Комунистите и протестите?

 

Днешните протести предизвикват различно отношение на редовите членове на истинските комунистически и работнически партии.Трябва ли да подкрепяме протестите или да застанем в подкрепа на правителството? А може би трябва да възприемем позицията на неутралитет? Всичко това зависи от протестиращите – какви искания издигат, каква е целта.

  Февруарските протести имаха определено социални искания. Социални искания, които хвърлиха в паника буржоазията. Защото поставяха въпроса за одържавяването на ЕРП-тата и редица други производства, приватизирани от почти всички правителства след 89 г., независимо че бяха печелещи като държавни предприятия. Дори си спомням как трима буржоазни икономисти по БТВ  направиха предложение да се внимава  протестите да не приемат характер на социалистическа революция. Естествено, комунистите активно участваха в протестите на беднотията.

  Никога няма да забравим Пламен Горанов и другите  млади и стари борци за правдини, поставили край на страданията си на този свят по един жесток, шокиращ и предизвикващ незабавен отговор от управляващите и дълбок размисъл в обществото.

  Юнските протести са координирана от ГЕРБ атака срещу парламента и правителството. Координирана, защото започнаха едновременно с напускане на парламента на „народните” представители от тази партия, по-скоро напъдени /натирени/ като стадо овце от пастирите Борисов и Цветанов. И тъй като трябваше да представят нещата другояче, на помощ веднага се притекоха верните слуги Яне Янев от РЗС и Симеонов от НФСБ. С готовност на тяхна страна застанаха и провалилите се с гръм и трясък десни партии, които видяха сгоден случай за нов опит да се пробват отново да влязат в парламента. Повода беше намерен – техният човек, преминал на другата страна, при това жестоко обиден на Цветанов, доброволно поискал да се справи с довчерашните си партньори, е назначен за шеф на ДАНС!?!?

  Тук искам да направя едно отклонение. Ние уважаваме и прославяме нашите царе и князе, които в друго време при други обстоятелства са налагали с меч и огън държавността и единоначалието, печелили са битки и войни благодарение на дисциплината, храбростта и вярата в царя. Никой не е посмял да запита, „а бе царю велики, защо назначи Пеев за главен разузнавач в държавата”. Ако някой си е позволил подобно нещо, главата му тоз час хвръквала.

  Вярно, сега сме друго време, но все пак не е ли редно след като си избрал водача си /министър-председателя/, да му дадеш възможност той да си избере хората, които  ще му помагат, за да си изпълни предизборните обещания? Според мен Орешарски имаше пълното право да назначи когото си иска за председател на ДАНС, за областни управители, за зам.министри и т.н. (С неадекватните си и дори скандални номинации и назначения настоящето правителство открито показа, че стои на страната на олигархията – б.р.)

  Не ме разбирайте погрешно, аз не защитавам нито сегашната буржоазна държава, нито монархията, нито порядките в първата и втората българска държава, най-малко пък олигарсите. Аз и другите истински комунисти искаме народовластие и в крайна сметка отпадане на държавата. Но днес живеем в такава действителност, щем – не щем, участваме в обществения живот, нещо повече, стремим се да променим обществената система. Съвсем попътно, длъжни сме да вземаме отношение по текущите обществени въпроси, въпреки опасността да ни причислят към една от буржоазните страни в конфликта.

  Но до се върнем към същността на протеста, към исканията на протестиращите. Исканата незабавна оставка, явно под внушението на изброените поръчители и кукловоди, не е интересна – тя е в разрез със здравия разум. Какви демократи могат да бъдат хората от протеста, които не дадоха толеранс от 100 дена на новото правителство, така както е възприето по света и у нас. За съжаление по-голямата част от протестиращите са отявлени антикомунисти, които като чуха виковете „червени боклуци”, като хиени на мърша се отзоваха веднага пред народното събрание. Станчов от Варна, Сугарев от София и мн. други познати лица от близкото Иван Костовско управление. Нашето отношение към тази част от хората на протеста е крайно отрицателно, не можем да приемем тяхното нахалство и дебелоочие. С тези хора няма смисъл от контакти, те са наследствено обременени с див антикомунизъм.

  Важно и съществено е искането за промени или за нов Изборен кодекс. Някои си представят тази работа като писане на съчинение по български език за час –два. Да приемем, че е възможна бърза промяна на ИК. Готови ли ще бъдат протестиращите да участват в така набързо свиканите предсрочни избори? Не само че няма да бъдат готови, те дори няма да имат време за регистриране на партията, която ще ги представлява. От опита, който имам, регистрация на партия от протестиращите /без парите на олигарсите, срещу които явно ще бъдат/, ще им отнеме най-малко 6 месеца. Защо е тогава тази бързина за незабавни избори. Отговорът е ясен – да не се даде възможност за такава партия, която ще иска ревизия на целия преход.

  В случая говоря за протестиращите и в двата протеста, тъй като прогресивната част от настоящия протест също поставя въпроса за смяна на политическата система, за търсене на съдебна отговорност от партиите и лицата участвали в 23 годишния преход към ада. Колко и каква част са тези протестиращи, е нашата задача, другари настоящи комунисти.

  Далече съм от мисълта да се организираме, да се вклиним в протестите, да осъществим ръководната роля на комунистическата партия, както казват някои наши другари, свикнали все да ръководят, все да са начело. Мисля, че в момента е по-добре да се снишим, снишим другари, както казваше др. Живков, да влезем сред протестиращите и много внимателно да обясняваме нашата политика. Няма да променим хода на техния протест, но с сигурност ще намерим поддръжници, със сигурност ще повлияем на част от хората. Така че си заслужава да излагаме позициите си, да печелим привърженици. Още по-добре ще е да излизаме от името на Българската работническо-селска партия или от името на бъдещия ляв блок, който е наложително да създадем.

  Другия вариант е да подкрепим открито правителството на Орешарски. В случая то заслужава подкрепа, най-малкото защото прие предложението на протестиращите от м.февруари, за приемане на нов Изборен кодекс. Вярно, те не обвързват засега подаването на оставката с приемането на ИК, имат планове да управляват по-дълго, което няма как да се случи. Безпокоят ни изявленията на Мая Манолова, че обсъждането и приемането на новия ИК се отлага за 2014 г. Ако това е вярно, ние също трябва да протестираме, да искаме нови избори по новите правила. В случай, че това са само слухове, а в действителност се работи активно по нов ИК, трябва да подкрепяме парламента и правителството, въпреки че за  пореден път ще бъдем обвинени във връзки с БСП. Трябва да преценим плюсовете и минусите на тази подкрепа.

  Да останем неутрални към конфликта между буржоазните партии, каквато е и БСП? Също възможен вариант. Убедени сме, че лозунгите и изявленията на част на протестиращите: „Комунистите в Сибир”, „долу комунизма”, „комунизмът си отива” и много други подобни не се отнасят за нас. Гражданите имат предвид БСП и тяхната политика до и след 10.11.89 г. Трябва да ги разберем – всички им викат така, самите те не отричат категорично, тачат нашите герои от борбата, празнуват нашите празници. Какво обаче ще спечелим или загубим от неутралитета? Ще загубим възможността да си направим реклама, няма да спечелим нови хора за нашето дело. Ще спечелим в случай , че не участваме в конфликта, принципното уважение на твърдия ни електорат, за поред път ще докажем,че нямаме нищо общо с БСП. Само да не повторим грешката на партията през 1923 по време на юнското въстание на земеделците?

  Ще помоля другарите да публикуват този материал, като основа за дискусия. Дебата трябва да стане в Интернет, а решението трябва да се вземе от ръководствата на нашите партии. Моля за активност!

15.07.2013 г. Васил Жеков

Tags: