ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО НАУЧЕН МЕТОД ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ

 istoricheski-materializam

  Цялата история на човечеството – това е път на развитие от простото към сложното, от остарялото и реакционното към новото и прогресивното, от нисшата степен на развитие към висшата. В продължение на много години хората спорят за това какъв метод да се използва за правилното и многостранно познаване на историята.

В заобикалящия ни свят всички явления са закономерни и взаимосвързани. Взаимовръзката на историческите явления, най-общите закони на развитие на обществото са предмет на науката Исторически материализъм. Качественото различие на Историческия материализъм от частните обществени науки и гражданската история, разглеждащи историята на обществото детайлно, в хронологическа последователност, по отделни страни и епохи, се състои в това, че той изследва само най-общите закони на историческия процес.

Съвременните буржоазни историци, в това число и либерали и неолиберали, критикуват Историческия материализъм. Тяхната критика се състои преди всичко във факта, че Историческият материализъм представя развитието на обществото като постъпателен  преход от една обществено-икономическа формация към друга, от едно по-ниско ниво към друго – по-високо. Но наистина, ако се обърнем към хронологията на историческото развитие, ние ще видим, че обществото е преминало в своя дълъг път на развитие от първобитно-общинния строй до капитализма, през робството и феодализма. Нещо повече, Маркс предвижда, че след капитализма ще настъпи качествен скок в историята, който ще доведе до нова обществено-икономическа формация – комунизъм. Тази формация ще премине през два етапа – социализъм и същински комунизъм.

Съвременните критици твърдят, че Историческият материализъм се е провалил като наука, изхождайки от факта, че социализмът в СССР и другите страни претърпя поражение. В действителност целият багаж от знания, натрупан от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и останалите марксисти, е актуален и до днес. Нещо повече, той ни дава вярна оценка за историята, за случващите се сега събития, помага ни да разбираме и се ориентираме в сложния лабиринт на обществените явления и процеси, как и защо социализмът претърпя временно поражение, какво очаква човечеството в бъдеще… Историческият материализъм възниква през 40-те години на ХIХ век. Негови създатели са Маркс и Енгелс. Но той не възниква случайно, нито е измислен от двамата велики философи. Историческият материализъм  възниква закономерно, като отражение на потребностите на развитието на материалния живот и като резултат от развитието на всички предшестващи науки и философията. Историческият материализъм представлява стройна научна теория, обясняваща развитието на обществото. В днешно време това е единственият научен метод за обяснение и познание на историческите процеси и явления. Той служи като научен метод и за всички отрасли на общественото знание. Не може да познаваме историята на отделната страна без да изучим нейната икономическа история, нейната правова основа. Няма да разберем агресията на държавата, ако не разберем икономическото и политическото състояние както на самата държава, така и на територията, към която се е устремила агресията. Не може да се ориентираме в многообразието от явления в обществения живот, в историческите събития, ако не се опираме на метода и теорията на Историческия материализъм. Истмат – това не е схема или сбор от правила, които е нужно да научим. Това е научен, динамично развиващ се метод. Разбира се, съществуват и много идеалистически методи за изучаване на историята. Но всички те страдат от съществени хронически недостатъци, които пречат за постигане на научно познание. Обикновено съсредоточават своето внимание към изучаване на симптоматиката на даден процес и явление, а не изучават причините за неговото пораждане. Също така игнорират факта, че обществото е част от природата и че не само природните, но и обществените явления и процеси са подчинени на действието на всеобщите обективни диалектически закони, които не зависят от волята и съзнанието на хората. Също така не виждат ролята на народните маси като творци на историята, разглеждат ги като пасивна маса, която е способна на някакви действия само под влиянието на идеите на великите личности. Но най-съществената грешка на буржоазните философи-идеалисти е, че според тях общественото съзнание поражда общественото битие, т.е. обръщат нещата на опаки.

Настоящото изложение няма за цел да се впуска в подробна критика на буржоазните идеалистически постулати, нито да ги спомене всичките. Това би увеличило съществено обема на написаното. Тук сме длъжни да кажем, че само Историческият материализъм ни дава възможност да разберем историята на човечеството като прогресивен, постъпателен  път на развитие на обществото чрез възникващи и решавани противоречия, по пътя на борбата на новите прогресивни сили със старите, чрез социална революция. Същността на основните положения на Историческия материализъм са формулирани от Маркс. „В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независещи от тяхната воля отношения – производствени отношения, които съответстват на определената степен на развитие на материалните производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения съставляват икономическата структура на обществото, реалната база, върху която възниква юридическата и политическата надстройка на обществото и съответните форми на общественото съзнание. Начинът на производство обуславя социалните, политическите и духовните процеси на живота изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно – тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. На определена степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения, при които са се развивали до сега. От фактор за развитието на производителните сили тези производствени отношения се превръщат в техни окови. Тогава настъпва епохата на социалните революции. С измененията на икономическите основи, по-бавно или по-бързо, настъпва изменение и в цялата надстройка…” „Нито една обществено-икономическа формация не загива, докато тя дава простор за развитие на производителните сили и новите производствени отношения никога не се появяват преди да са съзрели материалните условия за тяхното съществуване в недрата на старото общество. За това човечеството винаги си поставя такива задачи, които може да разреши, тъй като погледнато от близо самата задача възниква едва тогава, когато материалните условия за нейното решаване са вече на лице, или в краен случай се намират в процес на съзряване.”

Критиките на съвременните буржоазни философи и на ревизионистите от всякакъв род спрямо Историческия материализъм са от край до край необосновани и се опират на лъжи, клевети и фалшификации. За съжаление широко прокламираният от неолибералната върхушка плурализъм на мненията и идеите е само прах в очите на хората, защото съществува табу по отношение на марксистко-ленинските идеи и в частност по отношение на науката Исторически материализъм.

КД

Tags: