КЪМ ВЪПРОСА ЗА СТАЛИН

MAO

Бел. на редакцията. Комунистите от по-старото поколение са свидетели на събитията, разиграли се по онова време и довели до разкол в комунистическото и работническо движение по света. Затова настоящата публикация е предназначена за по-младите комунисти, за повишаване на тяхната идейно-политическа подготовка и знанията им за историята на международното работническо и комунистическо движение. Независимо от това, смятаме, че тази публикация ще е полезна и за всички, които проявяват интерес по тези въпроси.

Фрагменти от статията на ККП по повод откритото писмо на ЦК на КПСС

Редакциите на в-к „Жеминжибао” и сп. „Хунци” (13 септември 1963 г.)

Китайската комунистическата партия неизменно счита, че пълното и общо отрицание на Й.В. Сталин от др. Хрушчов под предлог на т. нар. „борба против култа към личността” е напълно погрешно и тенденциозно.

В писмото на ККП от 14 юни се посочва, че т. нар. „борба против култа към личността” изцяло противоречи на учението на Ленин за взаимоотношенията между вождовете, партията, класата и масите и нарушава принципа на демократическия централизъм в партията.

В откритото си писмо ЦК на КПСС, отклонявайки се от отговор на повдигнатите от нас принципни аргументи, прикачи на китайските комунисти етикета „защитници на култа към личността и носители на погрешните идеи на Сталин”.

В миналото В.И. Ленин, отговаряйки на меншевиките, казваше: „Да не се отговаря на принципния аргумент на противника и да му се приписва само „патос” – означава да не се спори, а да се отбраняваш”. В своето открито писмо ЦК на КПСС постъпва точно както меншевиките.

Независимо от това, че в откритото писмо на ЦК на КПСС спорът се заменя с караница, ние все пак ще привеждаме принципни аргументи и многобройни факти, за да отговорим на това писмо.

Великият Съветски съюз е първата в света държава на диктатурата на пролетариата. Главният ръководител на партията и правителството на тази държава в началото беше В.И. Ленин, а след неговата смърт – Й.В. Сталин.

След смъртта на Ленин Сталин не само стоеше начело на партията и правителството на Съветския съюз, но и беше общопризнат вожд на международното комунистическо движение.

Историята на първата в света социалистическа държава, чието начало положи Октомврийската революция, възлиза само на 46 години. От тях около 30 години главен ръководител на тази държава беше Сталин. Животът и дейността на Сталин заемат изключително важно място както в историята на диктатурата на пролетариата, така и в историята на международното комунистическо движение.

Китайската комунистическа партия винаги е считала и счита, че въпросът как трябва да се разбира Сталин и да се отнасяме към него не е само въпрос за оценка на самия Сталин, но и още по-важно, въпрос за това как да се обобщава историческия опит на диктатурата на пролетариата и историческия опит на международното комунистическо движение след смъртта на Ленин.

На ХХ конгрес на КПСС др. Хрушчов напълно и изцяло отрече Сталин. По такъв принципен въпрос, имащ отношение към цялото международно комунистическо движение като въпроса за Сталин, той предварително, без да се консултира с братските партии, а след конгреса поставяйки ги пред свършен факт, започна да им налага решенията на конгреса. Който се разминава с ръководството на КПСС в оценката за Сталин го обвиняват не само в това, че „оправдава култа към личността”, но и в това, че се намесва във вътрешните работи на КПСС. Обаче никой не може да отрече нито международното значение на историческия опит на първата в света държава на диктатурата на пролетариата, нито историческия факт, че Сталин стоеше начело на международното комунистическо движение и следователно не може да отрича, че въпросът за оценката на Сталин е важен принципен въпрос, засягащ цялото международно комунистическо движение. Тогава на какво основание ръководителите на КПСС забраняват на другите братски партии да дадат обективен анализ и оценка на дейността на Сталин?

Ние винаги сме били и сме против неправилната критика срещу Сталин, която се води от грешна позиция и с грешни методи.

Докато беше жив Ленин Сталин се бореше против царския режим, занимаваше се с пропаганда на марксизма; влизайки в ръководния състав на ЦК на болшевишката партия начело с Ленин, Сталин водеше подготовка за революцията от 1917 г., а след Октомврийската революция отстояваше завоеванията на пролетарската революция.

След смъртта на Ленин Комунистическата партия на Съветския съюз и съветският народ под ръководството на Сталин водеха решителна борба против всички вътрешни и външни врагове, отстояваха и укрепваха първата в света комунистическа държава.

Под ръководството на Сталин Комунистическата партия на Съветския съюз и съветският народ твърдо и неотклонно провеждаха в своята страна линията на социалистическа индустриализация и колективизация на селското стопанство и постигнаха велики успехи в делото на социалистическите преобразования и социалистическото строителство.

Под ръководството на Сталин Комунистическата партия на Съветския съюз, съветският народ и Съветската армия, водейки изключително тежки сражения, удържаха великата победа в антифашистката война.

Й.В. Сталин отстояваше и развиваше марксизма-ленинизма в борбата против всички видове опортюнисти, против враговете на ленинизма – троцкисти, зиновиевци, бухаринци и други агенти на буржоазията.

Със своите теоретични работи, които са безсмъртни трудове на марксизма-ленинизма, Й.В. Сталин внесе непомръкващ принос в делото на международно комунистическо движение.

Общо казано, под ръководството на Сталин Комунистическата партия на Съветския съюз и съветското правителство провеждаха външна политика, отговаряща на пролетарския интернационализъм и оказваха огромна подкрепа на революционната борба на народите по света, в това число и на революционната борба на китайския народ.

Й.В. Сталин ръководеше борбата, намирайки се на най-предния край на историческия поток, той беше непримирим враг на империализма и всички реакционери.

Цялата дейност на Сталин е тясно свързана с борбата на великата Комунистическа партия на Съветския съюз и великия съветски народ и е неотделима от революционната борба на народите по цял свят.

Животът и дейността на Сталин са живот и дейност на велик марксист-ленинист, велик пролетарски революционер.

Ръководителите на КПСС осъждат нас, китайските комунисти, за това, че сме в ролята на „защитници” на Сталин. Да, ние защитаваме Сталин. В условията, когато Хрушчов фалшифицира историята и напълно и изцяло отрича Сталин, напълно естествено нашият неотложен дълг е да застанем в защита на Сталин в името на интересите на международно комунистическо движение.

Защитавайки Сталин, Китайската комунистическа партия защитава правилната страна на неговата дейност, защитава славната история на борбата на първата в света държава на диктатурата на пролетариата, родена от Октомврийската революция, защитава славната история на борбата на Комунистическата партия на Съветския съюз, защитава престижа на международно комунистическо движение в очите на трудещите се по цял свят, с една дума, защитава теорията и практиката на марксизма-ленинизма. И така постъпват не само китайските комунисти, така постъпваха и постъпват всички комунисти, предани на марксизма-ленинизма, всички здрави революционери и честни хора.

А как се отнасят към Сталин др. Хрушчов и някои други ръководители на КПСС, започвайки от ХХ конгрес на КПСС?

Вместо да дадат исторически, научен и всестранен анализ на живота и дейността на Сталин, те отричат всичко и всички, без да различават истината от:

– вместо да се отнасят към Сталин като към другар, те се отнасят към него като към враг;

– вместо да обобщят опита и да извлекат поуки чрез критика и самокритика, те стоварват всички грешки на Сталин или му приписват произволно изфабрикувани от тях тъй наричани „грешки”.

– вместо да привеждат факти и доводи, те се занимават с демагогия и подстрекателства, нахвърлят се с лични нападки на Сталин.

Отправяйки проклятия към Сталин, с това Хрушчов нанася най-голямо оскърбление на великия съветски народ и Комунистическата партия на Съветския съюз, най-голямо оскърбление на съветската армия, най-голямо оскърбление на диктатурата на пролетариата и социалистическия строй, най-голямо оскърбление на международното комунистическо движение и на революционните народи по цял свят, на международното комунистическо движение, на марксизма-ленинизма.

С какво се различават проклятията на Хрушчов към Сталин от проклятията, които отправят към Сталин империалистите и реакционерите от различни страни и ренегатите на комунизма? Откъде е тази люта ненавист към Сталин? Защо се нахвърлят върху него още по-злобно, отколкото върху враговете?

Говорейки против Сталин, Хрушчов фактически говори с бясна ярост против съветския строй, против съветската държава. В това отношение неговата злоба никак не отстъпва по език на такива ренегати като Кауцки, Троцки, Тито и Джилас, а даже далеч ги превъзхожда.

В статията „За политическото значение на караницата” В.И. Ленин писа, че „караницата в политиката нерядко прикрива пълна безидейност и безпомощност, безсилие, сърдито безсилие на каращите се”. Дали своята безидейност, безпомощност и сърдито безсилие се стремят да прикрият с кавга по адрес на Сталин ръководителите на КПСС, на които през цялото време им се привижда, че ги преследва призракът на Сталин?

Преобладаващото болшинство от съветските хора не одобрява оклеветяването на Сталин. Всички те с голяма топлота си спомнят за Сталин. Ръководителите на КПСС сериозно са се откъснали от масите. На тях все им се струва, че навсякъде броди и ги преследва призракът на Сталин. В действителност широките народни маси са тези, които изразяват крайно недоволство от пълното и цялостно отрицание на Сталин. До сега Хрушчов не се решава да запознае съветския народ и народите на страните от социалистическия лагер със секретния доклад, изнесен от него на ХХ конгрес на КПСС, в който той напълно и изцяло отрича Сталин. Това се обяснява с факта, че е срамно да покажат секретния доклад на хората и че този доклад е съвсем чужд на народните маси.

Ако паметта на Хрушчов не е къса, той трябва да помни, че именно самият той в речта си, произнесена на масов митинг в Москва през януари 1937 г., правилно осъждайки тези, които нападат Сталин, казва: „Вдигайки ръка срещу другаря Сталин, те я вдигаха срещу всички нас, против работническата класа, против трудещите се! Вдигайки ръка против другаря Сталин, те я вдигаха против учението на Маркс – Енгелс – Ленин!” Не някой друг, а самият той не веднъж е пял дитирамби за Сталин, наричайки го „близък другар и съратник на великия Ленин”, „най-великия гений, учител и вожд на човечеството”, „велик Маршал на Победата”, „другар на народа в своята простота”, „роден баща”.

Ако паметта на Хрушчов не е къса, той разбира се трябва да помни, че именно самият той в периода на ръководството на Сталин особено ревностно поддържаше и провеждаше в живота тогавашната политика на борба с контрареволюцията.

На 6 юни 1937 г. на V партийна конференция на Московска област Хрушчов каза: „Нашата партия безпощадно ще смаже бандата предатели и изменници, ще изтрие от лицето на земята троцкистко-дясната мърша… Гаранция за това е непоколебимото ръководство на нашия Централен комитет, непоколебимото ръководство на нашия вожд др. Сталин… Ние ще унищожим без остатък враговете – всички до един – и ще разпилеем на вятъра праха им”.

На 8 юни 1938 г. говорейки на ІV партийна конференция на Киевска област Хрушчов каза: „Якировци, билицковци, любченковци, затоновци и друга сволоч искаха да доведат в Украйна полските панове, искаха да доведат тук немските фашисти, помещици и капиталисти… Ние унищожихме доста много врагове, но все още не всички. Затова трябва да си отваряме очите. Трябва твърдо да помним думите на др. Сталин, че докато съществува капиталистическото обкръжение, нас ще ни засипват с шпиони и диверсанти”.

Днес, когато съвременният ревизионизъм получи широко разпространение, не трябва да се учудваме на такова отвратително поведение на Хрушчов. Още през 1915 г. Ленин, осъждайки отстъплението на ревизионистите от ІІ Интернационал от марксизма, отбелязваше: „В наше време има толкова забравени думи, смачкани принципи, преобърнати мирогледи, отхвърлени резолюции и тържествени обещания, че няма какво да се учудваме на това”.

Събитията, станали след ХХ конгрес в пълна мяра показаха до какви сериозни последствия доведе пълното и цялостно отричане на Сталин от ръководството на КПСС. Пълното и цялостно отричане на Сталин даде в ръцете на империалистите и реакционерите от различни страни оръжие, което те така жадуваха да получат за разгръщане на антисъветска и антикомунистическа кампания. Именно след ХХ конгрес на КПСС империалистите, възползвайки се от секретния антисталински доклад на Хрушчов, подеха в цял свят широка антисъветска и антикомунистическа кампания. Не пропускайки случая, империалистите, реакционерите, титовската клика и всички видове опортюнисти разгърнаха настъпление против Съветския съюз, против социалистическия лагер и комунистическите партии, в резултат на което много братски партии и братски страни се оказаха в извънредно трудно положение.

Бясната кампания против Сталин, разгърната от ръководството на КПСС, предизвика оживление и сред троцкистите, станали отдавна политически трупове. Те вдигнаха шумотевица около „реабилитацията” на Троцки. През ноември 1961 г., в навечерието на закриването на ХХІІ конгрес на КПСС международният секретариат на тъй наричания ІV интернационал публикува „писмо до ХХІІ конгрес на КПСС и новия ЦК на КПСС”. В писмото се казва, че още през 1937 г. Троцки е предсказвал, че „ще бъде издигнат паметник на жертвите на Сталин”; „днес това предсказание се сбъдва. На вашия конгрес първият ви секретар вече даде обещание да се издигне такъв паметник”. В частност това писмо изисква името на Троцки „да бъде изсечено със златни букви на паметника на жертвите на Сталин”. Без изобщо да скриват дълбоката си радост, троцкистите считат, че подетата от ръководството на КПСС кампания против Сталин „отвори вратите за троцкизма” и това „в значителна степен ще способства за развитието на троцкизма и неговата организация – ІV интернационал”.

Й.В. Сталин почина през 1953 г. Три години по-късно, на ХХ конгрес на КПСС ръководството на КПСС разгърна широка кампания против Сталин; а след осем години, на ХХІІ конгрес на КПСС то отново разгърна широка кампания против Сталин, при което изнесе тялото му от мавзолея. Разгръщайки една след друга такива широки антисталински кампании ръководството на КПСС преследва целта да сведе до нула непомръкващото влияние на този велик пролетарски революционер върху съветския народ и народите на цял свят, да низвергне марксизма-ленинизма, който в миналото защитаваше и развиваше Сталин, и да си открие пътя за всестранно провеждане на своята ревизионистична линия.

Ревизионистичната линия на ръководството на КПСС води началото си именно от ХХ конгрес на КПСС, а на ХХІІ конгрес на КПСС тя се оформи в завършена система. Става все повече и повече очевидно, че ревизията от ръководителите на КПСС на марксистко-ленинското учение за империализма, за войната и мира, за пролетарската революция и диктатурата на пролетариата, за революциите в колониите и полуколониите, за пролетарската партия и т.н. е неразривно свързана с тяхното пълно и цялостно отричане на Сталин.

Пълното и цялостно отричане на Сталин от ръководството на КПСС се провежда под прикритието на тъй наричаната „борба против култа към личността”.

Тъй наричаната „борба против култа към личността”, разгърната от ръководството на КПСС съвсем нямаше за цел възстановяване на „ленинските норми на партиен живот и принципи на ръководство”, както те сами го рекламират. Напротив, тази „борба” означава отстъпление от учението на Ленин за взаимоотношенията между вождовете, партията, класата и масите, отстъпление от принципа на демократическия централизъм в партията.

Всеизвестното създаване от Съветския съюз на атомна и водородна бомба беше велик успех на работниците в науката и техниката на Съветския съюз и съветския народ, постигнат в периода под ръководството на Сталин. Основата за ракетната техника също беше заложена в периода под ръководството на Сталин.

Ръководителите на КПСС вършат цялостното отричане на Сталин под прикритието на лозунга за „борба против култа към личността”. В действителност те, казано с думите на Ленин „на мястото на старите вождове, които се придържат към общочовешки възгледи за обикновени неща, издигат … нови вождове, които говорят свръхестествени глупости и бъркотии”.

Хрушчов казва: „Ох, колко хубаво щеше да бъде, ако Сталин беше умрял десет години по-рано!” Както е известно, Сталин почина през 1953 г. Ако Сталин беше умрял десет години по-рано, това щеше да бъде през 1943 г., тоест точно тогава, когато Съветският съюз започна контранастъплението във Великата Отечествена война. Кой жадуваше по това време за смъртта на Сталин? Хитлер!

В историята на международното комунистическо движение опортюнистите никога не са успявали с помощта на инсинуации да отрекат Маркс, Енгелс и Ленин, така и Хрушчов няма да успее с помощта на инсинуации да отрече Сталин.

Използвайки привилегированото си положение Хрушчов може така или иначе да ревизира марксизма-ленинизма, но той никога няма да успее, използвайки привилегированото си положение, да низвергне марксизма-ленинизма, който отстояваше Й.В. Сталин и който отстояваха и отстояват марксистите-ленинци в цял свят.

Да живее великото революционно учение на Маркс – Енгелс – Ленин – Сталин.

Tags: