НАРОДНОТО ВЪЗМУЩЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАСОЧИ КЪМ ИСТИНСКАТА АЛТЕРНАТИВА

Генсекът на ЦК на КПГ, Алека Папарига, отговори на въпрос на журналист от телевизионния канал Антена относно масовите митинги, които се провеждат всекидневно в центъра на Атина без партийни трансперанти и флагове. Тя каза:

„Ние вече много години казваме, че народът трябва да вземе нещата в свои ръце. Движението винаги трябва да е свързано с инициативата на народа, със самодейността му. Доколкото става дума за масите, то съчетава съзнателното и стихийното.

Ние твърдим следното: тези, които излязоха на площад Синдагма имат политическа позиция. При това ние смятаме, че болшинството от тях, в продължение на много години подкрепяха подкрепяха двете големи  буржоазни партии и се чувстват предадени. Ние не се чувстваме предадени. Нас никой не ни е предавал, защото ние никога не сме им вярвали. Те се чувстват предадени, но те не са глупави, това са мислещи хора. Второ, аз смятам, че те имат политически убеждения. Те могат да не се чувстват като част от някаква партия, но те имат политически убеждения, иначе не може да бъде. За да не бъда многословна, даже участието в митинга е политически избор.

Какъв въпрос поставиха? Ние отговаряме: Не може от          11 000 000 живеещи в Гърция да има 11 000 000 различни предложения. Хиляди различни предложения също не трябва да има. Следователно, движението, протестиращо „против меморандума и правителството” трябва да има конкретно алтернативно предложение. Ние имаме такова предложение, независимо, че някои твърдят обратното. Говорят, че нямаме предложения, тези, които не са съгласни с нашето предложение. Но, по какъв начин движението може да формулира общо предложение? Ако те не са готови да приемат едното или другото от съществуващите предложения, това ства в хода на борбата.

Да предположим, че правителството падне. Е и какво? Ще го смени груго. Като начало трябва да се уточни каква политика ще приемат  по отношение на капитала, монополите, Маастрийтсия и Европейския договори. Те трябва да са наясно каква политика ще приемат и съответно да си изберат партия. Второ, да предположим, че меморандума бъде отменен. Обстановката и така се влоши много. Трябва да се предложи какво ще го замени и какво искаш да премахнеш. Засега те не са направили такова предложение”.

Алека Папарига говорейки на 31 май в гр. Елефсина, каза по този повод:

„ В тези дни площадите на Гърция на практика се изпълниха с демонстранти от всички възрасти, младежи и т.н.т. Това не ни учуди и не ни отпусна. Ако трудещите се, членовете и симпатизантите на партията се обърнат към нашите резолюции и статии, ще видят, че ние предвидихме вероятността от подобни големи социални протести и от двата вида съзнателни, и стихийни.

Такива имаше преди много години: през 60-те, през май 1968 г., при случая с т.н. студентско революционно движение Маркузе, децата на цветовете – хипитата. Извършваха се големи акции в САЩ и други страни и движенията които отначало нямаха определена идейна ориентация, но възнамеряваха да променят обществото. Подобни движения ще се появяват и в бъдеще. Например, ясно е, че когато се появи мощно работническо

движение, независимо, че днес  е с недостатъци, то ще повлияе на цялото общество. Ние не се плашим от препълнените площади с демонстранти.

Но трябва открито да кажем: сега не е време за теоретични и практически търсения. Сега е необходима яснота. Например, едни твърдят, че искат да премахнат политическата система, други, че искат да я променят, трети желаят да я модернизират, четвърти се обявяват против партиите. Ние смятаме, че протестите отразяват обоснованото недоволство, преди всичко от партиите редуващи се във властта. Разбира се, възможно е те да изразяват и това, че останалите партии не са могли да ги убедят. При това, някои са много млади, за да ги убедиш с протест, само с митингите и още повече с политическите идеи, които се прокрадват от СМИ едва ли ще ги убедиш.

Ние твърдим следното: от наша гледна точка твърдението за промяна на политическата система е недостатъчно ясно и дезорганизиращо, понеже всеки го разбира по своему. Даже лозунгът за сваляне на политическата система не може да изплаши властта. Възможно е той да не се харесва на правителството и на още много други, като например плутокрацията. Но те предпочитат, народът да желае да промени политическата система, вместо да се бори за работническа, народна власт – за социализъм. Ние не желаем да променяме политическата система, ако това се свежда само до промяна на партиите, намиращи се във властта. Политическата система не е само реакционна и консервативна, тя не се състои само от ПАСОК, НД и техните съюзници.

В крайна сметка тази политическа система се намира в ръцете на буржоазията, монополите и капиталистите. Те не властват пряко, те господствуват в икономиката и се намесват в управлението чрез партиите си. И не представлява никаква трудност за тях да разпуснат партиите си, да ги отстранят, да смени някои политици, в случай на заплаха от истинско радикално движение.

При това, историята на 20 век показва, че буржоазните партии са били рзпускани и са се появявали нови. Националният радикален съюз (ЕРЕ), съществувал до диктатурата, стана Нова демокрация (НД), а Съюзът на центъра стана ПАСОК. На тях не им е толкова трудно да отстранят лидерите и даже съществуващата семейственост. Те не са против появата на съвсем нови партии, които се определят като движения или комитети. Само да не се заплашва властта им в икономиката.

Следователно, макар днес лозунгът за промяна на политическата система да изглежда радикален, в крайна сметка той не е такъв. Ние знаем за силата на противника. Той има богат опит в изкуството за външно превъплъщение, той е мобилен, може да прави отстъпки до степен, която не докосва господството на монополите”.

Народната борба продължава

Трябва да отбележим, че Общият работнически боен фронт (ПАМЕ), Общоселската бойана общност (ПАСИ), Общогръцката антимонополистическа общност на занаятчиите и търговците (ПАСЕВЕ), Фронта за борба на студентите (МАС) и Федерацията на жените от Гърция (ГОЕ) продължават с многообразните си протести. На 28 май те проведоха митинги и демонстрации в много градове на Гърция. В продължение на цялата последна седмица те посещаваха работните места и провеждаха протести в болниците против комерсиализацията на здравеопазването. На 2 юни две класови профсъюзни федерации (Федерацията на трудещите се от хранително-вкусовата промишленост и Федерацията на печатарите и хартиената промишленост), влизащи в състава на ПАМЕ, проведоха 24 часова стачка с искане подписването на нови трудови договори.  3 юни беше обявен от ПАМЕ за ден на обща борба на работниците с плутокрацията. Планират се масови митинги на работните места и в десетки градове. ПАМЕ предложи да се проведе допълнително обща национална стачка в деня, когато правителството ще гласува в парламента новите мерки против работниците.

От сайта на КПГ

Tags: ,