава партията „Северна лига”, която излиза против левите партии и си е поставила задача „да не храни мързеливите южни италиански провинции”, да отдели северните провинции на Италия с население около 30 милиона, да провъзгласи независимост и да обяви Милано за своя столица. Пак там, в северна Италия – родината на Мусолини, е създаден музей, носещ неговото име. Това е открито предизвикателство към световната прогресивна общественост.

След успех на местните избори през 2010 г. в Холандия партията на Свободата значително укрепи своите позиции и позициите на своя лидер Герд Вилдерс, който е известен със своята крайна антимюсюлманска позиция. Според допитване до общественото мнение този крайно десен лидер е най-популярният политик в страната си. Той заяви, че Холандия трябва да бъде само за холандците и ако спечели изборите ще предизвика референдум за излизане на Холандия от ЕС. (Изборите бяха през март и той не ги спечели – бел.ред.)

В Полша ,дала 6 милиона жертви през Втората световна война също нараства вълната на национализма, русофобията и антисъветизма. Фашистките групи, стоящи най-близко до политическата власт, влияят на общественото мнение и са основание за сериозно безпокойство. Събарянето на паметници на съветските воини-освободители стана масово явление. При това властта в Полша не само не препятства тези вандалщини, но и е техен съучастник. В страната се появиха политически течения за връщане в състава на Полша на Западна Белорусия, Западна Украйна и Литва. Но полските националисти не желаят да си спомнят, че благодарение на разгрома на хитлеристка Германия от съветските войски и дипломатическата твърдост на Й.В. Сталин по време на преговорите със САЩ и Великобритания към Полша бяха присъединени Силезия, Източна Померания и част от Източна Прусия, населени по-рано с германци.

Влошаването на икономическото положение, миграционните закони и социалната политика в Полша, както и в другите страни на Европа позволяват на крайната десница да набира сили. В Испания се активизират различни крайно десни организации, изпитващи носталгия по времената на тоталитарния режим на генерал Франко. Те не се спират пред убийства на испански антифашисти и комунисти, на мигранти от Африка и са против даването на автономни права на малцинствата като каталунци и баски, обявяват се за създаването на велика и неделима Испания.

Както е известно, Гърция беше един от бастионите, сражаващи се срещу агресията на немско-фашистките войски, на които не без труд им се удаде да окупират територията й. Но даже и там покълнаха семената на крайно десните движения. Безапелационното влизане в гръцкия парламент на една от най-радикалните десни партии в Европа – „Златна зора” стана сензация на изборите в Гърция през 2012 г. Макар че членовете на тази партия я наричат националистическа, с пълно право може да се каже, че тя е неонацистка. Наистина, по-късно ръководителите на „Златна зора”, много нейни членове, а също и 6 от дванадесетте й депутати бяха арестувани и предадени на съда за престъпната им дейност.

За съжаление и в някои бивши съветски републики на власт се оказаха политически сили, които проповядват краен национализъм, русофобия, антисъветизъм и използват символика, под която техните предшественици служеха на хитлеристките окупатори.

През март 2015 г. във Вилнюс премина марш под нацистки флагове. Това бяха литовските националисти. Пред колоната се движеха полицаи, за безопасност на участниците в шествието. Такива шествия в Литва станаха традиционни. След преврата в Украйна литовските власти станаха още по-активни поддръжници на ултра десните и националистически движения.

Всяка година на 16 март в латвийската столица Рига се провежда шествие на участниците в латишкия легион Вафен СС. В мероприятието, което предизвиква недоволството и възмущението на антифашистките организации по цял свят, участват няколко стотин човека. Преди време депутатът от латвийския Сейм /парламент/ от зелената партия и представител от парламентарната комисия по Национална сигурност Карлис Сержантс публично даде да се разбере, че той не харесва книгите и филмите за Великата Отечествена война, които по-рано са се пускали. Бездействието на латвийските власти по отношение на откритите прояви на антисемитизъм и ръста на неонацизма в страната отварят кутията на Пандора. Възпитанието на подрастващите е невъзможно без осъждането на героизацията на нацизма. Не трябва да се забравя, че по време на немско-фашистката окупация на Латвия легионерите от Вафен СС помагаха на хитлеристите в унищожаването на нелегалните комунисти, воюваха срещу партизаните и убиха хиляди евреи.

На 24 февруари 2016 г. в столицата на Естония Талин се проведе факелно шествие на ултрадесни движения. Те проповядват крайно националистическа идеология и си служат с нацистка символика. Безразличието на правителството на Естония към проявите на нацистите, убийствата по улиците и оскверняването на паметници и гробове пораждат гнева и възмущението на много прогресивни хора по цял свят. Ситуацията обаче не се променя. Например, независимо от активните протести на прогресивната общественост на Естония властите събориха паметника на Съветския войн-освободител в Талин. И това не е случайно, тъй като Консервативната народна партия на Естония, участваща в парламента, сама се явява като ултрадясна, по същество неонацистка партия. Мълчаливото бездействие на естонското правителство към проявите на неонацистите, оскверняването на паметници и гробове и убийствата по улиците може да доведат до печални последици.

Но най-голямо безпокойство сега пораждат събитията в Украйна и в частност в Донбас. За това вече стана дума в началото на статията, за което може да се прочете в един от предишните броеве на вестника. Сега ще разгледаме не външнополитическите въпроси, свързани с преврата, извършен през февруари 2014 г. със съдействието на империалистическия Запад, в резултат на което на власт дойде необандеровско правителство. В резултат на преврата в Украйна се установи терористична диктатура с правителство, погазващо демократичните права и свободи на своите граждани, правителство, създаващо такъв ред, при който няма върховенство на закона, а на грубата физическа сила и на оръжието. В Украйна стана норма да се преследват инакомислещите граждани и даже депутатите във Върховната Рада. Именно бандите на фашизираните младежи /по подобие на щурмовите отряди на СС/ са ударна сила за разгонването на протестните демонстрации на трудещите се, доведени от дивашкия фашистки капитализъм до крайна нищета.

Изпочупили паметниците на Ленин по цялата страна, необандеровците окачват на улиците и площадите портретите на фашистите Бандера и Шухевич, оцапани до гуша с кръвта на хилядите измъчвани и жестоко убити от тях поляци, украинци, руснаци, евреи и представители на други националности. Както е известно, унищожаването на жителите на белоруското село Хатин също е дело на наказателните отряди на бандеровците, които по своята жестокост често надминават и своите учители – хитлеристките палачи. Дошлото след преврата ултранационалистическо правителство започна да отнема правата на рускоезичното население на Новорусия, опирайки се на въоръжените банди, но получи отпор от населението на Донбас, което не желае да живее под управлението на фашистката хунта. По данни на ООН от миналата година жертвите на конфликта в Донбас са над 10 хиляди, а ранените са няколко десетки хиляди. Значителна част от убитите и ранените са мирни жители. Един милион и половина напуснаха родните си места.

Понастоящем правителството на Украйна провежда кампания по героизацията на нацистките колаборационисти и фалшифициране на историята. На 9 април 2015 г. украинският парламент прие закон за признаване на фашистките организации ОУН-УПА за борци за независимост на Украйна и им предостави социални гаранции. В същото време с решение на Окръжния административен съд в Киев е прекратена дейността на Комунистическата партия.

В Белорусия, където всеки четвърти човек е загинал във войната, също се активизира прозападната националистическа опозиция. Независимо, че на проведения на 14 май 1995 година референдум народът с мнозинство от 75.1% отхвърли фашистката символика, националистическите организации не се съобразяват с това.

И така, независимо от това, че фашизмът беше разгромен през 1945 г. окончателно той не беше унищожен и на политическата сцена излизат неофашистите, които осъществяват дълбока трансформация. Светът се намира на прага на радикални промени. Италианските фашисти дойдоха на власт след Първата световна война на вълната на кризата през 1922 г., германските нацисти – в резултат на икономическата криза 1929-1933 г.

Днешната криза напомня Великата депресия, надигаща се бавно, но неотклонно. Днешният фашизъм е многолик и превантивен. Той настъпва от различни страни, като може да бъде в официален костюм, но може да бъде и в дрехите на гологлавите погромаджии. Той не чака пълномащабното развитие на кризата, за да започне да действа. Той даже още не е на власт, но миризмата на кафявата чума вече се чувства. Това не може да остане незабелязано от буржоазните средства за масово осведомяване. Но как те трактуват самото понятие „фашизъм”? Например руските депутати от държавната Дума – буржоазният орган на властта в Русия – блестейки с красноречие в предаването „Неделя вечер” с Владимир Соловьов, разсъждавайки за фашизма имат пред вид и отбелязват само една негова страна – крайният национализъм, сравнявайки го с нацизма в Германия 1933-1945 г., при което в хитлеровия национализъм те виждат човеконенавистническите му прояви. Понякога дори споменават и за преследването на комунистите тогава и сега. Но за да говорим за фашизма и да избираме правилни методи за борба с него е необходимо най-напред да знаем какво е това фашизъм и каква е неговата същност. Най-точно и изчерпателно определение на фашизма е дадено в доклада на Георги Димитров на Седмия конгрес на Коминтерна през 1935 г. „Фашизмът на власт значи открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистически елементи на финансовия капитал.”

Събитията, последвали историческия Седми конгрес на Коминтерна, потвърдиха, а и до сега потвърждават казаното от великия деятел на българското и международното комунистическо движение. Именно това определение на фашизма най-често се цитира в политическата литература, издавана по времето на Й.В. Сталин. Също на Седмия конгрес на Коминтерна Г. Димитров казва: „Фашизмът – това е власт на финансовия капитал. Това е организация за терористична разправа с работническата класа и революционната част на селяните и интелигенцията. Фашизмът във външната политика – това е шовинизъм в най-грубата му форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи.” И по-нататък: „Ние не сме анархисти и на нас не ни е безразлично какъв политически режим съществува в дадена страна: буржоазна диктатура под формата на буржоазна демокрация, макар и с орязани демократични права и свободи, или буржоазна диктатура в нейната открита фашистка форма. Явявайки се привърженици на съветската демокрация, ние ще отстояваме всяка педя демократични завоевания, които работническата класа е постигнала с години борба и решително ще се борим за тяхното разширяване”.

Ние, съвременните болшевики, взимаме за основа именно това определение и характеристика на фашизма, основаващо се на класовия подход. Ние също приемаме изводите на Г. Димитров за диктатурата на буржоазията изобщо. Докато буржоазията има възможност да мъти главите на хората с избори и да осъществява своята диктатура под формата на буржоазна демокрация, тя го прави. Но ако ситуацията излезе от контрол и с методите на буржоазната демокрация тя не може да осъществи своята диктатура, то тогава буржоазната демокрация се изоставя и започва открита терористична диктатура на капитала, за което говори и Г. Димитров. Така е при всички случаи, когато на власт идват фашистите. Например в Германия. През септември 1932 г. е разпуснат Райхстага и в началото на ноември са проведени избори, на които комунистите на Е. Телман получават 6 милиона гласа и 100 мандата, социалдемократите – 7.2 милиона гласа и 121 мандата, а фашистите получават с 2 милиона гласа по-малко от предишните избори. Дребнобуржоазните слоеве, лъгани от демагогията на фашистите, вече ги напускат, а влиянието но комунистите се засилва още повече. И тогава президентът Хинденбург, изпълняващ волята на промишлените и финансови магнати, побърза да предаде властта на Хитлер. На 30 януари 1933 г. Хинденбург назначава главатаря на фашистката партия за Райхсканцлер. На 14 март 1933 г. е забранена Комунистическата партия на Германия и започва най-мрачният период в историята на Германия. Какви изводи може да направим от това? Нацизмът в Германия като крайно човеконенавистническа идеология на национализма е проява на немския фашизъм, нацизмът е бил необходим на хитлеровците за оправдание на техните завоевателни войни. А главната същност на немския фашизъм е откритата терористична диктатура на крупния германски капитал. Ето за това никога не говорят нито Владимир Соловьов, нито неговият колега Дмитрий Кисельов, тъй като смисълът на тяхното предаване е да обезпечат диктатурата на капитала под формата на буржоазна демокрация /например изборна демагогия, реформи и пр./ Ние, болшевиките, смятаме, че на фашизма са присъщи расизмът, шовинизмът, милитаризмът, агресивността по отношение на други страни и в същото време казваме, че тяхното проявление зависи от реалните условия и обстановка. Но сами по себе си те още не определят фашизма като особен начин за диктатура на буржоазията. Но съвършено задължително, независимо от конкретните условия, черта на фашизма са антикомунизмът и терорът над трудещите се.

Държавният фашизъм – това е агресивна, завоевателна политика на буржоазната държава или група държави, геноцид над другите народи, потискане на национално-освободителната борба, лишаване на трудещите се от свободен избор на икономически и социално-политически строй. Характеризирайки национал-социалистическата партия на Хитлер, Сталин я нарича „партия на империалистите”. Империалистическата същност на фашизма отбелязва в своето определение и Г. Димитров, т.е. фашизмът – това е рожба на империализма, на неговата обща криза.

В началото на този материал, в един от предишните броеве на вестника, стана дума за ленинското положение за неизбежността на войните при империализма. Сталин продължава мисълта на Ленин и прави следния извод „за да се избегне войната, трябва да се унищожи империализмът.” Така че главната заплаха за човечеството идва от империализма, именно той е виновен за възникването на фашизма и войните. Затова и борбата против фашизма и войните предполага едновременно и борба против империализма. Необходимо е да се отбележи, че в настояще време най-голямата опасност идва от ционо-американския империализъм, осъществяващ политиката на държавен фашизъм. Ционизмът – това е реакционно националистическо движение, възникнало през ХIХ в. сред еврейската буржоазия от редица страни, под лозунга за обединение на всички евреи, борбата против социализма и революционното работническо и комунистическо движение. Ционизмът,както и фашизмът е тясно свързан с капиталистическите монополи и е враждебен на работническото движение и комунизма. Известно е, че заемайки ключови позиции в САЩ и станал официална идеология в Израел, той беше ударна сила за разрушаването на СССР и страните от социалистическия лагер.

Що се касае до буржоазната демокрация, тя също е реакционна, защото също позволява да се съхрани диктатурата на капитала, макар и не в открит вид. Значи тя също способства за общата криза на империализма с всички произтичащи от това проявления, гибелни за човечеството.

Реакционната същност на буржоазната демокрация произтича от реакционната природа на самия капитал, което убедително доказа К.Маркс. Тази реакционност на капитала образно е показана от К.Маркс в следния цитат: „Капиталът си бои от отсъствието на печалба или от много малка печалба, както природата се бои от празнотата. Но ако има в наличие достатъчно печалба, капиталът тава смел. Обещайте му 10% и капиталът е съгласен на всичко, при 20% той се оживява, при 50% той е готов дори да си счупи и главата, при 100% е готов да потъпче всякакви човешки закони, при 300% няма такова престъпление, което той не би извършил…”

В последните една-две години сме свидетели на провеждането на избори в много страни, в това число и в САЩ, Русия, Белорусия, България и др. Макар на пръв поглед да са различни, те имат и нещо общо. Избира не народът, не трудещите се, а капиталът. Именно капиталът избира нужната му власт, именно капиталът решава кой от издигнатите кандидати ще защитава неговите интереси в държавните органи на властта. Т.е. формално в много съвременни капиталистически страни съществува многопартийна политическа система, а фактически еднопартийна система – системата на една партия – партията на капитала. Нека вземем САЩ. Който и да беше победил от Х.Клинтън и Д.Тръмп, властта пак щеше да си остане в крупния капитал, което и стана, и който продължи политиката на САЩ на световен хегемон. Но ако някой от тях /в случая Тръмп/ започне да провежда политика, която не отговаря напълно на интересите на крупния ционо-американски капитал, на него бързо ще му покажат кой е господар в къщи. Така беше с президента на САЩ Джон Кенеди, когото убиха през 1963 г. Комисията по разследване на убийството намери само извършителя на престъплението Ли Харви Осуалд. Но поръчителят на убийството така и не беше намерен. Но всеки мислещ човек би го назовал със 100% сигурност. Поръчителят – това е крупния капитал на САЩ.

превод Вл. Цеков

Tags: